157 дни в годината сме вдишвали пустинен пясък заради въздушния

157 дни в годината сме вдишвали необитаем пясък поради въздушния транспорт на прахови частици от Сахара. Това демонстрират данните от Годишния хидрометеорологичен бюлетин за 2024 година на Националния институт по метеорология и хидрология. През март и юни е имало цели 24 дни с транспорт на пясък от пустинята Сахара над България. Най-малко дни е имало през декември, като през предходната година са били регистрирани едвам три такива.

Проучвания

Нахлуванията на прахуляк от Сахара към Европа могат да покачат риска от смъртност и хоспитализации при пациенти с респираторни и сърдечно-съдови болести, демонстрират редица научни проучвания. В огромно изследване, обхващащо 13 града в Южна Европа, учените разграничават праховите частици, идващи от пустинни източници, и тези от градски и индустриални източници. Резултатите демонстрират, че при нарастване на праховите частици от пустинята с 10 µg/m³ смъртността се покачва с 0,65%, демонстрира изследване, оповестено в научното списание Environmental Health Perspectives. Подобни резултати са следени и в обособени европейски градове като Мадрид, където прахта от Сахара води до повече хоспитализации при съществуване на астма и ХОББ. В Южна Португалия в такива дни също се регистрират повече случаи на незабавен банкет в лечебни заведения.

Преносът на пустинния пясък не може да бъде спрян по никакъв метод. " Единственото, което може да се направи, е хората, които са чувствителни и с хронични болести, в тези дни да лимитират интензивността си и да излизат колкото се може по-малко на открито, с цел да поемат по-малко прахуляк. Ако излезеш и тичаш, даже да идеш на Мусала, отново има такова запрашване, нищо че е високо в атмосферата ", сподели пред вестник " Телеграф " климатологът проф. Георги Рачев.

Частици

По думите му хората с хронични болести би трябвало да се плашат повече от мръсния въздух в града, в сравнение с от сахарската прахуляк.

Когато антропогенните замърсители се отсрочат върху прахта от Сахара, могат да провокират това обостряне на някои характерни болести. " Неслучайно най-големият проблем са фините прахови частици от 2,5 микрометра, за които филтър няма. Хората би трябвало да знаят, че най-големият замърсител на въздуха са печките на дърва и въглища ", отбелязва проф. Рачев.

Мръсният въздух е спусъчният механизъм на всички тези хронични болести. " Ако ти живееш във Френска Полинезия или на Малдивите, ще живееш по-дълго, в сравнение с Балканите с печките и в нечиста среда. Лошият въздух просто съкратява живота и човек умира от хроничното си заболяване ", разяснява още климатологът.

Носи със себе си бактерии и вируси

Най-уязвими при високо запрашване на въздуха са дребните деца, възрастните хора, хората с хронични белодробни или сърдечносъдови болести, както и бременните дами. Това сподели пред БНР пулмологът доктор Снежина Лазова. Праховите частици могат да придвижват освен въздушни замърсители, само че и разнообразни вируси и бактерии.

" При този транспорт има както доста едри, по този начин и фини прахови частици, които са доста по-опасни, тъй като могат да обхванат освен надълбоко в дихателните ни пътища, само че и да преминат в сърдечносъдовата система. По този метод провокират едно нискостепенно инфектиране, могат да задействат и да обострят съществуваща бронхиална астма, един продължителен обструктивен бронхит, само че също по този начин да влошат здравето и на пациенти със сърдечносъдови болести. Така че това е проблем, на който изрично би трябвало да обърнем внимание ".

Лекарят предложи хората от рисковите групи да не излизат на открито в дните с висока запрашеност на въздуха, само че в случай че им се постанова, да употребяват сертифицирани маски N95, които компактно прилепват към лицето и са със предпазен филтър от фини прахови частици.