Свежи цветя за ангелите от Лим
18-метров паметник с 12 пречупени криле се издига на мястото на случая
И до момента паметникът, наименуван Ангелите от Лим, всяка вечер замръква обсипан с цветя. Преди 14 години на 4 април, Цветница, късно вечерта рейс с 34 български възпитаници и 16 възрастни от Свищов потегля на екскурзия в Дубровник. От този ден 12 от децата са ангели, с пречупени криле.
Тогава в рамките на Сърбия и Черна гора, през днешния ден в ничия територия, на границата сред двете страни, споменът за черната Цветница е на трите народа, само че най-много на България, която дава 12 невръстни жертви.
Днес за нещастието на всеки пасажер припомня 18-метров паметник с 12 пречупени криле на птици като знак на прекъснатия полет на детския живот. Огромен камък пред параклиса пък символизира скалата, задържала падналия рейс над водата на река Лим, което е помогнало да се спасят огромна част от пътуващите в него деца.
Говори се, че 12 бели гълъба се появили под купола в централния свищовски храм “Св. Троица ” на 4 април 2004 година часове преди нещастието, почернила 12 фамилии. Местният преподавател Борислав Русанов разказва в книгата си, че птиците били видяни от храмовия духовник, който тогава не им обърнал изключително внимание. След като на идващия ден чул потресаващата вест за 12-те починали деца, попът незабавно си спомнил за гълъбите и решил, че това е било Божия прокоба. Едно от починалите девойки Боряна в нощта преди заминаването на злощастната екскурзия пък сънувала, че нещо се е случило с рейса и че те са се изгубили в гора и били подгонени от две кучета.
Не на сън, а нескрито към 22.00 ч. българско време на завой на планински път, водачът Илия Измирлиев изгубва надзор над рейса. Той се спуска към 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун, ситуирано сред градовете Биело поле, през днешния ден в Черна гора и Приполие – през днешния ден в Сърбия.
Автобусът потъва за минути в придошлата река. Местни хора и цялостен футболен тим от прилежащото Биело поле идват на помощ при ваденето на децата. Спасителните интервенции са затруднени от придошлата река Лим. Пристигат и водолази, които с фенери под водата обхождат реката през цялата нощ. 38 души са избавени.
12 деца от Свищов, на възраст сред 11 и 18 години, умират във водите на река Лим. Телата на 10 от тях са открити до сутринта. Това са Александра Гергова (17 г.), Антония Братова (14 г.), Боряна Петкова (11 г.), Валентин Маринов (14 г.), Виктор Маринов (14 г.), Глория Георгиева (11 г.), Женя Ангелова (11 г.), Лора Николова (14 г.), Светослава Пантелеева (11 г.) и Юлиян Манзаров (18 г.). В неопределеност обаче остават 15-годишният Светослав Колев и 13-годишната Антоана Евтимова.
На 25 април водолази откриват тялото на Светльо на 40 км от мястото на нещастието. А на 4 май е открито тялото и на последната жертва Антоана. Истинският воин е 18-годишният Юлиян, който, откакто е излязъл на покрива на рейса, се спуска назад вътре, с цел да оказва помощ за спасяването на другите деца. Не може да излезе назад повторно и умира. По подигравка на съдбага най-малките деца от екскурзията били разпределени на последните седалки на рейса палач, който при потапянето пада със задницата си в реката и стартира първо там да се цялостни с вода. Малките деца по този начин и не съумяват да се доберат до избавителните люкове и се удавят.
За отговорен за нещастието е приет единият от водачите – Илия Измирлиев, тогава на 51 години, който е карал с 40 км/ч. Според специалисти обаче в пътните условия през трагичната вечер скоростта му трябвало да бъде 31 км/ч. За Измирлиев повода за злополуката е техническа нередовност. Жена му споделя, че единствено за една нощ косата му става чисто бяла. Първоначално съдът го осъжда на 7 години отнемане от независимост, след обжалване обаче присъдата му бе понижена на 4 години. Той е лишен от правоуправление за същия интервал и дружно със шефовете си от “Пампорово ” АД би трябвало да заплатят по 50 хиляди лева за всеки от родителите на починалите деца.
В края на 2017 година Измирлиев е открит мъртъв след злополука на пътя Смолян – Пампорово. Получава инфаркт зад кормилото. Управляваният от него бус, който не се е движел се е забил в мантинелата. Няма други потърпевши при случая.
Година след случая тримата президенти на България, Сърбия и Черна гора – Георги Първанов, Борис Тадич и Филип Вуянович откриха паметника на 12-те български деца. Той е дело на скулптора Вежди Рашидов и архитекта Георги Бачев, които работят безплатно по плана. В памет на починалите български деца на брега на река Лим в черногорския град Бело поле пък са сложени и 12 медни рози без бодли.
След нещастието родителите на починалите деца учредиха фондация “Ангели от Лим ”. Всяка година през април фондацията провежда дни на “Ангелите от Лим ”. Години по-късно, през 2013 година четирима от спасителите получават българско поданство по заслуги. На 22 февруари поданство бе обещано и на петия избавител Сафет Баличевац. Той описа, че не е имал опция да покрие разноските, съпътстващи молбата за поданство, само че благодарение на българските институции му е била оказана поддръжка.
“Бях млад, не съм мислил въобще ”, сподели Баличевац, запитан дали в онази нощ се е страхувал за личния си живот. Децата му го питали по какъв начин не съумял да избави всички.
Тази година по изключение церемонията за отдаване на респект за починалите ще бъде при започване на май, по молба на околните им, сподели пред “Труд ” българският дипломат в Сърбия Радко Влайков.
Председателят на парламентарната комисия по просвета Вежди Рашидов:
Инцидентът сплоти тъгата на три балкански страни
– Г-н Рашидов, припомнете по какъв начин се стигна до основаването на паметника „ Ангелите на Лим ”, повдигнат през 2005 година.
– Трябва да призная, че Вие изрично ме изненадахте с подобен въпрос. Никой и по никакъв мотив към този момент 13 години не беше се сетил за този жест и за този монумент. Не укривам, че този въпрос ме развълнува. Като през днешния ден си припомням нещастието, която застигна тези дребни чисти детски ориси. Цяла България беше потресена, а сърцата на родителите плачеха за своите деца. Това в действителност беше национална покруса. Странно е, че до момента в който някои хора се ослушваха каква реакция да имат, изненадващо съвсем по едно и също време ми се обадиха родители на починалите деца и президента Георги Първанов, който имаше бърза реакция. След като е имал няколко допитвания и главно някой се е интересувал какво ще изкара от сходен мемориал от река Лим, то той е потърсил човек, за който милосърдието е част от живота му и би се съгласил безплатно да построи монумент като подаяние. Президентството беше намерило средства само за материалите за построяването на паметника. Съгласих се да го направя.
Задачата, която си сложих, беше и амбициозна, и тягостна поради мотива. Така дружно с проектант Георги Бачев успяхме да осъществяваме 18-метров паметник, където единствено кръстът на върха е три метра и половина. А бронзовата колона, която се намира в средата на композицията с размер 8 метра, изобразява 12 пречупени криле на птици като знак на спиране на полета на детския живот. Тя е придружена от архитектурна част, където на „ стена на рева ” изписахме имената на всички 12 починали деца. И всичко това беше във връзка първата годишнина от нещастието. Може би през днешния ден е момента, когато би трябвало да благодаря на един доблестен предприемач, който към този момент не е сред живите, за съдействието му за превозването на паметника. И не на последно място са моите благодарности за индивида, който безплатно пое строителната част на този комплициран обект – човек, който постоянно е подавал ръка на доста места, когато е трябвало – това е президентът на „ Главболгарстрой ” Симеон Пешов. Благодарност заслужава и Георги Първанов, тъй като всичко беше под неговия патронаж.
– През 2005 година за откриването на паметника се събират трима президенти. Днес, близо 14 години след нещастието съгласно вас имаме ли памет за трагичната орис на починалите?
– Тази покруса и силата на отзвука сплоти тъгата на три балкански страни – България, Сърбия и Черна гора и това направи допустимо при тази тежка покруса от гибелта на почтени ангели да отдадат своята респект президентите на трите страни – Георги Първанов, Борис Тадич и Филип Вуянович. Явно, че тъгата има силата да ни сплотява и да ни прави по-смирени в живота. Жалко, че нашата памет е къса и сякаш тя продължава до идната покруса.
– Взехме ли си поучения от този случай?
– Когато ежедневно ни се оферират отвред отрицателни вести и живеем във време, когато радостната новина рядко е вест, е доста мъчно да приказваме за памет или за каквито и да е поучения, тъй като нещастията, злобата и пошлото в живота към този момент ни основава чувство за метод на живот. А надълбоко в душата си българинът е съчувствен и добър човек. За жал тази част от националната ни логика на психиката сякаш остава невидима и точно по тази причина сме изгубили тези високи жалони на положителното и триумфа, които всички би трябвало да следваме, да доближаваме и да се стремим към тях.
– Бил ли сте скоро в града, в който се издига паметника. И до през днешния ден всеки ден поставяли цветя, които да припомнят, че починалите деца не са забравени…
– За страдание от откриването на паметника до момента не съм бил канен на това място, само че още тогава като бял ден в съзнанието ми остана споменът по какъв начин всички, които прекосяваха около монумента, спираха за малко – доброжелателни хора, късаха от гората свежи цветя, които полагаха пред „ стената на рева ” и доста постоянно майки и дами поставяха плодове – ябълки и круши, които да са за починалите деца. Това беше доста прочувствено и тези жестове не се не помнят.
Българският дипломат в Сърбия Влайков:
Има памет за тази голяма покруса
„ Гледката през паметника на Ангелите на Лим е ужасяваща. Миналата година за пръв път отидох като дипломат там. Когато естествен човек застане пред него не може да не се разплаче, колкото и да е твърд. Изключителна покруса и мисля, че вечно всички сме солидарни с тъгата на околните на починалите ”, описа пред „ Труд ” българският дипломат в Сърбия Радко Влайков. Има памет за тази покруса, и до през днешния ден хората минават, сервират цветя, споделя той.
Той акцентира, че община Свищов през всичките тези години, без значение от ръководството, кой е кмет или общински консултант, постоянно поддържа околните, представители идват на годишнините, срещат се с кметовете на Приполие от страна на Сърбия и Биело поле от страна на Черна гора. Паметникът, построен от българската страна се поддържа от локалните хора.
„ И до ден сегашен доста българи, които знаят, че ще минат от там оставят цветя, както и локалните хора. Мястото е на пътя и все пак има доста огромно внимание и се уважава паметта на тези деца ”, сподели още Влайков.
И до момента паметникът, наименуван Ангелите от Лим, всяка вечер замръква обсипан с цветя. Преди 14 години на 4 април, Цветница, късно вечерта рейс с 34 български възпитаници и 16 възрастни от Свищов потегля на екскурзия в Дубровник. От този ден 12 от децата са ангели, с пречупени криле. Тогава в рамките на Сърбия и Черна гора, през днешния ден в ничия територия, на границата сред двете страни, споменът за черната Цветница е на трите народа, само че най-много на България, която дава 12 невръстни жертви.
Днес за нещастието на всеки пасажер припомня 18-метров паметник с 12 пречупени криле на птици като знак на прекъснатия полет на детския живот. Огромен камък пред параклиса пък символизира скалата, задържала падналия рейс над водата на река Лим, което е помогнало да се спасят огромна част от пътуващите в него деца.
Говори се, че 12 бели гълъба се появили под купола в централния свищовски храм “Св. Троица ” на 4 април 2004 година часове преди нещастието, почернила 12 фамилии. Местният преподавател Борислав Русанов разказва в книгата си, че птиците били видяни от храмовия духовник, който тогава не им обърнал изключително внимание. След като на идващия ден чул потресаващата вест за 12-те починали деца, попът незабавно си спомнил за гълъбите и решил, че това е било Божия прокоба. Едно от починалите девойки Боряна в нощта преди заминаването на злощастната екскурзия пък сънувала, че нещо се е случило с рейса и че те са се изгубили в гора и били подгонени от две кучета.
Не на сън, а нескрито към 22.00 ч. българско време на завой на планински път, водачът Илия Измирлиев изгубва надзор над рейса. Той се спуска към 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун, ситуирано сред градовете Биело поле, през днешния ден в Черна гора и Приполие – през днешния ден в Сърбия.
Автобусът потъва за минути в придошлата река. Местни хора и цялостен футболен тим от прилежащото Биело поле идват на помощ при ваденето на децата. Спасителните интервенции са затруднени от придошлата река Лим. Пристигат и водолази, които с фенери под водата обхождат реката през цялата нощ. 38 души са избавени.
12 деца от Свищов, на възраст сред 11 и 18 години, умират във водите на река Лим. Телата на 10 от тях са открити до сутринта. Това са Александра Гергова (17 г.), Антония Братова (14 г.), Боряна Петкова (11 г.), Валентин Маринов (14 г.), Виктор Маринов (14 г.), Глория Георгиева (11 г.), Женя Ангелова (11 г.), Лора Николова (14 г.), Светослава Пантелеева (11 г.) и Юлиян Манзаров (18 г.). В неопределеност обаче остават 15-годишният Светослав Колев и 13-годишната Антоана Евтимова.
На 25 април водолази откриват тялото на Светльо на 40 км от мястото на нещастието. А на 4 май е открито тялото и на последната жертва Антоана. Истинският воин е 18-годишният Юлиян, който, откакто е излязъл на покрива на рейса, се спуска назад вътре, с цел да оказва помощ за спасяването на другите деца. Не може да излезе назад повторно и умира. По подигравка на съдбага най-малките деца от екскурзията били разпределени на последните седалки на рейса палач, който при потапянето пада със задницата си в реката и стартира първо там да се цялостни с вода. Малките деца по този начин и не съумяват да се доберат до избавителните люкове и се удавят.
За отговорен за нещастието е приет единият от водачите – Илия Измирлиев, тогава на 51 години, който е карал с 40 км/ч. Според специалисти обаче в пътните условия през трагичната вечер скоростта му трябвало да бъде 31 км/ч. За Измирлиев повода за злополуката е техническа нередовност. Жена му споделя, че единствено за една нощ косата му става чисто бяла. Първоначално съдът го осъжда на 7 години отнемане от независимост, след обжалване обаче присъдата му бе понижена на 4 години. Той е лишен от правоуправление за същия интервал и дружно със шефовете си от “Пампорово ” АД би трябвало да заплатят по 50 хиляди лева за всеки от родителите на починалите деца.
В края на 2017 година Измирлиев е открит мъртъв след злополука на пътя Смолян – Пампорово. Получава инфаркт зад кормилото. Управляваният от него бус, който не се е движел се е забил в мантинелата. Няма други потърпевши при случая.
Година след случая тримата президенти на България, Сърбия и Черна гора – Георги Първанов, Борис Тадич и Филип Вуянович откриха паметника на 12-те български деца. Той е дело на скулптора Вежди Рашидов и архитекта Георги Бачев, които работят безплатно по плана. В памет на починалите български деца на брега на река Лим в черногорския град Бело поле пък са сложени и 12 медни рози без бодли.
След нещастието родителите на починалите деца учредиха фондация “Ангели от Лим ”. Всяка година през април фондацията провежда дни на “Ангелите от Лим ”. Години по-късно, през 2013 година четирима от спасителите получават българско поданство по заслуги. На 22 февруари поданство бе обещано и на петия избавител Сафет Баличевац. Той описа, че не е имал опция да покрие разноските, съпътстващи молбата за поданство, само че благодарение на българските институции му е била оказана поддръжка.
“Бях млад, не съм мислил въобще ”, сподели Баличевац, запитан дали в онази нощ се е страхувал за личния си живот. Децата му го питали по какъв начин не съумял да избави всички.
Тази година по изключение церемонията за отдаване на респект за починалите ще бъде при започване на май, по молба на околните им, сподели пред “Труд ” българският дипломат в Сърбия Радко Влайков.
Председателят на парламентарната комисия по просвета Вежди Рашидов:
Инцидентът сплоти тъгата на три балкански страни
– Г-н Рашидов, припомнете по какъв начин се стигна до основаването на паметника „ Ангелите на Лим ”, повдигнат през 2005 година. – Трябва да призная, че Вие изрично ме изненадахте с подобен въпрос. Никой и по никакъв мотив към този момент 13 години не беше се сетил за този жест и за този монумент. Не укривам, че този въпрос ме развълнува. Като през днешния ден си припомням нещастието, която застигна тези дребни чисти детски ориси. Цяла България беше потресена, а сърцата на родителите плачеха за своите деца. Това в действителност беше национална покруса. Странно е, че до момента в който някои хора се ослушваха каква реакция да имат, изненадващо съвсем по едно и също време ми се обадиха родители на починалите деца и президента Георги Първанов, който имаше бърза реакция. След като е имал няколко допитвания и главно някой се е интересувал какво ще изкара от сходен мемориал от река Лим, то той е потърсил човек, за който милосърдието е част от живота му и би се съгласил безплатно да построи монумент като подаяние. Президентството беше намерило средства само за материалите за построяването на паметника. Съгласих се да го направя.
Задачата, която си сложих, беше и амбициозна, и тягостна поради мотива. Така дружно с проектант Георги Бачев успяхме да осъществяваме 18-метров паметник, където единствено кръстът на върха е три метра и половина. А бронзовата колона, която се намира в средата на композицията с размер 8 метра, изобразява 12 пречупени криле на птици като знак на спиране на полета на детския живот. Тя е придружена от архитектурна част, където на „ стена на рева ” изписахме имената на всички 12 починали деца. И всичко това беше във връзка първата годишнина от нещастието. Може би през днешния ден е момента, когато би трябвало да благодаря на един доблестен предприемач, който към този момент не е сред живите, за съдействието му за превозването на паметника. И не на последно място са моите благодарности за индивида, който безплатно пое строителната част на този комплициран обект – човек, който постоянно е подавал ръка на доста места, когато е трябвало – това е президентът на „ Главболгарстрой ” Симеон Пешов. Благодарност заслужава и Георги Първанов, тъй като всичко беше под неговия патронаж.
– През 2005 година за откриването на паметника се събират трима президенти. Днес, близо 14 години след нещастието съгласно вас имаме ли памет за трагичната орис на починалите?
– Тази покруса и силата на отзвука сплоти тъгата на три балкански страни – България, Сърбия и Черна гора и това направи допустимо при тази тежка покруса от гибелта на почтени ангели да отдадат своята респект президентите на трите страни – Георги Първанов, Борис Тадич и Филип Вуянович. Явно, че тъгата има силата да ни сплотява и да ни прави по-смирени в живота. Жалко, че нашата памет е къса и сякаш тя продължава до идната покруса.
– Взехме ли си поучения от този случай?
– Когато ежедневно ни се оферират отвред отрицателни вести и живеем във време, когато радостната новина рядко е вест, е доста мъчно да приказваме за памет или за каквито и да е поучения, тъй като нещастията, злобата и пошлото в живота към този момент ни основава чувство за метод на живот. А надълбоко в душата си българинът е съчувствен и добър човек. За жал тази част от националната ни логика на психиката сякаш остава невидима и точно по тази причина сме изгубили тези високи жалони на положителното и триумфа, които всички би трябвало да следваме, да доближаваме и да се стремим към тях.
– Бил ли сте скоро в града, в който се издига паметника. И до през днешния ден всеки ден поставяли цветя, които да припомнят, че починалите деца не са забравени…
– За страдание от откриването на паметника до момента не съм бил канен на това място, само че още тогава като бял ден в съзнанието ми остана споменът по какъв начин всички, които прекосяваха около монумента, спираха за малко – доброжелателни хора, късаха от гората свежи цветя, които полагаха пред „ стената на рева ” и доста постоянно майки и дами поставяха плодове – ябълки и круши, които да са за починалите деца. Това беше доста прочувствено и тези жестове не се не помнят.
Българският дипломат в Сърбия Влайков:
Има памет за тази голяма покруса
„ Гледката през паметника на Ангелите на Лим е ужасяваща. Миналата година за пръв път отидох като дипломат там. Когато естествен човек застане пред него не може да не се разплаче, колкото и да е твърд. Изключителна покруса и мисля, че вечно всички сме солидарни с тъгата на околните на починалите ”, описа пред „ Труд ” българският дипломат в Сърбия Радко Влайков. Има памет за тази покруса, и до през днешния ден хората минават, сервират цветя, споделя той. Той акцентира, че община Свищов през всичките тези години, без значение от ръководството, кой е кмет или общински консултант, постоянно поддържа околните, представители идват на годишнините, срещат се с кметовете на Приполие от страна на Сърбия и Биело поле от страна на Черна гора. Паметникът, построен от българската страна се поддържа от локалните хора.
„ И до ден сегашен доста българи, които знаят, че ще минат от там оставят цветя, както и локалните хора. Мястото е на пътя и все пак има доста огромно внимание и се уважава паметта на тези деца ”, сподели още Влайков.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ