Съществува ли изобщо човешки разум? ♥ Марк ТВЕН
(1835 ~ 1910)
Писма от Земята. Писмо шесто
Човекът е машина. Машина-автомат. Тя се състои от хиляди комплицирани, деликатни механизми, които извършват хармонично и безупречно своите функционалности съгласно особени закони, над които човек няма нито власт, нито надзор. И за всеки от тези хиляди механизми Твореца е измислил по един зложелател, чиято задача е да пречи на механизма, да не му дава да работи, да го поврежда, да му предизвиква болки, до момента в който най-после го унищожи изцяло. И настояват, че той не е пропуснал нито един механизъм.
Тези врагове преследват индивида от люлката до гроба; те не знаят отдих ни през деня, ни нощем, те са цяла войска, проведена армия; войска, която обсажда; войска, която щурмува; войска бдителна, надъхана, безпощадна; войска, която се бие безкрай и не признава помирение.
Тя настава на взводове, на роти, на батальони, на полкове, на бригади, на дивизии, на корпуси, а от време на време се хвърля върху човечеството с всички свои елементи едновременно. Това е „ Великата войска “ на Твореца и той е нейният командир. Над нея, предизвиквайки слънцето, се развяват мръсните й флагове с девизи: „ Бедствие “, „ Болест “ и по този начин нататък.
Болест! Това е основният отряд, който в никакъв случай не отстъпва и унищожава всичко по пътя си! Той атакува младенеца още щом се роди; страданията идват едно след друго: коклюш, шарка, заушка, стомашни разстройства, никнене на зъби, скарлатина и други специалитети за деца. Този отряд преследва детето, до момента в който то стане младеж, за който има в ресурс други специалитети. Той преследва юношата, до момента в който доближи зрелост, след това напреднала възраст и най-после го смъква в гроба.
След като имате всички тези обстоятелства, помъчете се да отгатнете с какво галено име индивидът се обръща най-често към този яростен командир. Аз ще ви оказа помощ, единствено няма да се смеете: „ Татко наш, който си на небето. “
Странни са пътищата на човешката логичност. Християнинът изхожда от следната ясна, избрана, неизменима и недвусмислена причина: Бог е всезнаещ и всесилен.
От това следва, че Бог авансово знае всичко, което има да става, и че нищо не може да стане без негово разрешение, нищо не може да стане, в случай че той реши да го предотврати.
Това е задоволително ясно, нали? Следователно Твореца носи отговорност за всичко, което става в света.
Християнинът признава това и го написа в курсив. Признава го с ентусиазъм, с екстаз.
После, откакто е стоварил върху Твореца отговорността за всички гореспоменати премеждия, заболявания и несгоди (които Твореца би могъл да предотврати), умникът християнин най-наивно го назовава „ Татко наш “!
Всичко е тъкмо така, както ви го споделям. Човекът дава на Твореца всички черти, присъщи на демона, а след това стига до заключението, че дявол и татко е едно и също! Но той незабавно би отрекъл, че един умоповреден изверг и шефът на неделното учебно заведение са всъщност едно и също нещо. Е, какво ще кажете за човешкия разсъдък? Ако съгласно вас въобще съществува човешки разсъдък?
Из: „ Писма от Земята. Автобиография “, Марк Твен, ДИ „ Народна просвета “
Снимка: Марк Твен (1835-1910); commons.wikimedia.org
