(1905 ~ 1994) Мъжелюбецът не жадува за мъже, както може

(1905 ~ 1994)

Мъжелюбецът не жадува за мъже, както може да се намерения от наименованието му, само че дваж повече за качествата на мъжа. Тях той търси, усвоява ги, на тях се посвещава. Няма храброст, няма мощ, които той да не съзре, да не реализира, да не глътне. Хора, които търпят проваляне, той не вижда, за него светът се състои единствено от спечелили.

Мъжелюбецът докара на майка си огромни главоболия, когато изиска да излезе от корема й. Още ненавършил четири месена, той захвана да дращи и тропа от вътрешната страна. Бесен заради затворничеството си, той я тласкаше по всички страни и клетата жена към този момент не знаеше какво става с нея, не можете да спи, не можеше да седи, сновеше като замаяна, той не й даваше момент покой. Когато най-накрая се появи прибързано на бял свят, той я ухапа, въпреки още да нямаше зъби.

Като дребен мъжелюбецът нанасяше удари наляво и надясно, пердашеше всекиго, който поискаше нещо от него. На четиринадесет години той изчезна и повече не го видяха. Къде ли можеше най-накрая да е отишъл? Майката не бе доста загрижена, той щеше да си пробие път така решително, както я бе ухапал без зъби.

А той бе трансферирал океана. Умееше да живее самичък и да не споделя нищо с никого. Хора, които преуспяваха, го привличаха, хора, които се проваляха, той отминаваше. При първото боксово съревнование, на което участва, разбра какво му е нужно. Крещя за спечелилия, до момента в който пресипна. Но победеният се изправи, не бе пребит. Когато го видя, че не е мъртъв и че му разрешават да си тръгне, залитайки, изпита омерзение. Това не бе за него. Но имаше нещо по-добро: оръжията. Изстрелите убиват, изстрелите са съществено нещо. Той от сърце обикна оръжията, набави си някои, захвана да търгува с тях, търгуваше все по-уверено и по-дръзко.

Мъжелюбецът стана на млади години милионер. Все още на места имаше войни и мъже, които водят война. Той самичък наблюдаваше войните, при които изгледите бяха положителни, въоръжаваше наемници, беше великодушен и отпускаше заеми. На географската му карта светваха точки, където й да избухнеше война. Тогава той се мяташе в самолета си и пристигаше навреме, излагаше се на заплаха, сключваше контракти и продължаваше към идната война. С всеки пълководец на наемници в света се познаваше персонално. Избягваше разните убеждения, това бе работа за слабаци. Който желаеше просто да пердаши другите и нищо повече, можеше да разчита на него.

Мъжелюбецът е убеден, че нещата не се трансформират. Докато съществуват мъже, които заслужават това име, те ще се пердашат един-друг. А знае се, че на света има пребогато хора и мъжете са по тази причина да отстраняват непотребните.

Der Mannstolle, 1974, превод от немски: Венцеслав Константинов

Снимки: bg.wikipedia.org, hd.se