(1895 ~ 1986) За войната Как могат да бъдат преодолени

...
(1895 ~ 1986) За войната Как могат да бъдат преодолени
Коментари Харесай

Войната е зрелищна и кървава проекция на всекидневния ни живот ♥ Джиду КРИШНАМУРТИ

(1895 ~ 1986)

За войната

Как могат да бъдат преодолени актуалният политически безпорядък и рецесията в света? Какво може да напра­ви обособената персона, с цел да спре приближаващата се война?

Войната е зрелищна и кървава проекция на всекидневния ни живот, не е ли по този начин? Войната е външен израз на нашето вътрешно положение, продължение на всекидневните ни действия. Тя е по-внушителна, по-кървава, по-разрушителна, само че тя е групов резултат от самостоятелните ни дейности. Следователно вие и аз сме отговорни за войните. Какво можем да напра­вим, с цел да ги спрем? Явно приближаващата се война не може да бъде спряна от вас и от мен, тъй като тя е към този момент в придвижване, въпреки в този момент това да става основно на психическо равнище. Но защото е към този момент в придвижване, не може да бъде спряна - аргументите са голям брой, доста огромни и към този момент необратими. Но виждайки, че къщата гори, вие и аз можем да разберем аргументите за пожара, можем да се отдръпнем и можем да изградим нов дом от мате­риали, които не са запалителни, които няма да доведат до нови войни. Вие и аз можем да създадем единствено това. Вие и аз можем да забележим какво предизвиква войната, тогава вие и аз можем да започ­нем да се променяме, тъй като ние сме повода за войните.

Преди няколко години, по време на войната, една американка пристигна да ме види. Тя сподели, че е изгубила наследник при сраженията в Италия и, че имала различен шестнадесетгодишен наследник, който желала да избави. Говорихме и аз й споделих, че в случай че желае да избави живота на сина си, би трябвало да престане да бъде американка, да престане да бъде алчна, да престане да натрупа благосъстояния и да търси власт и владичество, а да стане морално скромна - не просто да се облича непретенциозно, не да бъде скромна, що се отнася до външни­те неща, а скромна в мислите и възприятията си, в връзките си с другите хора. Тя сподели: „ Това е доста. Искате прекомерно мно­го. Не мога да го направя, тъй като не съм в положение да проме­ня събитията. “ Следователно тя бе виновна за гибел­та на сина си.

Обстоятелствата могат да бъдат следени от нас, за­щото ние ги сътворяваме. Обществото е артикул на вашите и мо­ите връзки, взети дружно. Ако променим връзките си, и обществото ще се промени. Ако просто разчитаме на законите, с цел да променим външно обществото като вътре в себе си оставаме корумпирани и продължаваме да търсим власт, състояние, владичество, значи да разгадаем единствено външното, колкото грижливо и научно то да е построено. Вътрешното постоянно преодолява външното.

Какви са аргументите за религиозните, политическите или икономическите войни? Явно това е вярата в национализма, в дадена идеология или доктрина. Ако вместо религия нас ни свързваха лю­бов, благосклонност и почитание, тогава в света нямаше да има войни. На нас са ни омръзнали вярванията, концепциите и догмите и това поражда неодобрение. Сегашната рецесия е невероятна по своя­та природа и ние, като човешки същества, или би трябвало да след­ваме пътя на непрекъснати спорове и непрекъснати войни, които са резултат от нашите всекидневни дейности, или да забележим какви са аргументите за войните и да им обърнем тил.

Явно причина за войните са желанието за власт, състояние, авторитет, пари, а по този начин също и заболяването, наречена шовинизъм, поклонението пред знамето, и заболяването на проведената вяра, поклонението пред догмите. Всички те са аргументи за войните. Ако като човеци принадлежите към някаква религи­озна организация, в случай че сте алчни за власт, в случай че сте завистливи, вие неизбежно ще създадете едно разрушително общество. Така че всичко зависи от вас, а не от водачите, от така наречените държавници и тем сходни. Но наподобява ние не разбираме, че всичко зависи от вас и от мен. Ако единствено можеше да почувстваме, че сме виновни за нашите дейности, какъв брой скоро щеше да се постави завършек на всички войни и премеждия. Но ние сме безраз­лични. Храним се три пъти дневно, имаме си служби, дребни или огромни банкови сметки и споделяме: „ За Бога, оставете ме на мира “. Колкото по-високо е ситуацията ни, толкоз повече желаеме сигурност, неизменност, успокоение, толкоз повече желаеме да бъдем оставени на мира, да запазим нещата такива, каквито са, само че те не могат да се запазят, тъй като няма какво да се пази. Всичко се разпада. Ние не желаеме да признаем тези неща, не желаеме да признаем обстоятелството, че вие и аз сме виновни за войните. И вие, и аз можем да приказваме за мир, да организираме конфе­ренции, кръгли маси, полемики, само че вътре в нас, психически, ние желаеме власт, състояние, водени сме от лакомия. Ние сме интриганти, националисти, в плен сме на вярвания, на канони, за които сме подготвени да умрем, да се убиваме един различен. Смятате ли. че такива хора, хора като вас и мен, могат да живеят в мир в света? За да има мир, би трябвало да бъдем миролюбиви. Да живеем в мир значи да не сътворяваме неприязън. Мирът не е блян. За мен идеалът е бягство, бягство от това, което е, противопос­тавяне на това, което е. Идеалът предотвратява непосредст­веното деяние върху това, което е. За да има мир би трябвало да обичаме, би трябвало да стартираме да живеем не съвършен живот, а да виждаме нещата такива, каквито са, да им влияем, да ги променим. Докато търсим психическа сигурност, ние унищожаваме физическата сигурност, от която имаме потребност - хра­на, облекла, покрив. Търсим психическата сигурност, която не съществува и се стремим, в случай че имаме опция, да я пос­тигнем посредством власт, състояние, трофеи, име, а всички те разру­шават физическата сигурност. Ако разгледате нещата, ще види­те, че това е неоспорим факт.

За да се реализира мир в света и да се спрат всички войни, е належащо индивидът, вие и аз, да претърпим революционна смяна. Икономическата гражданска война е безсмислена без тази вътрешна гражданска война, тъй като гладът е резултат на неправилно­то приложение на икономическите условия, избрани от на­шите психически положения - лакомия, злоба, зла воля и възприятие за благосъстоятелност. За да се постави завършек на глада, войните и тъгите, е нужна психическа гражданска война, на малко на брой от нас са подготвени да одобряват това. Ние разискваме казуса за мира, създаваме закони, сътворяваме лиги, Обединените народи и така нататък, само че няма да имаме мир, тъй като не сме подготвени да се откажем от ситуацията си, от властта си, от парите си, от соб­ствеността си, от глупавия си метод на живот. Напразно чакаме други да ни обезпечат мир. Никой лидер, никакво правителс­тво, никаква войска или страна не могат да ни обезпечат мир. Ще реализираме мир единствено когато се преобразим вътрешно, което ще дефинира външните ни дейности. Вътрешната смяна не озна­чава изолираност, отдръпване от външните дейности. Напротив, дейностите могат да бъдат верни единствено когато мисленето е вярно, а човек не може да мисли вярно, в случай че не се самоопознае. Няма да има мир в случай че не опознаете себе си.

За да сложите завършек на войните, би трябвало да се опитате да прекратите войните вътре в себе си. Някои от вас ще поклатят глава и ще кажат: „ Съгласен съм “, само че ще излязат и ще продължат да вършат това, което са правили през последните де­сет или двайсет години. Ще се съгласите с мен единствено на думи, а такава единодушие е без значение, тъй като то няма да постави завършек на войните и страданията в света. На тях ще се постави край единствено когато осъзнаете вашата отговорност, когато не оставяте казуса в ръцете на другите хора. Когато видите страдания­та, когато разберете нуждата от незабавни дейности и не отлагате нещата, тогава ще се измененията. Мирът ще дой­де единствено когато вие сте в положение на мир, когато сред вас и вашите съседи има мир.

Из: „ Първата и последната независимост “, Джиду Кришнамурти, изд. „ Кибеа “
Снимка: J. Krishnamurti, kfoundation.org

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР