Мексиканска балерина се влюби в Пловдив
19 млади и надарени хора от целия свят танцуват в балетната натрупа на Държавна опера Пловдив. Някой от тях играят под тепетата към този момент втори сезон. Те са от Аржентина, Бразилия, Мексико, Япония, Англия, Съединените щати, Италия, Испания, Естония, Македония и Гърция. „ Марица ” ще показа всеки един от тези гении, за които работата под тепетата е идея.
Историята на мексиканската балерина Аралия Д`Флон Удоя е като съвременен разказ, в който основната героиня търси своето място в огромния свят. Тя е от мексиканския град Веракрус - мястото, на чийто плаж Ернан Кортес стартира завоюването на империята на ацтеките. Сега градът е необикновен курорт на брега на Мексиканския залив, само че в него няма държавен балет или филхармония. „ Подобни институции имаме в столицата Мексико. Бях удивена, че в България на толкоз доста дребни места има огромни културни институции. Това е доста добре за хората и обществото ”, уверена е Аралия.
В Мексико, с цел да се занимаваш професионално с балет, би трябвало да вървиш на частни уроци. В това отношение фамилията постоянно я е подкрепяло. На 18 години отишла в Ню Йорк, с цел да учи балет в „ Алвин Али Скул ”. „ Това е доста положително място, където се преподава съвременен балет ”, прецизира тя. Всички желаят да останат в Ню Йорк, само че не и Аралия. Казва, че постоянно избира повече Европа и Южна Америка. „ Това са по-топли в прочувствено отношение места ”, споделя балеринката. След Ню Йорк отишла в Буенос Айрес, където прекарала 5 години. Там се занимавала и с танго. И тъкмо това оказва помощ в танго-операта „ Мария от Буенос Айрес ”, която върви с нечуван триумф на пловдивска сцена.
Как минаха 5-те години в Буенос Айрес? Градът е хубав и има невероятни старинни места, свързани с историята на тангото. „ Имате по едно и също време един вманиачен и забързан град и в това време - непокътнати остарели места. Хем сте измежду 10 милиона души и най-дългия бул. в света - „ 25 май ”, хем се пазят боядисаните къщи от времето на ранните заселници ”, споделя Аралия.
В началото животът в Аржентина бил доста прелестен, само че по-късно настъпил интервал на огромна инфлация. Затова танцьорката решила да си търси друго място за кариера. „ Исках да видя други градове и да върша други танци. Видях, че тук има кастинг за танцьори, и писах, че желая да опитам. Казаха ми да дойда ”, спомня си мексиканката.
За да пристигна на кастинг от Буенос Айрес в Пловдив, прелетяла една трета от земното кълбо. Първо се върнала във Веракрус, с цел да уведоми родителите си. Оттам със аероплан до Европа и Пловдив. Билетът единствено за тази посока е 500 евро. Няма мексикански стратегии в културата, които да поддържат младежи като нея, които работят в Европа.
„ Гледам на престоя си в Пловдив като на значима стъпка в моята бъдеща кариера. Рискувах доста, тъй като можеше въобще да не ме одобрят. Така от август предходната година съм тук ”, споделя тя.
Изобщо не очаквала да попадне на толкоз хубав и богат на история град. Любимото място и до момента паметникът на Альоша. Обича да се качва горе и да преглежда Пловдив. „ Където и да съм в града, поглеждам към Альоша и той ми служи за ориентир ”, изяснява мексиканската танцьорка.
Първата огромна пречка тук обаче е езикът, тъй като малко пловдивчани приказват удовлетворителен британски. Сега е научила няколко думи на български, които запомнила от подготовките. „ Знам към този момент да чета българските букви ”, хвали се Аралия.
През декември се върнала във Веракрус, с цел да види околните си за Коледа. Вече има няколко огромни спектакъла, в който има присъединяване в Пловдив. Играе в танго-операта „ Мария от Буенос Айрес ”, в „ Жизел ”, ще вземе присъединяване и в бъдещия едноактен балет „ Кармен сюита ”, който ще приготви хореографката Соня Калеро Алфонсо. С наслаждение играе и в модерната режисура „ Акварели ”.
Мексиканката Аралия няма никакви проекти да напуща скоро Пловдив.
Що за град е Веракрус?
Името на града значи „ Кръстът на истината ”. Първите пристигнали тук - капитан Хуан де Гриялва и Бернал Диаз дел Кастильо, посочили мястото по този начин, тъй като стъпили за първи път в деня на Йоан Кръстител - 24 юни. Сега Веракрус е приблизително огромен мексикански град с население от 552 хиляди души. Заедно с околните градчета, които влизат в чертите му, популацията става 700 хиляди. В него има три висши образователни заведения - университетът на Веракрус, Институтът по технологии и частният университет „ Кростобал Колон ”.
Историята на мексиканската балерина Аралия Д`Флон Удоя е като съвременен разказ, в който основната героиня търси своето място в огромния свят. Тя е от мексиканския град Веракрус - мястото, на чийто плаж Ернан Кортес стартира завоюването на империята на ацтеките. Сега градът е необикновен курорт на брега на Мексиканския залив, само че в него няма държавен балет или филхармония. „ Подобни институции имаме в столицата Мексико. Бях удивена, че в България на толкоз доста дребни места има огромни културни институции. Това е доста добре за хората и обществото ”, уверена е Аралия.
В Мексико, с цел да се занимаваш професионално с балет, би трябвало да вървиш на частни уроци. В това отношение фамилията постоянно я е подкрепяло. На 18 години отишла в Ню Йорк, с цел да учи балет в „ Алвин Али Скул ”. „ Това е доста положително място, където се преподава съвременен балет ”, прецизира тя. Всички желаят да останат в Ню Йорк, само че не и Аралия. Казва, че постоянно избира повече Европа и Южна Америка. „ Това са по-топли в прочувствено отношение места ”, споделя балеринката. След Ню Йорк отишла в Буенос Айрес, където прекарала 5 години. Там се занимавала и с танго. И тъкмо това оказва помощ в танго-операта „ Мария от Буенос Айрес ”, която върви с нечуван триумф на пловдивска сцена.
Как минаха 5-те години в Буенос Айрес? Градът е хубав и има невероятни старинни места, свързани с историята на тангото. „ Имате по едно и също време един вманиачен и забързан град и в това време - непокътнати остарели места. Хем сте измежду 10 милиона души и най-дългия бул. в света - „ 25 май ”, хем се пазят боядисаните къщи от времето на ранните заселници ”, споделя Аралия.
В началото животът в Аржентина бил доста прелестен, само че по-късно настъпил интервал на огромна инфлация. Затова танцьорката решила да си търси друго място за кариера. „ Исках да видя други градове и да върша други танци. Видях, че тук има кастинг за танцьори, и писах, че желая да опитам. Казаха ми да дойда ”, спомня си мексиканката.
За да пристигна на кастинг от Буенос Айрес в Пловдив, прелетяла една трета от земното кълбо. Първо се върнала във Веракрус, с цел да уведоми родителите си. Оттам със аероплан до Европа и Пловдив. Билетът единствено за тази посока е 500 евро. Няма мексикански стратегии в културата, които да поддържат младежи като нея, които работят в Европа.
„ Гледам на престоя си в Пловдив като на значима стъпка в моята бъдеща кариера. Рискувах доста, тъй като можеше въобще да не ме одобрят. Така от август предходната година съм тук ”, споделя тя.
Изобщо не очаквала да попадне на толкоз хубав и богат на история град. Любимото място и до момента паметникът на Альоша. Обича да се качва горе и да преглежда Пловдив. „ Където и да съм в града, поглеждам към Альоша и той ми служи за ориентир ”, изяснява мексиканската танцьорка.
Първата огромна пречка тук обаче е езикът, тъй като малко пловдивчани приказват удовлетворителен британски. Сега е научила няколко думи на български, които запомнила от подготовките. „ Знам към този момент да чета българските букви ”, хвали се Аралия.
През декември се върнала във Веракрус, с цел да види околните си за Коледа. Вече има няколко огромни спектакъла, в който има присъединяване в Пловдив. Играе в танго-операта „ Мария от Буенос Айрес ”, в „ Жизел ”, ще вземе присъединяване и в бъдещия едноактен балет „ Кармен сюита ”, който ще приготви хореографката Соня Калеро Алфонсо. С наслаждение играе и в модерната режисура „ Акварели ”.
Мексиканката Аралия няма никакви проекти да напуща скоро Пловдив.
Що за град е Веракрус?
Името на града значи „ Кръстът на истината ”. Първите пристигнали тук - капитан Хуан де Гриялва и Бернал Диаз дел Кастильо, посочили мястото по този начин, тъй като стъпили за първи път в деня на Йоан Кръстител - 24 юни. Сега Веракрус е приблизително огромен мексикански град с население от 552 хиляди души. Заедно с околните градчета, които влизат в чертите му, популацията става 700 хиляди. В него има три висши образователни заведения - университетът на Веракрус, Институтът по технологии и частният университет „ Кростобал Колон ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ