15-ти ноември е паметна дата за космонавтиката. Точно преди 30

15-ти ноември е паметна дата за космонавтиката. Точно преди 30 години на днешния ден Съюз на съветските социалистически републики изстрелва совалката “Буран ” за пръв и финален път. 

“Буран ” съставлява отговорът на руските управляващи към галактическата совалка на Съединени американски щати. Макар и съветски космонавт в никакъв случай да не стъпва на Луната и руските учени да не съумяват да повторят “големия скок ” на Нийл Армстронг, не можем да не признаем, че те се оправят добре с предизвикването на американските совалки. Действително наподобява, че на пръв поглед  “Буран ” съставлява съвършен клонинг на орбитърите от стратегия “Спейс Шатъл ”. Но задълбочавайки се в историята на плана, няма по какъв начин да не обърнем внимание, че има няколко значими и доста основни разлики. Поради това някои историци и галактически специалисти считат, че инженерите на Съюз на съветските социалистически републики са построили машина, която е била доста по-добра от американското галактическо знамение. Дали това е по този начин, ние не може да кажем сигурно. Надеждността на галактическите системи се потвърждава едвам след голям брой полети. Едничката задача на “Буран ”, освен това изцяло безпилотна, може да е сполучлива, само че дебютният полет на американската совалка “Колумбия ” е също сполучлив. Минават десетки полети преди “Чалънджър ” да катастрофира през 1986-та година. Кой знае какво е щяло да се случи, в случай че “Буран ” е бил експлоатиран в продължение на дълги години. 

И все пак наподобява, че екипът на Валентин Глушко e взел няколко значими решения, които се смятат за мъдри. Ако американските совалки разчитат на два странични твърдогоривни ускорителя (които вибрират, неконтролируеми са и крият непредвидени опасности), руската совалка употребява четири течногоривни ускорителя. Макар през днешния ден, десетилетия по-късно, програмата “Буран ” към този момент да не съществува, течногоривните ускорители не престават да се експлоатират под компанията на съвременните украинско-руски ракети “Зенит ”. 

Но най-съществената разлика е, че до момента в който американските совалки употребяват три основни течногоривни мотора, прикачени към самия орбитален уред, руските инженери внедряват четири, които са инсталирани непосредствено към ракетната степен. Така “Буран ” е на практика самостоятелна от ракетата-носител, която носи названието “Енергия ”. Глушко е образован началник – той вижда в “Енергия ” не просто ракета, която извежда само руската совалка, само че замисълът му е ракетата да се употребява като независим свръхтежък притежател, който някой ден ще изпраща голямо количество товар в орбита: в това число блоковете за градежа на станции на Луната и на архитектурата за пилотиран полет до Марс.

Последващата орис на “Енергия ” и на “Буран ” обаче е трагична. След сполучливото довеждане докрай на едничкия полет на совалката, Съюз на съветските социалистически републики възнамерява през 1993 година да я изстреля на втора безпилотна задача. Бихме могли да кажем, че “Енергия ” и “Буран ” се появават прекомерно късно, когато Съветският съюз е в дълбока икономическа и политическа рецесия. Съюз на съветските социалистически републики се разпада през 1991 година, а по-късно Русия не разполага с ресурсите да поддържа огромна галактическа стратегия. Вярно е – през последващите месеци и години огромна част от ракетния бранш е избавен, като ракетите “Союз ” и “Прогрес ” дълго време извеждат спътници за потребностите на Запада. Но бъдещето на “Енергия ” и “Буран ” е решено – в основаването на плана са взели участие освен съветски компании, само че и такива, които след колапса на Съюз на съветските социалистически републики остават на територията на други страни. В края на 1992 година Русия слага като приоритет основаването на нова ракета “Ангара ”, до момента в който “Енергия ” е оставена на произвола.

Днес постройките, отдадени на асемблирането на “Енергия ”, към момента се намират на територията на Байконур в Казахстан, само че тънат в бедност и съсипия. Самата совалка “Буран ” бе разрушена през 2002 година, когато покривът на хангара се срути върху нея. 

Не ще и дума, скръбен край. 

Прочетете още публикацията на КОСМОС БГ за тъжната орис на “Енергия ”.