Избягвайте непрекъснатите терзания - „атмосферата“ на рака ♥ Петър ДИМКОВ
(1886 ~ 1981)
Рак
Лечителя Петър Димков допускаше болестта като отмъщение за виновност. Обикновено изтъкваше, че боледува оня, който е нарушил естествения закон (следователно е виновен), и заболяването му припомня за това, принуждава го да й отдели внимание, да я „ изстрада “ като отмъщение, като възмездие. Бе податлив да гледа по този начин на всяка болест. И най-много на рака. Помнеше безчет случаи на разрушителен, заплашителен рак, връхлетял уличените в какви ли не вини и провинения. Болестта беше наказване за тях.
– Но може ли това да важи за децата! – възкликнах аз един път.
– Уви, по този начин е! – съкрушено се съгласи той.
Лечителя споделяше учението за кармата. То пък е обвързвано с прераждането (сансара), което е индийско обучение. Смисълът на това обучение е следният: човек не умира от гибелта си. Той се преражда за нов живот, в ново създание. Той е вечен точно тъй като е кадърен да се преражда. Това прави един път на 100 години. Върши го десетки пъти. Колкото повече се преражда, толкоз по-съвършен става. Следователно животът посредством преражданията се възмогва към най-хубавото, на което е кадърен. Но човек прави и неприятни неща, закононарушения. Най-тежкото от тях е убийството. То не може да остане ненаказано. Ако това не стане в живота, в който е осъществено, то тогава в идващия. Или в по-следващия (до четири пъти). Наказанието може да бъде и ракът.
Когато се оказва помощ на кармично болния да оздравее (да изплати виновността си), се оказва помощ на всички. Какво е лекуването в този случай? То е изповед, в която болният (потърпевшият, виновният) споделя за себе си на лекуващия и с този изказ освен оповестява виновността си, само че я осъзнава до дъно, което е основно изискване да я надмогне. Това е божествено свещенодействие, в което човек намира себе си. Има неточност, само че има и амнистия за нея. Само от тази позиция заболяванията могат да бъдат „ оправдани “.
Лечителя сочеше едностранчивостта на актуалната медицина при лечението на рака: тя концентрира цялото си изпитание върху новообразуванието, стреми се да го извади „ до последната нападателна клетка “ от тялото. Най-важното обаче е да не се стига до това заболяване. Казано другояче, по-добре и по-правилно е да се трансформират тези неща от живота, които довеждат до рак.
Въвличан безчет пъти в размишления и преценки за рака, Лечителя си бе основал „ кодекс “ за предпазването от него:
1. Имайте религия в себе си и в живота, тъй като той е нещо доста радостно. Тази наслада естествено „ върви “ със здравето и допуска здраве. Човешко предопределение е да бъдете здрави и освободени от всички заболявания – и от рак.
2. Не помагайте на рака, като говорите непрекъснато за него и по този начин допускате заплахата от него. Той ви атакува безмълвно и в това е неговото преимущество. Премълчавайте го и вие! С това, несъмнено, не го унищожавате (и не можете да го ликвидирате), само че по никакъв начин не е малко да освободите мисълта и съзнанието си от него. В известна степен е правилно, че човек е здрав, тъй като не разисква своето здраве или го разяснява (самовнушителните формули), с цел да се
увери, че не е болен.
3. От известна позиция здравето е честност и старание към всички. В този случай изразът на здравето е доволство от изрядното отношение на индивида към себеподобните. Но това се оказва израз на доволство от себе си, от живота, от всичко.
4. Бъдете добродетелни – това е първото изискване да не подлагате на заплаха здравето си. Недобродетелността разчиства пътя на заболяванията, тъй като преди този момент основава скрупули, „ разхлабва “ индивида. Така той незабелязано се потопява в атмосфера на виновност, губи успокоение, става страхлив, предусеща нещастието и се разболява.
5. Избягвайте непрекъснатите терзания – „ атмосферата “ на рака. Те напълно не са инцидентни. Важно е човек в точния момент да си даде сметка коя е същинската причина, каква е виновността му за това и да постави нещата в ред. Ако той не го направи, ще възникне рак.
6. Както неприятното въодушевление и терзанието „ убиват “ индивида, довеждат до пораждане на рак, по този начин ведрото, оптимистично въодушевление води до противоположното. Създавайте си положително въодушевление, внасяйте към себе си бодрост и оптимизъм. В тази атмосфера заболяванията не могат да виреят. Но помнете: не става дума за „ изкуствена “ бодрост. Никой човек не може да играе ролята на щастливец, в случай че няма действителни учредения за това – чиста съвест, благородна душа, доброжелателност. Точно те ви избавят от рак.
Лечението на рака със средствата на националната медицина зависи от стадия, в който се намира заболяването.
Из: „ Сто години за всеки. Рецептите на Петър Димков “, Николай Антонов, изд. Гея-Либрис
Снимка: Петър Димков (1886-1981), petardimkov.com
