18 години с колегите ми от Съюза по балнеология и

18 години с сътрудниците ми от Съюза по балнеология и СПА туризъм работим за идеята България да бъде позиционирана като целогодишна конкурентна дестинация за здравен туризъм с фокус върху СПА и уелнес. Към момента имаме най-модерната и модерна база във връзка с медикал СПА и уелнес центрове в България. Това сподели ръководителят на Съюза по балнеология и СПА туризъм доктор Сийка Кацарова в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ . Преди дни тя бе определена и за президент на Европейската СПА асоциация за идващите четири години.

Според данните на Министерство на туризма в България има 48 сертифицирани медикал СПА центрове, над 110 СПА центрове и над 100 уелнес центрове. " Много ми се желае да продължим с това движение и бидейки на тази позиция, да мога да свърша повече неща за България. Но това зависи повече от това дали нашата страна ще постави приоритет върху развиването на здравния туризъм. Тази форма на туризъм употребява естествените средства, а България и Европа сме богати на минерални води, лековит климат, имаме чудесна база, имаме фрагменти, които се готвят в медицински университети и полувисши учебни заведения в България на доста положително равнище “, изясни доктор Кацарова.  

Една от главните й задания е да нарежда Европейската СПА асоциация като основен неправителствен сътрудник на Европейската комисия в региона на опазването на здравето в частта " Превенция, профилактика и рехабилитация “. " Както и в региона на туризма посредством интензивно и насочено към резултатите съдействие с всички отдели, свързани със опазването на здравето, районното развиване, селските региони, превоза и туризма. Здравният туризъм обгръща доста огромен брой браншове и се развива в слаборазвити райони в Европа, а в България – в селски региони, там, където има чист климат и минерален запас “, означи доктор Кацарова.

СПА медицината предлага клинично потвърдени рентабилни лечения, които допълват опазването на здравето и предизвикват по-здравословното остаряване. Според проучване на немската СПА асоциация 1 евро, вложено в предварителна защита и профилактика, икономисва 7 евро от лекуване. В България обаче няма съответни целеви стратегии за предварителна защита посредством средствата на природата, сходно на други страни, съобщи ръководителят на Съюза по балнеология и СПА туризъм. " Ние сега имаме една стратегия по Национален осигурителен институт, която обгръща към 50 000 трудещи се здравноосигурени българи, и сме до там. За да бъдат употребени тези услуги се изискват средства. Това са стратегии под управлението на експерти. В Сърбия има целеви стратегии, в Румъния има специфична стратегия, ориентирана към предварителна защита на държавни чиновници. При нас нямаме такива, на хартия са сега. Въпрос на приоритет “, разяснява доктор Кацарова.

Традиционно наложени дестинации за медикал СПА туризъм са Велинград, Павел баня, Кюстендил, Белчин баня, Сапарева баня, Свети Константин и Елена, Албена, Златни пясъци, Кранево, Топола, Поморие, Свети Влас, Сандански, Пампорово, Чепеларе, Хисаря, а измежду новите – село Баня до Банско. Традиционни консуматори на медикал СПА центровете в България са Гърция, Северна Македония, Румъния, вършат се опити за привличане и на Турция, Австрия, Германия, съобщи тя. Вътрешният пазар сега е водещ. " Основният проблем да привличаме по-сериозен интерес от чужденците ни е достъпът със самолетните връзки. Цените на самолетните билети са много високи на фона на тези до други страни, съперници на нас, а отвън сезона има доста малко полети “, изясни доктор Кацарова.