11 март в историята
1502 година – Исмаил I Сефевид става шах на Персия.
1542 година – Испанският завоевател Алваро де Вака доближава град Асунсион.
1669 година – Започва най-силното 4-месечно изригване на вулкана Етна (Италия) – умират 20 000 души.
1702 година – Излиза първият брой на британския Дейли кърънт – първият всекидневен вестник в света.
1780 година – Руската императрица Екатерина II афишира неутралитет във войната сред Англия и Съединени американски щати.
1801 година – Императорът на Русия Павел I е атакуван от някогашни офицери, заставен да подпише абдикация в интерес на сина си Александър I и е погубен.
1810 година – Наполеон се дами за австрийската ерцхерцогиня Мария-Луиза.
1835 година – В Габрово завършва градеж на часовникова кула.
1864 година – По време на огромно наводняване в Шефилд (Англия) умират 250 души.
1905 година – Официално е намерено Парижкото метро.
1907 година – В София е погубен министър-председателя Димитър Петков.
1907 година – Съставено е двадесет и осмото държавно управление на България, отпред с Димитър Станчов.
1912 година – Българското държавно управление на Иван Гешов взема решение за закупуване на първите два самолета за българската войска.
1913 година – По време на Балканската война стартира Одринската интервенция, при която Втора българска войска, дружно със сръбски войскови елементи, след щурмуване на източния бранш, завладява Одринската цитадела.
1917 година – Първата международна война: 50 000 английска и индийска армия, ръководена от ген. Стенли Мауд атакува Багдад и пленява 9000 турски бойци.
1935 година – В Германия са основани военновъздушните сили Луфтвафе.
1941 година – Втората международна война: Президентът на Съединени американски щати Франклин Рузвелт подписва контракта Заем-Наем, с който обезпечава американски военни доставки за съдружниците от Антихитлеристката коалиция.
1963 година – На пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия е възприета нова политическа линия на страната по Македонския въпрос.
1970 година – Пабло Пикасо подарява 800 свои произведения на музея в Барселона.
1973 година – Създаден е Институтът по логика на психиката на Българска академия на науките.
1985 година – Михаил Горбачов е определен за общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз.
1990 година – Литва взема решение да напусне Съюз на съветските социалистически републики.
1997 година – Пол Маккартни получава купата „ сър “ от британската кралица Елизабет II.
1999 година – България е призната за член на Европейския център за нуклеарни проучвания.
2003 година – В Хага е основан Международен престъпен съд.
2004 година – След поредност от Бомбени атентати в Мадрид, Испания, умират 192 души и към 1500 са ранени.
2011 година – Земетресение с магнитуд 8,9 по скалата на Рихтер удря Япония край район Тохоку.
Родени на 11 март
1544 година – Торквато Тасо, италиански стихотворец († 1595 г.)
1739 година – Софроний Врачански, български свещеник и просветник († 1813 г.)
1770 година – Уилям Хъскисън, английски политик († 1830 г.)
1811 година – Юрбен Льоверие, френски математик и астроном († 1877 г.)
1818 година – Анри Дьовил, френски физик и химик († 1881 г.)
1818 година – Мариус Петипа, балетмайстор и възпитател († 1910 г.)
1835 година – Алексей Корзухин, съветски художник, передвижник († 1894 г.)
1872 година – Стефан Попов, български боен деятел († 1938 г.)
1899 година – Фредерик IX, крал на Дания († 1972 г.)
1915 година – Карл Кролов, немски стихотворец и есеист († 1999 г.)
1916 година – Харолд Уилсън, министър-председател на Англия († 1995 г.)
1920 година – Николас Бломберген, нидерландски и американски физик, Нобелов лауреат през 1981 година († 2017 г.)
1920 година – Петър Кърпаров, български тромпетист († 2013 г.)
1921 година – Астор Пиацола, аржентински композитор и музикант († 1992 г.)
1922 година – Корнелиус Касториадис, гръко-френски мъдрец и психоаналитик († 1997 г.)
1923 година – Агата Барбара, малтийски политик († 2002 г.)
1930 година – Едсхер Дейкстра, нидерландски информатик († 2002 г.)
1931 година – Калиник Врачански, врачански митрополит († 2016 г.)
1931 година – Рупърт Мърдок, австралийски бизнесмен и медиен магнат
1932 година – Георги Кишкилов, български артист († 1999 г.)
1936 година – Харалд цур Хаузен, немски доктор, Нобелов лауреат
1938 година – Методи Димов, български публицист и държавник († 2004 г.)
1942 година – Вили Вебер, управител във Формула 1
1946 година – Намик Докле, албански политик
1946 година – Христо Пройков, свещеник, ръководител на Католическата черква в България
1949 година – Бисер Деянов, български балетист
1950 година – Боби Макферин, американски типичен, джаз и поп музикант
1950 година – Стела Банкова, български политик
1951 година – Доминик Санда, френска актриса
1952 година – Дъглас Адамс, английски публицист († 2001 г.)
1952 година – Здравко Митков, български режисьор
1956 година – Роб Полсън, американски озвучаващ артист
1957 година – Касем Солеймани, ирански пълководец († 2020 г.)
1967 година – Джон Бароуман, шотландско-американски артист и артист
1969 година – Сорая, колумбийско-американска певица († 2006 г.)
1971 година – Джони Ноксвил, американски комедиант
1973 година – Мартин Хиден, австрийски футболист
1976 година – Йордан Петков, български футболист
1976 година – Илиян Йончев, български политик и правист
1978 година – Дидие Дрогба, футболист от Кот д`Ивоар
1979 година – Бенджи Мадън, американски музикант (Good Charlotte)
1979 година – Джоел Мадън, американски артист (Good Charlotte)
1979 година – Георги Пеев, български футболист
1981 година – Летоя Лъкет, американска певица и текстописец
1985 година – Соня Радева, българска фигуристка
1987 година – Стефания Виляреал, мексиканска актриса
1993 година – Джоди Комър, британска актриса
1542 година – Испанският завоевател Алваро де Вака доближава град Асунсион.
1669 година – Започва най-силното 4-месечно изригване на вулкана Етна (Италия) – умират 20 000 души.
1702 година – Излиза първият брой на британския Дейли кърънт – първият всекидневен вестник в света.
1780 година – Руската императрица Екатерина II афишира неутралитет във войната сред Англия и Съединени американски щати.
1801 година – Императорът на Русия Павел I е атакуван от някогашни офицери, заставен да подпише абдикация в интерес на сина си Александър I и е погубен.
1810 година – Наполеон се дами за австрийската ерцхерцогиня Мария-Луиза.
1835 година – В Габрово завършва градеж на часовникова кула.
1864 година – По време на огромно наводняване в Шефилд (Англия) умират 250 души.
1905 година – Официално е намерено Парижкото метро.
1907 година – В София е погубен министър-председателя Димитър Петков.
1907 година – Съставено е двадесет и осмото държавно управление на България, отпред с Димитър Станчов.
1912 година – Българското държавно управление на Иван Гешов взема решение за закупуване на първите два самолета за българската войска.
1913 година – По време на Балканската война стартира Одринската интервенция, при която Втора българска войска, дружно със сръбски войскови елементи, след щурмуване на източния бранш, завладява Одринската цитадела.
1917 година – Първата международна война: 50 000 английска и индийска армия, ръководена от ген. Стенли Мауд атакува Багдад и пленява 9000 турски бойци.
1935 година – В Германия са основани военновъздушните сили Луфтвафе.
1941 година – Втората международна война: Президентът на Съединени американски щати Франклин Рузвелт подписва контракта Заем-Наем, с който обезпечава американски военни доставки за съдружниците от Антихитлеристката коалиция.
1963 година – На пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия е възприета нова политическа линия на страната по Македонския въпрос.
1970 година – Пабло Пикасо подарява 800 свои произведения на музея в Барселона.
1973 година – Създаден е Институтът по логика на психиката на Българска академия на науките.
1985 година – Михаил Горбачов е определен за общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз.
1990 година – Литва взема решение да напусне Съюз на съветските социалистически републики.
1997 година – Пол Маккартни получава купата „ сър “ от британската кралица Елизабет II.
1999 година – България е призната за член на Европейския център за нуклеарни проучвания.
2003 година – В Хага е основан Международен престъпен съд.
2004 година – След поредност от Бомбени атентати в Мадрид, Испания, умират 192 души и към 1500 са ранени.
2011 година – Земетресение с магнитуд 8,9 по скалата на Рихтер удря Япония край район Тохоку.
Родени на 11 март
1544 година – Торквато Тасо, италиански стихотворец († 1595 г.)
1739 година – Софроний Врачански, български свещеник и просветник († 1813 г.)
1770 година – Уилям Хъскисън, английски политик († 1830 г.)
1811 година – Юрбен Льоверие, френски математик и астроном († 1877 г.)
1818 година – Анри Дьовил, френски физик и химик († 1881 г.)
1818 година – Мариус Петипа, балетмайстор и възпитател († 1910 г.)
1835 година – Алексей Корзухин, съветски художник, передвижник († 1894 г.)
1872 година – Стефан Попов, български боен деятел († 1938 г.)
1899 година – Фредерик IX, крал на Дания († 1972 г.)
1915 година – Карл Кролов, немски стихотворец и есеист († 1999 г.)
1916 година – Харолд Уилсън, министър-председател на Англия († 1995 г.)
1920 година – Николас Бломберген, нидерландски и американски физик, Нобелов лауреат през 1981 година († 2017 г.)
1920 година – Петър Кърпаров, български тромпетист († 2013 г.)
1921 година – Астор Пиацола, аржентински композитор и музикант († 1992 г.)
1922 година – Корнелиус Касториадис, гръко-френски мъдрец и психоаналитик († 1997 г.)
1923 година – Агата Барбара, малтийски политик († 2002 г.)
1930 година – Едсхер Дейкстра, нидерландски информатик († 2002 г.)
1931 година – Калиник Врачански, врачански митрополит († 2016 г.)
1931 година – Рупърт Мърдок, австралийски бизнесмен и медиен магнат
1932 година – Георги Кишкилов, български артист († 1999 г.)
1936 година – Харалд цур Хаузен, немски доктор, Нобелов лауреат
1938 година – Методи Димов, български публицист и държавник († 2004 г.)
1942 година – Вили Вебер, управител във Формула 1
1946 година – Намик Докле, албански политик
1946 година – Христо Пройков, свещеник, ръководител на Католическата черква в България
1949 година – Бисер Деянов, български балетист
1950 година – Боби Макферин, американски типичен, джаз и поп музикант
1950 година – Стела Банкова, български политик
1951 година – Доминик Санда, френска актриса
1952 година – Дъглас Адамс, английски публицист († 2001 г.)
1952 година – Здравко Митков, български режисьор
1956 година – Роб Полсън, американски озвучаващ артист
1957 година – Касем Солеймани, ирански пълководец († 2020 г.)
1967 година – Джон Бароуман, шотландско-американски артист и артист
1969 година – Сорая, колумбийско-американска певица († 2006 г.)
1971 година – Джони Ноксвил, американски комедиант
1973 година – Мартин Хиден, австрийски футболист
1976 година – Йордан Петков, български футболист
1976 година – Илиян Йончев, български политик и правист
1978 година – Дидие Дрогба, футболист от Кот д`Ивоар
1979 година – Бенджи Мадън, американски музикант (Good Charlotte)
1979 година – Джоел Мадън, американски артист (Good Charlotte)
1979 година – Георги Пеев, български футболист
1981 година – Летоя Лъкет, американска певица и текстописец
1985 година – Соня Радева, българска фигуристка
1987 година – Стефания Виляреал, мексиканска актриса
1993 година – Джоди Комър, британска актриса
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ