Никос КАЗАНДЗАКИС ~ Сърце съм, затова обичам
(1883 ~ 1957)
Ако бях огън, щях да пламтя. Ако бях дървосекач, щях да цепя. Но съм сърце и по тази причина обичам.
Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си парадайс.
Почувствах още един път какъв брой простичко и налично нещо е щастието – чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.
Не чакам нищо. Не се опасявам от нищо. Аз съм свободен.
Цялата ми душа е вик, а творчеството ми е разсъждения за този вик.
Само една жена съществува в този живот – една жена с безчет лица.
Истинските учители са тези, които употребяват себе си като мостове и канят учениците им да минат по тях.
Каква странна машина е индивидът! Пълниш го с вино, самун, риба и репички, а от него излизат въздишки, смях и фантазии.
В живота най-големите ми благодетели са били моите пътувания и фантазии. Много малко хора са ми помагали в компликациите.
Човек има потребност от малко полуда, тъй като в противоположен случай не смее да отреже въжето и да бъде свободен.
След като не можем да променим действителността, дано променим очите, през които я виждаме.
Идваме от тъмната пропаст и свършваме в тъмната пропаст. Краткият интервал, в който има светлина, назоваваме живот.
Нека младостта ръководи своето време. Тя няма да се върне, по тази причина бъдете смели и не съжалявайте за нищо.
Идеалният странник постоянно си основава идеална страна, към която да пътува.
Единственият метод да служиш на себе си е да служиш на другите. Или да се опитваш да ги спасиш – това е задоволително.
Снимкa: imdb.com
