5 май 1876 г. Баташкото клане
1876 година при потушаването на Априлското въстание е осъществено Баташкото кръвопролитие. То е осъществено от османски башибозук от прилежащите села под директното командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той получава оценки и покачване от султана.
След началото на Априлското въстание на 20 април 1876 година част от въоръжените боеспособни мъже от популацията на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават против турската власт. Както е застъпено в проекта, бунтовниците отстраняват част от турските управляващи, когато против тях е изпратена 5-хилядна войска от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията. Водачът на въстанието в Батак - Петър Горанов e пратеник на локалния революционен комитет в събранието в Оборище.
Първенците на селото и чорбаджиите вземат решение да спасят живота на хората в града и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той декларирал с клетва, че ще си отиде, незабавно щом получи боеприпасите на въстаниците.
Баташкото кръвопролитие продължава от 1 до 5 май, а за избиването на 5000 мирни поданици, Ахмед ага Барутанлията получава оценки и покачване от султана.
На 1 май 1876 година врагът е извикан от чорбаджиите на селото, с цел да предадат оръжието си. След като бунтовниците предали оръжието си, башибозуците ги нападнали и отсекли главите им. По време на „ предаването” на оръжието обаче някои от хората в селото съумели да избягат, след него селището било обкръжено, с цел да не може никой да го напусне. Башибозуците се разпределили по къщите и почнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, башибозуците стреляли слепешката към всичко, което се движело или не. Хората почнали да се крият в постройките с по-здрава структура в селото, които щели да устоят на пожар, като църквата и учебното заведение, само че и някои от къщите на чорбаджиите.
На 2 май скритите в Богдановата къща се предали, като повярвали на агата, че, в случай че предадат оръжията си, ще получат благосклонност от неговата армия. Повече от 200 мъже, дами, деца и старци били изведени от къщата, претърсени за скъпи движимости, съблечени, с цел да не измърсят облеклата с кръвта си, и най-после избити.
Барутанлията, изискал по-видните хора от селото да отидат при него в лагера на башибозука, за предадат всичкото оръжие на батачани и с цел да успокоят популацията. В лагера били изпратени кметът на Батак - Трендафил Тошев Керелов, дружно с Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър Трандафилов Керелов, Петър Кахведжийски и Георги Вълюв. Разбрали се, че, в случай че предадат оръжието на селото, башибозукът ще го напусне, като всички видни хора, които отишли за мир били взети заложници - оръжието или животът им. Боеприпасите били натоварени на коне и пренесени до лагера. След което обаче всички заложници били набучени на колове и изпечени живи или обезглавени. Хората още веднъж се изпокрили в църквата и учебното заведение.
Но като се имат поради оживелите – под 2000, починалите в Батак са сред 3 и 5 хиляди.
Възпоминания от Батак
Иван Вазов
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... доста е надалеч,
нямам баща, майка: ази съм сирак,
и трептя малко, зима пристигна към този момент.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттова:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах самичък.
Ако ти опиша, боязън ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей така... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше боязън.
Само бачо Пеню с огромен глас извика...
И издъхна бачо... А един разбойник
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях дребен и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха доста: пушнаха мигом
и той падна възнак, умъртви го патрона.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож огромен,
по тази причина съм, чичо, аз в този момент сираче.
А бе доста ужасно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
само че плевнята пламна и взе да пращи,
и ужасно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком на открито.
Но след това, когато страшното отпътува -
споделиха, че в оня огромни огън
изгорен и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и доста още дяца и невести
А кака и вуйна, и други дами
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още чувам, чичо, по какъв начин пискат они!
и детенца доста на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
само че поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И сякаш беше ужасно, пък не бе ме боязън,
аз треперех единствено, само че не плачех веки.
Мен и други дяца водиха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде подземен.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, само че не ставах турка!
Като ни пуснаха, отново в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз неприятно време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
само че нашето село, чичо, запустя,
и баща, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул поради Батак?
А аз съм оттамо... доста е надалеч...
Два дни тук недояждам, щото съм сирак,
и трептя малко: зима пристигна към този момент.
След началото на Априлското въстание на 20 април 1876 година част от въоръжените боеспособни мъже от популацията на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават против турската власт. Както е застъпено в проекта, бунтовниците отстраняват част от турските управляващи, когато против тях е изпратена 5-хилядна войска от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията. Водачът на въстанието в Батак - Петър Горанов e пратеник на локалния революционен комитет в събранието в Оборище.
Първенците на селото и чорбаджиите вземат решение да спасят живота на хората в града и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той декларирал с клетва, че ще си отиде, незабавно щом получи боеприпасите на въстаниците.
Баташкото кръвопролитие продължава от 1 до 5 май, а за избиването на 5000 мирни поданици, Ахмед ага Барутанлията получава оценки и покачване от султана.
На 1 май 1876 година врагът е извикан от чорбаджиите на селото, с цел да предадат оръжието си. След като бунтовниците предали оръжието си, башибозуците ги нападнали и отсекли главите им. По време на „ предаването” на оръжието обаче някои от хората в селото съумели да избягат, след него селището било обкръжено, с цел да не може никой да го напусне. Башибозуците се разпределили по къщите и почнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, башибозуците стреляли слепешката към всичко, което се движело или не. Хората почнали да се крият в постройките с по-здрава структура в селото, които щели да устоят на пожар, като църквата и учебното заведение, само че и някои от къщите на чорбаджиите.
На 2 май скритите в Богдановата къща се предали, като повярвали на агата, че, в случай че предадат оръжията си, ще получат благосклонност от неговата армия. Повече от 200 мъже, дами, деца и старци били изведени от къщата, претърсени за скъпи движимости, съблечени, с цел да не измърсят облеклата с кръвта си, и най-после избити.
Барутанлията, изискал по-видните хора от селото да отидат при него в лагера на башибозука, за предадат всичкото оръжие на батачани и с цел да успокоят популацията. В лагера били изпратени кметът на Батак - Трендафил Тошев Керелов, дружно с Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър Трандафилов Керелов, Петър Кахведжийски и Георги Вълюв. Разбрали се, че, в случай че предадат оръжието на селото, башибозукът ще го напусне, като всички видни хора, които отишли за мир били взети заложници - оръжието или животът им. Боеприпасите били натоварени на коне и пренесени до лагера. След което обаче всички заложници били набучени на колове и изпечени живи или обезглавени. Хората още веднъж се изпокрили в църквата и учебното заведение.
Но като се имат поради оживелите – под 2000, починалите в Батак са сред 3 и 5 хиляди.
Възпоминания от Батак
Иван Вазов
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... доста е надалеч,
нямам баща, майка: ази съм сирак,
и трептя малко, зима пристигна към този момент.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттова:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах самичък.
Ако ти опиша, боязън ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей така... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше боязън.
Само бачо Пеню с огромен глас извика...
И издъхна бачо... А един разбойник
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях дребен и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха доста: пушнаха мигом
и той падна възнак, умъртви го патрона.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож огромен,
по тази причина съм, чичо, аз в този момент сираче.
А бе доста ужасно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
само че плевнята пламна и взе да пращи,
и ужасно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком на открито.
Но след това, когато страшното отпътува -
споделиха, че в оня огромни огън
изгорен и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и доста още дяца и невести
А кака и вуйна, и други дами
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още чувам, чичо, по какъв начин пискат они!
и детенца доста на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
само че поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И сякаш беше ужасно, пък не бе ме боязън,
аз треперех единствено, само че не плачех веки.
Мен и други дяца водиха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде подземен.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, само че не ставах турка!
Като ни пуснаха, отново в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз неприятно време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
само че нашето село, чичо, запустя,
и баща, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул поради Батак?
А аз съм оттамо... доста е надалеч...
Два дни тук недояждам, щото съм сирак,
и трептя малко: зима пристигна към този момент.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ