Деян Денев: Намаляването на ДДС на лекарствата би освободило ресурс на НЗОК за повече терапии
16,7 % от цената, която НЗОК заплаща за медикаменти са налог добавена стойност (ДДС). Ако се понижи Данък добавена стойност без обаче да се понижава бюджета, това действително ще разреши на Касата да покрие лекуването на повече пациенти и ще докара до понижаване на скрития недостиг, който в този момент се покрива от компесанторния механизъм. Това сподели изпълнителният шеф на ARPharM, Деян Денев по време на среща с медиите на тематика „ Устойчивостта на лекарственото обезпечаване и достъпа на българските пациенти до модерно лекуване “.
„ За разлика от всички останали артикули, които не са контролирани, няма по какъв начин участниците във веригата за доставката при понижение на Данък добавена стойност да го усвоят. То ще е напълно в интерес на Касата и на пациентите. Лично аз считам, че на лекарствените артикули, които НЗОК заплаща, не би трябвало да се начислява въобще Данък добавена стойност “, сподели Денев.
Той акцентира, че по данни на IQVIA 160 милиона опаковки лекарствени артикули са отпуснати по лекарско наставление в България през 2025 година като от тях 57 млн. (36%) са заплатени изцяло или отчасти от НЗОК като Касата заплаща единствено опаковките, които са минали през верификация.
„ Болниците закупуват годишно към 11 млн. опаковки, чиято стойност влиза в цената на клиничните пътеки. По данни на IQVIA става въпрос за не повече от 200 млн. евро, което е извънредно дребна част от общата консумация. Потреблението на лекарствени артикули, което лечебните заведения генерират, използвайки част от ресурса за клиничните пътеки, който постъпва от Касата, на фона на цялото ползване, е малко. Лекарствата, които са на висока стойност, да вземем за пример за онкологични болести, се заплащат по перото за лекарствените артикули от бюджета на НЗОК “, сподели още Деян Денев.
От ARPharM показа данни, съгласно които България работи със доста по-нисък обществен запас за медикаменти спрямо страните от Европейски Съюз. Общата стойност на лекарственото лекуване, предписвано по каса, е към 220 евро на човек от популацията годишно, до момента в който НЗОК действително заплаща към 150 евро. Разликата се покрива посредством спомагателни отстъпки, възобновявания и други механизми, предоставяни от фармацевтичните компании. В същото време в страните от Европейски Съюз обществените заплащания за медикаменти доближават към 500 евро на човек годишно.
Според асоциацията, този модел е все по-труден за поддържане. Размерът на отстъпките нараства всяка година и към този момент доближава към 30% от цената на медикаментите, заплащани от НЗОК. При част от новите лечения отстъпките могат да доближат равнища, които вършат присъединяване на фирмите стопански неустойчиво. В България достъпа до нововъведения е стеснен - десетки новаторски лечения, утвърдени в Европейски Съюз в интервала 2022 – 2024 година, не са налични у нас. Това са лечения за тежки, редки, хронични и животозастрашаващи болести
„ Гарантираният достъп до модерно лекуване изисква партньорство и баланс. Индустрията може да бъде част от решението, само че не може да замести ролята на общественото финансиране “, акцентира Павел Колев, ръководител на ARPharM.
По думите му производителите работят при едни от най-регулираните ценови механизми в Европа. Моделът на ценообразуване изисква цените на производител на медикаментите, по лекарско наставление да бъдат по-високи от най-ниските цени за същите артикули в 10 страни от Европейския съюз и се ревизират регулярно.
„ Комбинацията от най-ниски цени на производител, възходящи отстъпки, липса на таван и непредвидимост в бюджета основава действителен риск от закъснение на навлизането на нови лечения, стеснен интерес за регистрация на нововъведения в България и опасности за непрекъснатостта на лекуването на пациентите “, сподели Колев.
Като основни детайла за резистентен модел от асоциацията оферират предвидимо нарастване на бюджета за медикаменти, съобразено с възходящите здравни потребности и навлизането на нови лечения, както и въвеждане на рационален таван на отстъпките, който да ограничи неконтролираното им повишаване. Инвестицията в модерно лекуване не би трябвало да се преглежда само като бюджетен разход, а като инвестиция в здраве, продуктивност и човешки капитал.
Според здравният икономист Аркади Шарков вероятни ограничения за повишение на приходите са понижаване на броя на неосигурените лица, целеви прехвърляния от акцизи, обезпечен най-малък растеж на средствата за здравноосигурителни заплащания 10% или над 10%, симетричен растеж на лекарствените бюджети или актуализиране на здравноосигурителната вноска от 8% на 10%.
„ Бюджетът за здраве е бомба със закъснител, тъй като работи в изискванията на възходящ недостиг. Сега хинансираме следствията, вместо да влагаме в предварителна защита и скрининг “, сподели Шарков.
Той изясни, че обществените средства покриват едвам 63% от разноските за опазване на здравето, а директните заплащания доближават 36% - най-голям дял в Европейски Съюз и над два пъти междинното равнище от 16%. В рамките на 5 години заплащанията за опазване на здравето приблизително на домакинство са нарастнали с 60%, само че към 11-12% от популацията е здравнонеосигурено.
„ Без структурни промени, системата ще продължи да генерира дефицити. С навременни ограничения България може да премине към по-устойчив, предвидим и обществено обективен модел на здравно финансиране “, безапелационен беше Аркади Шарков.
„ За разлика от всички останали артикули, които не са контролирани, няма по какъв начин участниците във веригата за доставката при понижение на Данък добавена стойност да го усвоят. То ще е напълно в интерес на Касата и на пациентите. Лично аз считам, че на лекарствените артикули, които НЗОК заплаща, не би трябвало да се начислява въобще Данък добавена стойност “, сподели Денев.
Той акцентира, че по данни на IQVIA 160 милиона опаковки лекарствени артикули са отпуснати по лекарско наставление в България през 2025 година като от тях 57 млн. (36%) са заплатени изцяло или отчасти от НЗОК като Касата заплаща единствено опаковките, които са минали през верификация.
„ Болниците закупуват годишно към 11 млн. опаковки, чиято стойност влиза в цената на клиничните пътеки. По данни на IQVIA става въпрос за не повече от 200 млн. евро, което е извънредно дребна част от общата консумация. Потреблението на лекарствени артикули, което лечебните заведения генерират, използвайки част от ресурса за клиничните пътеки, който постъпва от Касата, на фона на цялото ползване, е малко. Лекарствата, които са на висока стойност, да вземем за пример за онкологични болести, се заплащат по перото за лекарствените артикули от бюджета на НЗОК “, сподели още Деян Денев.
От ARPharM показа данни, съгласно които България работи със доста по-нисък обществен запас за медикаменти спрямо страните от Европейски Съюз. Общата стойност на лекарственото лекуване, предписвано по каса, е към 220 евро на човек от популацията годишно, до момента в който НЗОК действително заплаща към 150 евро. Разликата се покрива посредством спомагателни отстъпки, възобновявания и други механизми, предоставяни от фармацевтичните компании. В същото време в страните от Европейски Съюз обществените заплащания за медикаменти доближават към 500 евро на човек годишно.
Според асоциацията, този модел е все по-труден за поддържане. Размерът на отстъпките нараства всяка година и към този момент доближава към 30% от цената на медикаментите, заплащани от НЗОК. При част от новите лечения отстъпките могат да доближат равнища, които вършат присъединяване на фирмите стопански неустойчиво. В България достъпа до нововъведения е стеснен - десетки новаторски лечения, утвърдени в Европейски Съюз в интервала 2022 – 2024 година, не са налични у нас. Това са лечения за тежки, редки, хронични и животозастрашаващи болести
„ Гарантираният достъп до модерно лекуване изисква партньорство и баланс. Индустрията може да бъде част от решението, само че не може да замести ролята на общественото финансиране “, акцентира Павел Колев, ръководител на ARPharM.
По думите му производителите работят при едни от най-регулираните ценови механизми в Европа. Моделът на ценообразуване изисква цените на производител на медикаментите, по лекарско наставление да бъдат по-високи от най-ниските цени за същите артикули в 10 страни от Европейския съюз и се ревизират регулярно.
„ Комбинацията от най-ниски цени на производител, възходящи отстъпки, липса на таван и непредвидимост в бюджета основава действителен риск от закъснение на навлизането на нови лечения, стеснен интерес за регистрация на нововъведения в България и опасности за непрекъснатостта на лекуването на пациентите “, сподели Колев.
Като основни детайла за резистентен модел от асоциацията оферират предвидимо нарастване на бюджета за медикаменти, съобразено с възходящите здравни потребности и навлизането на нови лечения, както и въвеждане на рационален таван на отстъпките, който да ограничи неконтролираното им повишаване. Инвестицията в модерно лекуване не би трябвало да се преглежда само като бюджетен разход, а като инвестиция в здраве, продуктивност и човешки капитал.
Според здравният икономист Аркади Шарков вероятни ограничения за повишение на приходите са понижаване на броя на неосигурените лица, целеви прехвърляния от акцизи, обезпечен най-малък растеж на средствата за здравноосигурителни заплащания 10% или над 10%, симетричен растеж на лекарствените бюджети или актуализиране на здравноосигурителната вноска от 8% на 10%.
„ Бюджетът за здраве е бомба със закъснител, тъй като работи в изискванията на възходящ недостиг. Сега хинансираме следствията, вместо да влагаме в предварителна защита и скрининг “, сподели Шарков.
Той изясни, че обществените средства покриват едвам 63% от разноските за опазване на здравето, а директните заплащания доближават 36% - най-голям дял в Европейски Съюз и над два пъти междинното равнище от 16%. В рамките на 5 години заплащанията за опазване на здравето приблизително на домакинство са нарастнали с 60%, само че към 11-12% от популацията е здравнонеосигурено.
„ Без структурни промени, системата ще продължи да генерира дефицити. С навременни ограничения България може да премине към по-устойчив, предвидим и обществено обективен модел на здравно финансиране “, безапелационен беше Аркади Шарков.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ