16 януари 2024, 16:42ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА“: ИЗПОВЕД НА ЕДНА СЪВРЕМЕННА

16 януари 2024, 16:42

„ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “: ИЗПОВЕД НА ЕДНА СЪВРЕМЕННА ЖЕНА (ГЛАВА 1)

23 януари 2024, 09:50

„ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “: ВЪВЛЕЧЕНИ (ГЛАВА 2)

30 януари 2024, 14:27

„ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “: СТО ГОДИНИ ГОВОРЕНЕ (ГЛАВА 3)

07 февруари 2024, 14:16

„ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “: НАЙ-МИЛИТЕ ВЪПРОСИ (ГЛАВА 4)

14 февруари 2024, 18:26

„ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “: ВОДА ГАЗИ, ЖАДЕН ХОДИ (ГЛАВА 5)

На четвъртия ден от поставения проект (който към момента беше замразен за действие) със заглавие – инцидентно допиране, Папи написа на Кръстницата си, (която получаваше постоянно информация) есемес: „ Дай ми съответно пояснение за какво, откакто дава тип, че е безусловно наясно с мене, не подава сигнал в каква посока да поема! Така и проекта ми си отпътува! /нацупено човече/ ” Кръстницата се замисли за по-дълбинно пояснение, тъй като кардинално имаше ясни знаци, трябваше единствено да бъдат разчетени трезво, а не под опиянението на любовното възприятие.

Тя заключи, че в действителност Папи пишеше своятаистория на действителността. Явно беше, че всички условия са участници в два тима, единият – Тази каца с мед не е за теб, а другият – Меденото празненство тайм. Какво можеше да я стимулира да го допре, даже да го направи по този начин, като че ли организира за себе си опит, ей така, да види какво ще се случи.  За момента, обаче трябваше да ѝ даде съответно пояснение. Изпрати и известие:

„ Той ти е дал ясна посока. Цитирам го: 1. Действие би трябвало тук, деяние, 2. Ако ти мислиш това, което аз ти мисля, ще падне огромна битка, 3. Утре съм свободен. За теб остава –touch and go! ”. Отговор не пристигна.

Кръстницата призна на себе си, че Папи беше на пистата за спринтиране, а се ослушваше за стартовия изстрел, само че не той, а ударната му вълна да ѝ даде подтик. Явно упътванията щяха да инжектират с енергиен бензин идващия старт, нали би трябвало да започнеш, та да идеш към финала! Не беше ли това отвод от събуждане, което я държеше прикована някъде по средата на спринтовата пътека, като на стоп кадър. Дали можеше сама да разпознае какво размътва рационалното ѝ мислене: „ злоупотребата ” му с търпението ѝ или личният ѝ натурализъм подсилен гръмко от тим – Тази каца с мед не е за теб!, който в допълнение я дразнеше с мексиканските си талази, пращани нонстоп до съвестта ѝ за още по-голямо напрежение?

Контактът ѝ с Боре беше като влакчето в увеселителен парк, на което пътят му е стръмно надолу или нагоре, равновесие липсваше даже за миг, за глътка въздух!

Празнуваше се рожденият ден на един комшия от близкия блок. Вечерта полегна над градината пред кръчмата и чак стана прелестно да гледаш по какъв начин една маса с шепа другари и съседи се поздравяват.

-        „ Драже, абе я дай още едно кръгче от същата ракийка и две порции език в масълце, апелирам те! “ – рече чичо Гошо – рожденика;

-        „ Искаш ли алено сладко и люто пиперче, да се почувства разкоша? ” – с усмивка попита Папи;

-        „ А! Ей т’ва е, дано да сложат, кажи на Стефчето, (готвачката която идваше всеки следобяд и оставаше до момента в който има клиенти) тя е от моята партия и знае по какъв начин го обичам “ – въодушевено отговори чичо Гошо.

  По сервитьорски фасон забързана, изстреля на готвачката поръчката, взе измитите и полирани пепелници и отиде да обходи масите, с цел да ги подмени с цялостните. На последната маса вътре в салона, Папи се заприказва с други клиенти и като се обърна да иде към кухнята да вземе езика в маслото, се сбута с чичо Гошо, който идваше към нея.

-        „ Какво има, нещо изпуснах да чуя, което си ми споделил ли? ” – с нараснал звук тя го попита, искаше да надвика глъчката;

-        „ Не моето момиче, не…, но да ти споделя нещо “ – безшумно на ухото и прошепна.  – „ Добро и сговорчиво си момиче, желая да ти кажа единствено две приказки “ – изкашля се някак от терзание възрастния човек. –   “Гледам те от известно време, очите ти светят като видиш Боре… “ - погледът му беше упорито вторачен в нейните очи.

Гръм! Последва и още един, жега я заля, вълна от изненада, от позор, от гняв. Буквално беше вцепенена. Как и за какво някой, който просто беше чичото от блока, ще и приказва по този начин! Ще желае да разисква с нея това, което с безумни старания тя натъпкваше надълбоко в секретните джобове на душата си! С пламнали бузи и взор, в който не можеше да се прочете нищо, тъй като имаше от всичко по доста, Папи пое въздух и отговори:

-        „ Ако ми го казваш, тъй като чакаш да видиш по какъв начин ще отвръщам и това те забавлява, няма да го допускам! Ако ми го казваш, тъй като искаш да ми окажеш помощ – давай! А в случай че имаш различен мотив – никак не желая да знам! “ – постепенно и през изсъхнало гърло Папи съумя да изрече нещо.

-        „ Ти си сама в живота, откри някое положително момче..., остави Боре, не е за теб, той не е самичък “ – тежко въздъхна чичо Гошо, обърна се и потегли към  радостния диалог и звънтенето на чашите.

Гръмната и с тъмен взор забит в пода, Драгостина отиде зад бара да седне. Отрезвена и с възприятие за виновност се опита да се усмихне на тръгващите от една маса в градината, които и махнаха отдалеко. Прекали ли? Стигна ли до дъното?

В играта има правила и те могат да бъдат овладени, до момента в който в възприятията няма такива. Нямаше какво да овладява, с цел да ръководи. Това което се беше надигнало в душата ѝ, се трансформира в действителни стомашни киселини. Гадеше ѝ се, заболя я под лъжичката, искаше в момент да се придвижи просната в леглото и да се нареве на воля. Никакъв късмет, за глътка въздух и плач! Стана да завърши сметките по масите, тъй като към този момент минаваше единадесет и половина. Взе кожената кутийка от масата на рожденика и компания. Те нещо ѝ говореха, а тя се усмихваше толкоз служебно и погрешно, че евентуално приличаше по-скоро на изопачения си облик, а не на себе си.

Събра покривките и масите, качи столовете един върху различен, преброи оборота, прибра го в скришното пликче при мащерката в кухнята, заключи заведението и си потегли.

“Така повече не може, очевидно всички се вършат на ударени, само че знаят. Всичко ми проличава, написа ми го на челото! Прекалих, чичо Гошо е прав, той не е сам…!! Докосване ли? Просто – край, аз се посрамвам, хората ми гледат сеира! ” – вървеше и нареждаше на разум, влачейки крайници от отмалялост и незаинтересованост.

Заспа с тупкане в ушите и капитулация в душата. А на следващия ден щеше да се помоли да има мощ да се управлява пред Боре, без да ѝ написа на челото какво и е споделил чичо Гошо.

Лека нощ…

Какво ще се случи с Папи и Борката...

Глава 7 от романа на Елени Сидера „ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “ очаквайте на 28 февруари единствено в Tribune.bg.