15-ото правителство в най-новата ни история от 1990 г. насам

15-ото държавно управление в най-новата ни история от 1990 година насам оцеля след следващия политически нескопосано квалифициран избор на съмнение. Демек, Корнелия Нинова, която се канеше мъжки да си приказва с Бойко Борисов, му връчи едни „ 15 лалета “ като в онази глуповата, само че прочувствена и мелодична песничка на Мими и Развигор и на практика бетонира ръководството.

Защо обаче се случва все по този начин, че сходни вотове се пръвръщат във водевили, е въпросът, който би следвало да визира всички ни. Затова и дни след гласуването мненията не престават.

Уж недоволните от властта на ГЕРБ и Оперативна програма са доста, подлагат на критика, подскачат, стачкуват, мрънкат и в последна сметка единствено хвърлят „ прахуляк във вятъра “...

Не им иде на ум да речем да се обединят, с цел да реализиран някакъв на практика и разумен резултат. Вместо това се дърлят за всевъзможни дивотии на правилото „ всяка коза за собствен крайник “ - и в Народното събрание, и отвън него.

В резултат Борисов ръководи трети мандат. Въпреки митингите и вотовете, които понякога му спретват.

По прилика се сещам за държавното управление на Любен Беров, танцувало съдружно на политическата сцена доста по-кратко - почти 2 години от 1992 година до 1994 година. Този кабинет тогава оцеля след цели 6 вота на съмнение, проведени от Съюз на демократичните сили.

Но надалеч по-показателно е сравнението с вота на съмнение, извършен почти по същото време - през януари, само че предходната година в Румъния. Северните ни комшии демонстрираха, че са ни задминали по избор да ометат крадливите и лъжливите си политици и това вярно бе маркирано в отчетите, които пишат за нас и тях следващите ни „ събратя “ - от Европейски Съюз.

Румънската стопанска система се оправя добре, отбелязвайки най-бързия напредък (5,6%) в Европейски Съюз през първото тримесечие за 2017 година, а напъните за битка с корупцията не престават и имат резултати.

Пък ние тук слушкаме, а някои и папкат.

Впрочем, в най-новата ни история са правени десетки вотове на съмнение, все несполучливи. Защото в България този другояче либерален прийом за изложение на различномислещите е изцяло изопачен.

Както и референдумът да речем, който бе по този начин изопъчен, че у нас има единствено пожелателен, само че не наложителен темперамент. В този смисъл е изцяло безсмислена фразата „ Глас национален – глас божи “.

Корнелия Нинова и антуража й се провалиха и то по безапелационен метод, съгласно всички политолози и социолози, които разясниха вота като предупреден.

Провалът обаче не пристигна без „ помощта “ на Движение за права и свободи, които хем ги боля, хем ги сърбя – хем за следващ път не направиха нищо потребно.

Социалистите пък полегнаха върху левите си кълки и пуснаха на напред във времето да се бие сал една Елена Йончева, на чийто кураж може да завидят доста мъже. За информация – Елена даже не е член на партията, тя е от гражданската квота на партията, само че единствена сподели някаква конкретика за необятната корупция, разкапваща като проказа страната.

Милтън Фридмън, който получи Нобелова премия за стопанска система споделя, че „ Корупцията е средство, посредством което страната прикрито контролира пазара “.

Борбата против нея няма по какъв начин да се води от хора, които към този момент близо три десетилетия се въртолят в ръководството на страната ни на разнообразни равнища.

Затова в този момент е нужно обединяване на недоволните, които в действителност желаят смяна. Дори съм уверена, че във всяка от сегашните партии има и читави хора, познавам такива.

Така че, недоволни от всички партии, от безпътицата в страната, вместо да мрънкате, за какво не се „ съедините “, бе!

Коментар на Аделина Делийска, оповестен във frognews.bg.