Вярвате ли в Бог?
171 вероизповедания са регистрирани в България. Най-бедните са най-религиозни
62% от българите са вярващи, сочат данните от представително проучване на организация “Тренд ” от есента на 2016 година
Жените са тези, които насочат по-честа молитва към Бог - 75 % от интервюираните по поръчка на Института за дясна политика. Докато мъжете, които не имат вяра в него, са над два пъти повече от нежния пол - 37 на 100 против 15 на 100.
Религиозността на българите се усилва с годините - като най-ниска е при младите до 29 години - 47%, и най-висока в залеза на живота над 60-те, когато вярата в Бог е близо 20 на 100 по-висока. Недоверието в него пораства в противоположен ред на увеличение на възрастта. Когато човек е сред 18 и 30 години, рядко се замисля дали и какъв брой има вяра. Затова и два пъти повече са младите, които избират прагматизма и действителността.
Екипът TRENDY на “24 часа ” обаче даде радикално друга посока на общия въпрос “Вярвате ли в Бог? ”. TRENDI поколението от публицисти и дизайнери, което е родено след 1989 година, твърдо има вяра в Бог. Десет от 15-те в този отбор уверено споделят “да ”.
Най-вярваща е българката над 60 години, която има приход до 500 лв. на месец и живее на село. Профилът на невярващия е мъж столичанин до 30 години, който към момента натрупа познания, има относително висок приход от 1000-1500 лв. нагоре.
Образованието обаче не въздейства на степента на вярата - съвсем еднакъв е броят на вярващите в Бог с висше и приблизително обучение - 60-61 на 100, единствено с 10 на 100 повече от тях са тези с главно обучение.
Най-ниска е вярата, когато човек към момента, в учебно заведение и университета - 18%, и е съвсем идентична измежду служащите, служителите и мениджърите. Вероятно когато си незает, си податлив да търсиш повече вярата и по тази причина пикът е тъкмо в тази група - 73 на 100.
Ако погледнем етносите, ще забележим, че турците и ромите по-силно имат вяра от българите - близо 20 на 100.
Очевидно столичани намират по-малко време да влязат в черква и да се помолят - съвсем еднакъв е процентът на вярващите и невярващите, които живеят в София. Колкото по-малко е обитаемото място, в което българите живеят, толкоз тяхната набожност е по-силна. Над 20 на 100 е разликата в силата на религиозността сред столичаните, от една страна, и жителите на огромните регионални центрове и градове.
Най-голям % религиозни хора са тези на възраст сред 40 и 49 година Данните демонстрират, че в групата с най-религиозните попадат хора, които са с приход под 500 лева, както и живеещите на село.
В графата с учебен статус респондентите с главно и по-ниско обучение, които имат вяра в Бог, са 73% спрямо тези със приблизително и висше - надлежно 61 и 60% по отношение на невярващите. 171 вероизповедания са регистрирани у нас от съда. По профил може да се обособят две групи. В основата на първата са вероизповедания на главните религии - християнство, ислям, юдаизъм, будизъм, хиндуизъм. Втората сплотява Бялото приятелство, Свидетелите на Йехова, мормоните и други религиозни общности, в чието обучение е залегнал синкретизмът - разбъркване на разнородни религиозни визии в една вяра.
Сред вероизповеданията има и такива, чието име разсънва нееднозначни реакции. Например едно от тях се споделя “Покров Пресвета Госпожа Богородица ” и е записано в с. Казашко, Варненска област, през 2005 година Друга черква носи името “Ново вино ”. Вярващите в града на стоте войводи могат да последват “Църквата в Сливен ” и “Добрата черква в Сливен ”. Най-благозвучно е името на вяра от Казанлък - “Даром сте приели, безплатно давайте ”. Това в действителност са думи на Исус.
“Всеки един от нас, без значение кой е и какъв е, следва десетте будистки добродетели: благотворителност, добродетелност, мъжество, мъдрост, активност, самообладание, правота, увереност, любов и душевно равновесие ”, споделя за себе си вероизповеданието Българско будистко общество “Карма Кагю ”.
Вероятно сте срещали по улицата усърдно сресани момчета в тъмни костюми и бели ризи, които носят книги. Това са мормоните. Наричат се “Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни в България ”. Казват, че желаят да запазят загатна за живия Исус. Те са публично регистрирани през 2003 година Църквата им се намира в София на ул. “Марин Дринов ” № 21.
У нас от време на време не се прави разлика сред членовете на “Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ” и “Свидетелите на Йехова ”. Свидетелите също са християни и следват законите на Библията. Вярват, че християнският Бог се споделя Йехова и оттова идва тяхното име.
За “Свидетелите на Йехова ” здравите фамилии са в основата на положителното общество. Те вървят по домовете на хората, тъй като следват образеца на Исус и апостолите, които проповядват от село на село и от къща на къща, известявайки положителната вест за царството Божие. Стремят се да имат положителни връзки с хората и заобикалят борбите. Те са срещу кръвопреливането, защото считат, че безкръвното лекуване има преимущества и икономисва средства. /24chasa.bg
62% от българите са вярващи, сочат данните от представително проучване на организация “Тренд ” от есента на 2016 година
Жените са тези, които насочат по-честа молитва към Бог - 75 % от интервюираните по поръчка на Института за дясна политика. Докато мъжете, които не имат вяра в него, са над два пъти повече от нежния пол - 37 на 100 против 15 на 100.
Религиозността на българите се усилва с годините - като най-ниска е при младите до 29 години - 47%, и най-висока в залеза на живота над 60-те, когато вярата в Бог е близо 20 на 100 по-висока. Недоверието в него пораства в противоположен ред на увеличение на възрастта. Когато човек е сред 18 и 30 години, рядко се замисля дали и какъв брой има вяра. Затова и два пъти повече са младите, които избират прагматизма и действителността.
Екипът TRENDY на “24 часа ” обаче даде радикално друга посока на общия въпрос “Вярвате ли в Бог? ”. TRENDI поколението от публицисти и дизайнери, което е родено след 1989 година, твърдо има вяра в Бог. Десет от 15-те в този отбор уверено споделят “да ”.
Най-вярваща е българката над 60 години, която има приход до 500 лв. на месец и живее на село. Профилът на невярващия е мъж столичанин до 30 години, който към момента натрупа познания, има относително висок приход от 1000-1500 лв. нагоре.
Образованието обаче не въздейства на степента на вярата - съвсем еднакъв е броят на вярващите в Бог с висше и приблизително обучение - 60-61 на 100, единствено с 10 на 100 повече от тях са тези с главно обучение.
Най-ниска е вярата, когато човек към момента, в учебно заведение и университета - 18%, и е съвсем идентична измежду служащите, служителите и мениджърите. Вероятно когато си незает, си податлив да търсиш повече вярата и по тази причина пикът е тъкмо в тази група - 73 на 100.
Ако погледнем етносите, ще забележим, че турците и ромите по-силно имат вяра от българите - близо 20 на 100.
Очевидно столичани намират по-малко време да влязат в черква и да се помолят - съвсем еднакъв е процентът на вярващите и невярващите, които живеят в София. Колкото по-малко е обитаемото място, в което българите живеят, толкоз тяхната набожност е по-силна. Над 20 на 100 е разликата в силата на религиозността сред столичаните, от една страна, и жителите на огромните регионални центрове и градове.
Най-голям % религиозни хора са тези на възраст сред 40 и 49 година Данните демонстрират, че в групата с най-религиозните попадат хора, които са с приход под 500 лева, както и живеещите на село.
В графата с учебен статус респондентите с главно и по-ниско обучение, които имат вяра в Бог, са 73% спрямо тези със приблизително и висше - надлежно 61 и 60% по отношение на невярващите. 171 вероизповедания са регистрирани у нас от съда. По профил може да се обособят две групи. В основата на първата са вероизповедания на главните религии - християнство, ислям, юдаизъм, будизъм, хиндуизъм. Втората сплотява Бялото приятелство, Свидетелите на Йехова, мормоните и други религиозни общности, в чието обучение е залегнал синкретизмът - разбъркване на разнородни религиозни визии в една вяра.
Сред вероизповеданията има и такива, чието име разсънва нееднозначни реакции. Например едно от тях се споделя “Покров Пресвета Госпожа Богородица ” и е записано в с. Казашко, Варненска област, през 2005 година Друга черква носи името “Ново вино ”. Вярващите в града на стоте войводи могат да последват “Църквата в Сливен ” и “Добрата черква в Сливен ”. Най-благозвучно е името на вяра от Казанлък - “Даром сте приели, безплатно давайте ”. Това в действителност са думи на Исус.
“Всеки един от нас, без значение кой е и какъв е, следва десетте будистки добродетели: благотворителност, добродетелност, мъжество, мъдрост, активност, самообладание, правота, увереност, любов и душевно равновесие ”, споделя за себе си вероизповеданието Българско будистко общество “Карма Кагю ”.
Вероятно сте срещали по улицата усърдно сресани момчета в тъмни костюми и бели ризи, които носят книги. Това са мормоните. Наричат се “Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни в България ”. Казват, че желаят да запазят загатна за живия Исус. Те са публично регистрирани през 2003 година Църквата им се намира в София на ул. “Марин Дринов ” № 21.
У нас от време на време не се прави разлика сред членовете на “Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ” и “Свидетелите на Йехова ”. Свидетелите също са християни и следват законите на Библията. Вярват, че християнският Бог се споделя Йехова и оттова идва тяхното име.
За “Свидетелите на Йехова ” здравите фамилии са в основата на положителното общество. Те вървят по домовете на хората, тъй като следват образеца на Исус и апостолите, които проповядват от село на село и от къща на къща, известявайки положителната вест за царството Божие. Стремят се да имат положителни връзки с хората и заобикалят борбите. Те са срещу кръвопреливането, защото считат, че безкръвното лекуване има преимущества и икономисва средства. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ