Хората винаги търсят преки пътища към щастието. Такива пътища няма ♥ Ърнест ХЕМИНГУЕЙ
(1899 година ~ 1961г.)
♥ Кредото на индивида
Честолюбието е източник на всички пороци. То ражда двуличие, буди злоба, тласка към машинация.
Добродетелта у множеството хора понижава с повишаването на благосъстоянието им. Дайте на индивида нужното - и той ще изиска улеснения. Осигурете му улеснения - и той ще се устреми към лукс. Обсипете го с лукс – и той ще стартира да въздиша по изисканото. Позволете му да получи изисканото - и той ще зажадува за безумното. Дайте му всичко, което изиска – и той ще се оплаче, че е бил излъган и не е получил това, което е желал.
Ще пристигна време, когато човешката природа ще се изправи лице в лице със своята орис – какъв гърмеж ще настане тогава!
Учудвам се, какъв брой доста скъпоценни минути се прахосват за излишно глезене на личните ни недостатъци, за лекомислени забави, за празни диалози, за подозрително и неефикасно забавление. Да разширявате кръга на своите ползи без да ги задълбочавате значи, че просто ограбвате себе си.
Нужно е деяние. Пасивното съзерцаване е рисково положение на мозъка. Не бива да губите живота си в напразни мечтания.
Хората постоянно търсят директни пътища към щастието. Такива пътища няма.
В живота и работа надалеч по-важни са не качествата, а характерът, не мозъкът, а сърцето, не геният, а самообладанието, търпението и дисциплината, подчинени на трезвата преценка.
Мъдростта е последният подарък на ориста за зрелия разум. Човекът, претърпял доста стартира да се осланя на времето като на собствен асистент. За времето споделят, че озарява предишното и утешава, само че времето и учи. Времето е храната, с която се храни опитът, почвата, на която пораства мъдростта. То може да бъде и другар, и зложелател на младостта. Времето застава отпред на старостта като утешител или главорез, според от това за каква изгода или щета е било използвано, дали животът е бил изживян пълноценно или не...
Животът е съвсем отлетял, преди да разберем какво представлява… Около нас има толкоз красиви и надълбоко вълнуващи неща и малко се срамя, че не ги оцених уместно. И въпреки всичко, поглеждайки обратно, за себе си мога да кажа с четири думи: аз живях благополучен живот.
Из: „ Кредо человека “, Эрнест Хемингуэй
Превод от съветски: WebStage
Източник:
Снимка: Hemingway, The Avatar (1929-1944), imdb.com
