2 метра под водата - погребаният живот на Херсон
16 месеца - толкоз продължава войната на Русия в Украйна. Над 350 000 са жертвите от тази война съгласно публични данни през април. А в този момент към 600 квадратни километра от региона на Херсон в Южна Украйна са под вода след разрушаването на водноелектрическия язовир " Каховка ".
Около 5000 къщи са под вода. В зоната на бедствието се намират сред 22 000 и 40 000 души. Почти 2000 души са напуснали наводнената територия, а стотици животни са починали. И това е единствено една оскъдна част от акцентите в медиите, които отразяват протичащото се сред Русия и Украйна през последните месеци и дни.
От 24 февруари 2022 година - откогато Русия нахлу в Украйна, сякаш имаме буца в гърлото. През това време преминахме през какви ли не фази. От цялостно отричане на протичащото се, през боязън, гняв и бяс, до цялостно страдание и изтощение. Но на първо място сме откровено изморени.
Изморени сме да слушаме тайни теории и непрекъснати обвинения за това кой е отговорен, кой кого поддържа, кой на кого оказва помощ. Защото, знаете ли, кое в действителност е най-важното? Нещо, което като че ли убягва на доста хора. Малкият животец на всяко едно създание.
Животът на оня боец на фронта, който в никакъв случай повече няма да се прибере у дома, без значение дали се бие за Украйна или Русия.
Животът на жена му, която няма визия какво ще се случи с нея и с децата ѝ оттук нататък.
Животът на онова бебе в бомбоубежището, което вижда единствено сълзи в очите на майка си.
Дори животът на онова бездомно куче в Херсон, стиснало с всички сили с лапи крайници на своя избавител, който му е оказал помощ да не се удави.
Айнщайн споделя, че във всеки народ съществува " дребна, само че решителна, неподатлива на обществени съображения и задръжки група от хора, за които войната, производството и търговията с оръжия не са нищо повече от опция за персонални облаги и разширение на личната власт ".
Водени от лакомия и голямо его, доста от лицата, отпред на страните, водят война не от национализъм, не с цел да пазят територии или да усилват граници, а поради някакви заболели персонални ползи. И не им пука за живота на този един човек, който преди ден е изгубил всичко, което има, колкото и нищожно да изглежда то всъщност.
За старата жена, чиято къща сега е под вода и която евентуално ще се поболее от тъга и ще си отиде след някой различен месец. Не им пука и за стотиците удавени животни или за тези, които не престават да треперят от боязън, недоумяващи какво става. Последните наводнения в Херсон и многочислените фотоси на хора и животни с смут в очите още веднъж ни подсетиха какъв брой безпределно безсмислено е всичко, което се случва.
Зеленски, Путин, Зеленски, Путин... единствено това слушаме по новините. И знаете ли, въобще не ни интересува кой е крив и кой е прав от двамата. Защото до момента в който през тези месеци Зеленски и Путин не стопират да си мерят... да не споделяме какво, умират хора, умират животни, умира вярата.
И това, което ни остава да създадем ние, които нямаме думата в тази и във всяка една друга безсмислена война, е да не забравяме да бъдем индивиди и да си оказваме помощ, с каквото можем. Независимо дали става дума за България, Украйна, Сирия или Афганистан. Защото зад границите на всяка една страна, без значение кой стои отпред ѝ, на първо място живеят просто едни най-обикновени хора.
Около 5000 къщи са под вода. В зоната на бедствието се намират сред 22 000 и 40 000 души. Почти 2000 души са напуснали наводнената територия, а стотици животни са починали. И това е единствено една оскъдна част от акцентите в медиите, които отразяват протичащото се сред Русия и Украйна през последните месеци и дни.
От 24 февруари 2022 година - откогато Русия нахлу в Украйна, сякаш имаме буца в гърлото. През това време преминахме през какви ли не фази. От цялостно отричане на протичащото се, през боязън, гняв и бяс, до цялостно страдание и изтощение. Но на първо място сме откровено изморени.
Изморени сме да слушаме тайни теории и непрекъснати обвинения за това кой е отговорен, кой кого поддържа, кой на кого оказва помощ. Защото, знаете ли, кое в действителност е най-важното? Нещо, което като че ли убягва на доста хора. Малкият животец на всяко едно създание.
Животът на оня боец на фронта, който в никакъв случай повече няма да се прибере у дома, без значение дали се бие за Украйна или Русия.
Животът на жена му, която няма визия какво ще се случи с нея и с децата ѝ оттук нататък.
Животът на онова бебе в бомбоубежището, което вижда единствено сълзи в очите на майка си.
Дори животът на онова бездомно куче в Херсон, стиснало с всички сили с лапи крайници на своя избавител, който му е оказал помощ да не се удави.
Айнщайн споделя, че във всеки народ съществува " дребна, само че решителна, неподатлива на обществени съображения и задръжки група от хора, за които войната, производството и търговията с оръжия не са нищо повече от опция за персонални облаги и разширение на личната власт ".
Водени от лакомия и голямо его, доста от лицата, отпред на страните, водят война не от национализъм, не с цел да пазят територии или да усилват граници, а поради някакви заболели персонални ползи. И не им пука за живота на този един човек, който преди ден е изгубил всичко, което има, колкото и нищожно да изглежда то всъщност.
За старата жена, чиято къща сега е под вода и която евентуално ще се поболее от тъга и ще си отиде след някой различен месец. Не им пука и за стотиците удавени животни или за тези, които не престават да треперят от боязън, недоумяващи какво става. Последните наводнения в Херсон и многочислените фотоси на хора и животни с смут в очите още веднъж ни подсетиха какъв брой безпределно безсмислено е всичко, което се случва.
Зеленски, Путин, Зеленски, Путин... единствено това слушаме по новините. И знаете ли, въобще не ни интересува кой е крив и кой е прав от двамата. Защото до момента в който през тези месеци Зеленски и Путин не стопират да си мерят... да не споделяме какво, умират хора, умират животни, умира вярата.
И това, което ни остава да създадем ние, които нямаме думата в тази и във всяка една друга безсмислена война, е да не забравяме да бъдем индивиди и да си оказваме помощ, с каквото можем. Независимо дали става дума за България, Украйна, Сирия или Афганистан. Защото зад границите на всяка една страна, без значение кой стои отпред ѝ, на първо място живеят просто едни най-обикновени хора.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ