Единствената дъщеря на Мустафа Чаушев – певицата и поетеса Ажда

Единствената щерка на Мустафа Чаушев – певицата и поетеса Ажда Чаушева, изненадващо разголи душата си. Направи го освен с поезията си в своята втора стихосбирка „ Пак ще дишаш, сърце ”, само че и с признанието, че от дълги години се бори с психическо заболяване, за което до скоро знаели единствено родителите й.

 

Хората мислели, че постоянно пътува до Истанбул с татко си – именитият артист Мустафа Чаушев, с цел да вземат участие по концерти, само че истината била напълно друга. По време на следването си в южната ни съседка Чаушева претърпяла огромен стрес, вследствие на което отключила тежкото заболяване. Битката с него се отразила на цялото семейство. Най-вече на майка й, която получила диабет от терзание.

През последните години певицата съвсем е прекратила участията си. Имало дни, в които не желала да излиза от у дома. Седяла в една стая и мълчала, а в главата й прекосявали какви ли не мисли, включително и суицидни. С днешна дата обстановката е овладяна, въпреки и с постоянната приложимост на хапчета. Пред кореспондент на „ Уикенд ” надарената Ажда споделя, че любовта постоянно я вдъхновявала за творчество.

Миналата година кандидатствала посредством фонд „ Култура ” за издаването на стиховете й. Отрязали я много внезапно. Каза ли й, че стиховете си би трябвало да чете единствено пред околните си и фамилията си, а не обществено. Ажда се разочаровала от чутото. После си споделила, че щом огромната поетеса Маргарита Петкова застава зад 62-те й стихотворения, значи те въобще не са неприятни.

Римите посветила на две свои любови. Едната била кармичната й връзка. Двамата с мъжа били разграничени, само че останали другари. Другата обич я разболяла безусловно - физически и душевен. Певицата почнала да пие по 7 литра вода дневно.

„ Около година бях в тежка меланхолия. Човекът се оказа не подобен, за какъвто се представяше. Лъжеше ме. Докато е траел флиртът с мен, той е излизал и с друга жена. А аз си мислех, че съм намерила своята половинка, че имам човек, на който мога да разгадавам. Казах си, че евентуално Бог ме е избавил от нещо доста неприятно. Много дами са били в моето състояние. Но все пак болеше. Душата ме болеше.

Нямаше съответна житейска обстановка, която да отключи биполярното ми разстройство. Бях на 18 години, когато отпътувах да изучавам в Истанбулския университет. Там не беше по никакъв начин елементарно, получих някакъв стрес. Върнах се у дома и не желаех да излизам, не говорех с хората, не подвигах телефона на приятелите си, отказвах срещи. Дори не желаех да влизам в банята да се окъпвам, а кардинално съм доста чист човек. Не мога без баня, не мога без душ, всеки ден по два пъти се къпех преди този момент.

Избягах от Бургас в София, за мен столицата беше избавление. В Бургас всички се познавахме и хората се питаха: „ Какво става ”? Доктор Лорис Саян, който е величие на медицината в Бургас ми даде диагнозата циклофрения, което на мен ми прозвуча ужасно злокобно.

Излязох от кабинета му разплакана и попитах майка ми: „ Защо не съм естествена? Защо ми се случва това ”? Дълго време си мислех, че не мога да имам естествена връзка, тъй като съм друга. Трябваше да осъзная заболяването си, да намеря съответно лекуване. Намерих го. От 10 години към този момент се церя в Истанбул, в ремисия съм. Ходила съм и на психолог, и на психиатър в София. Психиатърът сподели, че съм на 50% излекувана, тъй като умея да проучвам обстановката. Посъветва ме при проблем, да се поучавам с доктор.

На биполярното разстройство се гледа като разстройство на характера в Америка. Много звезди там, а и у нас го носят, тъй като са по-чувствителни от другите хора. Научих се да пребивавам с биполярното си разстройство. Приемем си хапчетата и съм си щастлива. Цял живот ще си ги пия, това си е тип терапия. Хората би трябвало да осъзнаят, че са заболели и че има метод да бъдат лекувани. Не бива да се срамят ”, споделя Ажда, като издава, че е предходна през пъкъла и вниква в ситуацията на всеки, който е с биполярно разстройство.

Категорична е, че към тези хора би трябвало да се подхожда с схващане и самообладание. Осъзнала е, че задачата й на тази земя била освен да радва хората с песните и стиховете си, само че и да им оказва помощ при другите типове нервни разстройства.

Имало дни, в които не намирала смисъл от живота. Нищо не я радвало. Единствено страхът да посегне на живота си я спирало да го направи. Както и родителите й. Мислила си, че ще ги направи най-нещастните хора на света, а те не заслужавали това. Певицата дефинира себе си като късметлийка, тъй като имала най-прекрасните майка и баща на света.

„ Искам да желая амнистия от родителите си и посредством страниците на вестника за това, което им предизвиках. Майка ми най-добре ме усещаше когато съм в фикс идея, когато съм в меланхолия. Имам и хашимото. Чела съм, че то също оказва помощ за биполярно разстройство. Чела съм, че може да се овладее и с хранене, само че аз обичам да си похапвам. Не мога да се откажа от сладките неща, от млечните, изключително от сиренето. Угаждам си! Две години не бях идвала в София. Дойдох за премиерата на книгата си и изядох пет тирамисута.

Не мисля, че стрелбата по нас на автомагистралата преди години е съдействала за биполярнто ми. Тя беше инцидентна. Просто човек на българо-турската граница пререди всички. Аз с възприятието за правдивост на зодия „ Дева ” направих забележка. После се засякохме на гишето за паспортите. Беше мъж в спортен екип, не можех да си показва, че носи оръжие. Малко преди автомагистралата се чу екот. Майка залегна. Куршумът профуча на сантиметри от баща. Не сме завели дело. След няколко дни отключих паник офанзиви. Не можех да пея, не можех да вдишвам ”, изповяда Ажда Чаушева, като прибавя, че фамилията й от дълго време е дало прошка на незнайния стрелец.

Спасение за душата си певицата намира в другите джамии и манастири. Чувствала се доста добре в Драгалевския манастир. Там намирала усамотение и връзка с Бог. Ходила да пали свещички и в манастира „ Свети Мина ”, тъй като знаела, че там стават чудеса. Светецът обаче изпълнявал единствено тези стремежи, които били писани да дойдат до главата на даден човек.

„ Днес се одобрявам такава, каквато съм. Научих се да се обичам малко повече ”, споделя Ажда, която се надява скоро отново да се върне към музиката, която толкоз обича.