15 декември - Международен ден на чая
15 декември - Международен ден на чая / dariknews.archive
На днешния ден от 2005 година насам страните производителки на чай означават Международния ден на чая.
Идеята за този всекидневен празник на желаната в доста страни напитка за първи път се разисква на Международния обществен конгрес, който се организира през 2004 година в Мумбай, Индия. Година по-късно въпросът още веднъж се повдига от Центъра за Образование и Общуване на годишната среща на форума в Порту Алегри, Бразилия. Тогава се взема решение датата 15 декември да бъде оповестена за Международен ден на чая.
Целта на този ден е да се притегли вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му и неговата търговия. Основният боязън на производителите на чай е все по-агресивната политика на огромните корпорации, които изкупуват суровината на доста ниска цена. Освен икономическа, самодейността има и своята обществена цел - популяризирането на чая като напитка.
Изборът на датата също не е инцидентен. На 15 декември е призната „ Световната декларация за правата на служащите в чаената промишленост ", а на 16 декември 1773 година в Бостън американските колонисти изхвърлят в морето огромно количество с пресован британски чай, с което поставят началото на битката за самостоятелност в Съединени американски щати.
Най-широка известност и самопризнание на самодейността има в Индия и Шри Ланка, където се провеждат специфични събития за отбелязване на деня. Другите страни, в които се чества, са Бангладеш, Непал, Виетнам, Индонезия, Кения, Малайзия, Уганда и Танзания.
В другите страни чаят се употребява по-различно, в сравнение с ние в България сме привикнали:
- В Индия чаят се пие с мляко. Освен това към него се прибавят и разнообразни подправки като джинджифил, канела или карамфил;
- В Шри Ланка избират ароматизирания чай. Обикновено изборът е сред усет на шоколад, манго, вишна, малина или ягода;
- В Тибет прибавят мляко от тибетски крепък, сол, масло и даже запържено брашно;
- В Бирма вършат салата от листата на чаеното дърво;
- Най-странен е методът на подготвяне на чаените листа е в Монголия. Там той се вари с ориз, месо, пелмени и разтопена овча мазнина;
- В Япония има цяла специфична чаена гала, която всяко момиче би трябвало да научи. Обучението трае три години, като момичето получава разнообразни майсторски степени;
- В Русия за сваряването на чая се употребяват специфични самовари, които участват във всеки дом. Към готовата напитка прибавят мед, плодово сладко или захар.
На днешния ден от 2005 година насам страните производителки на чай означават Международния ден на чая.
Идеята за този всекидневен празник на желаната в доста страни напитка за първи път се разисква на Международния обществен конгрес, който се организира през 2004 година в Мумбай, Индия. Година по-късно въпросът още веднъж се повдига от Центъра за Образование и Общуване на годишната среща на форума в Порту Алегри, Бразилия. Тогава се взема решение датата 15 декември да бъде оповестена за Международен ден на чая.
Целта на този ден е да се притегли вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му и неговата търговия. Основният боязън на производителите на чай е все по-агресивната политика на огромните корпорации, които изкупуват суровината на доста ниска цена. Освен икономическа, самодейността има и своята обществена цел - популяризирането на чая като напитка.
Изборът на датата също не е инцидентен. На 15 декември е призната „ Световната декларация за правата на служащите в чаената промишленост ", а на 16 декември 1773 година в Бостън американските колонисти изхвърлят в морето огромно количество с пресован британски чай, с което поставят началото на битката за самостоятелност в Съединени американски щати.
Най-широка известност и самопризнание на самодейността има в Индия и Шри Ланка, където се провеждат специфични събития за отбелязване на деня. Другите страни, в които се чества, са Бангладеш, Непал, Виетнам, Индонезия, Кения, Малайзия, Уганда и Танзания.
В другите страни чаят се употребява по-различно, в сравнение с ние в България сме привикнали:
- В Индия чаят се пие с мляко. Освен това към него се прибавят и разнообразни подправки като джинджифил, канела или карамфил;
- В Шри Ланка избират ароматизирания чай. Обикновено изборът е сред усет на шоколад, манго, вишна, малина или ягода;
- В Тибет прибавят мляко от тибетски крепък, сол, масло и даже запържено брашно;
- В Бирма вършат салата от листата на чаеното дърво;
- Най-странен е методът на подготвяне на чаените листа е в Монголия. Там той се вари с ориз, месо, пелмени и разтопена овча мазнина;
- В Япония има цяла специфична чаена гала, която всяко момиче би трябвало да научи. Обучението трае три години, като момичето получава разнообразни майсторски степени;
- В Русия за сваряването на чая се употребяват специфични самовари, които участват във всеки дом. Към готовата напитка прибавят мед, плодово сладко или захар.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ