3 август в историята
1492 година – Христофор Колумб отплава от пристанището Палос де ла Фронтера в Испания на Първата си експедиция с корабите Санта Мария, Пинта и Ниня.
1529 година – В Италия е подписан „ Мирът на дамите “ – кротичък контракт за преустановяване на военния спор сред Испания и Франция.
1610 година – Капитан Хенри Хъдсън, търсейки нов проход към Тихи океан, открива пролив, кръстен на неговото име.
1692 година – Деветгодишната война: Франция побеждава в Щайнкирк обединените холандски, немски и английски войски.
1778 година – В Милано е открит оперният спектакъл Ла Скала.
1804 година – Състои се сватбата на Великия херцог Карл Фридрих Сакс-Ваймар-Айзенах и Мария Павловна.
1809 година – Екатерина Павловна подписва брак с първия си братовчед херцог Георг декор Олденбург.
1887 година – Разпуска се Третото Велико Народно заседание, след полагането на клетва на немския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, определен за български княз.
1889 година – В Ница е открит метеорита 285 Регина.
1902 година – Основан е аржентинският футболен тим „Картотека и архив" (служба в ПГУ) Тигре.
1903 година – Илинденско-Преображенско въстание: В град Крушево, Македония, българските въстаници афишират основаването на Крушевска република, която съществува единствено 10 дни.
1904 година – В Пловдив е учреден Общият работен синдикален съюз (ОРСС).
1911 година – Италианските войски пускат със самолети бомби над турските позиции в Триполи, което е първото потребление на самолети при военна интервенция.
1914 година – Първа международна война: Германия афишира война на Франция.
1927 година – Започва първата екуменическа църковна конференция в Лозана.
1934 година – В Царство България е извършена общинска промяна, при която общините са лишени от автономност и броят им е понижен повече от три пъти до към 800.
1940 година – Литва е включена публично в територията на Съюз на съветските социалистически републики.
1940 година – Втората международна война: Италианската войска навлиза в Британска Сомалия.
1948 година – Публикуван е декрет за закриване на непознатите учебни заведения в Народна република България.
1950 година – Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взема решение да се насърчава по всевъзможен начин изселването в Турция на турското население и на първо място от родопските гранични региони.
1952 година – Закрити са Летни олимпийски игри 1952 в Хелзинки, по време на които боксьора Борис Николов печели първия български олимпийски орден.
1960 година – Нигер придобива самостоятелност от Франция.
1977 година – Избухва стачка на миньорите от въгледобивния басейн „ Валя Жиулуй “ в Румъния срещу режима на Николае Чаушеску. В нея участван към 35 000 индивида.
1980 година – В Москва са закрити XXII Олимпийски игри, бойкотирани от западните страни, в които Народна република България печели 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала и заема 3-то място в крайното класиране.
1994 година – Състои се премиерата на американския филм Реална заплаха.
2000 година – Чилийският Върховен съд лишава правосъдния имунитет на военачалник Аугусто Пиночет.
2001 година – Ражда се първото бебе в България, заченато по метода инвитро от замразен ембрион.
2004 година – От военновъздушната база Кейп Канаверал, Съединени американски щати, е изстрелян към Меркурий галактическият уред МЕСИНДЖЪР на НАСА.
2004 година – Пиедесталът на Статуята на свободата в Ню Йорк е открит за визити след затварянето му при Атентатите от 11 септември 2001 година
2006 година – 40 Народно заседание ратифицира Конвенцията на Организация на обединените нации против корупцията.
2014 година – Тежко наводняване в град Мизия с жертви и стотици евакуирани хора.
2016 година - Международният олимпийски комитет 2016 утвърждава бейзбол/софтбол, карате, спортно катерене, сърф и скейтборд да бъдат включени в спортната стратегия единствено за Игрите през 2020 г.; сбор спортове 33 бр.
2021 година - Най-големият горски пожар в Хавай за 2021 година, пожарът на пътя Мана в Южна Кохала, най-сетне е овладян, откакто изгори 40 000 акра
Родени на 3 август
1750 година – Лудвиг Енгелберт, княз на Реклингхаузен († 1820 г.)
1770 година – Фридрих Вилхелм III, крал на Прусия от 1797 година († 1840 г.)
1811 година – Илайша Отис, американец, откривател на асансьора († 1861 г.)
1832 година – Иван Зайц, хърватски композитор († 1914 г.)
1840 година – Джеймс Елтън, британски странник († 1877 г.)
1862 година – Освалд Кюлпе, немски мъдрец († 1915 г.)
1872 година – Хокон VII, крал на Норвегия († 1957 г.)
1875 година – Димитър Йоцов, български историк, посланик и политик († 1969 г.)
1889 година – Крум Дрончилов, български географ († 1925 г.)
1890 година – Константин Константинов, български публицист († 1970 г.)
1892 година – Иван Болдин, руски пълководец († 1976 г.)
1898 година – Борис Тиков, български бунтовник († 1972 г.)
1898 година – Калина Малина, българска писателка († 1979 г.)
1899 година – Луи Широн, някогашен водач от Формула 1 († 1979 г.)
1901 година – Стефан Вишински, полски кардинал († 1981 г.)
1904 година – Клифърд Саймък, американски публицист († 1988 г.)
1907 година – Ернесту Гайзел, бразилски офицер († 1996 г.)
1910 година – Лесли Талбът, британски футболист († 1983 г.)
1914 година – Нада Богданова, югославска партизанка († 1987 г.)
1921 година – Иван Пръмов, български политик († 2005 г.)
1925 година – Ален Турен, френски социолог
1926 година – Тони Бенет, американски артист и художник
1935 година – Георгий Шонин, руски космонавт († 1997 г.)
1936 година – Ерих Хоф, австрийски футболист († 1995 г.)
1940 година – Мартин Шийн, американски артист
1946 година – Джак Стро, английски политик
1946 година – Петко Петков, български футболист
1948 година – Жан-Пиер Рафарен, френски политик
1949 година – Кристоф Гайзер, швейцарски публицист
1951 година – Панайот Панайотов, български режисьор
1951 година – Ханс Шлегел, немски физик
1952 година – Освалдо Ардилес, аржентински футболист
1955 година – Зигфрид Зелберхер, австрийски академик
1959 година – Коичи Танака, японски химик, Нобелов лауреат през 2002 година
1959 година – Стоян Делчев, български гимнастик
1960 година – Анна-Мария Равнополска-Дийн, българска музикантка
1960 година – Ким Милтън Нилсен, датски футболен арбитър
1960 година – Татяна Янчева, българска гимнастичка
1961 година – Борислав Кьосев, български волейболист
1963 година – Джеймс Хетфийлд, американски музикант (Metallica)
1964 година – Лъки Дубей, южноафрикански реге артист († 2004 г.)
1973 година – Джей Кътлър, американски културист
1977 година – Милен Йорданов Игнатов, български футболист
1978 година – Колин Бенджамин, намибийски футболист
1979 година – Еванджелин Лили, канадска актриса
1980 година – Руши Видинлиев, български артист
1981 година – Георги Даскалов, български футболист
1984 година – Раян Локти, американски плувец
1985 година – Марсел Цимер, немски футболист
1987 година – Траян Траянов, български футболист
1989 година – Сам Хътчинсън, британски футболист
1529 година – В Италия е подписан „ Мирът на дамите “ – кротичък контракт за преустановяване на военния спор сред Испания и Франция.
1610 година – Капитан Хенри Хъдсън, търсейки нов проход към Тихи океан, открива пролив, кръстен на неговото име.
1692 година – Деветгодишната война: Франция побеждава в Щайнкирк обединените холандски, немски и английски войски.
1778 година – В Милано е открит оперният спектакъл Ла Скала.
1804 година – Състои се сватбата на Великия херцог Карл Фридрих Сакс-Ваймар-Айзенах и Мария Павловна.
1809 година – Екатерина Павловна подписва брак с първия си братовчед херцог Георг декор Олденбург.
1887 година – Разпуска се Третото Велико Народно заседание, след полагането на клетва на немския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, определен за български княз.
1889 година – В Ница е открит метеорита 285 Регина.
1902 година – Основан е аржентинският футболен тим „Картотека и архив" (служба в ПГУ) Тигре.
1903 година – Илинденско-Преображенско въстание: В град Крушево, Македония, българските въстаници афишират основаването на Крушевска република, която съществува единствено 10 дни.
1904 година – В Пловдив е учреден Общият работен синдикален съюз (ОРСС).
1911 година – Италианските войски пускат със самолети бомби над турските позиции в Триполи, което е първото потребление на самолети при военна интервенция.
1914 година – Първа международна война: Германия афишира война на Франция.
1927 година – Започва първата екуменическа църковна конференция в Лозана.
1934 година – В Царство България е извършена общинска промяна, при която общините са лишени от автономност и броят им е понижен повече от три пъти до към 800.
1940 година – Литва е включена публично в територията на Съюз на съветските социалистически републики.
1940 година – Втората международна война: Италианската войска навлиза в Британска Сомалия.
1948 година – Публикуван е декрет за закриване на непознатите учебни заведения в Народна република България.
1950 година – Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взема решение да се насърчава по всевъзможен начин изселването в Турция на турското население и на първо място от родопските гранични региони.
1952 година – Закрити са Летни олимпийски игри 1952 в Хелзинки, по време на които боксьора Борис Николов печели първия български олимпийски орден.
1960 година – Нигер придобива самостоятелност от Франция.
1977 година – Избухва стачка на миньорите от въгледобивния басейн „ Валя Жиулуй “ в Румъния срещу режима на Николае Чаушеску. В нея участван към 35 000 индивида.
1980 година – В Москва са закрити XXII Олимпийски игри, бойкотирани от западните страни, в които Народна република България печели 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала и заема 3-то място в крайното класиране.
1994 година – Състои се премиерата на американския филм Реална заплаха.
2000 година – Чилийският Върховен съд лишава правосъдния имунитет на военачалник Аугусто Пиночет.
2001 година – Ражда се първото бебе в България, заченато по метода инвитро от замразен ембрион.
2004 година – От военновъздушната база Кейп Канаверал, Съединени американски щати, е изстрелян към Меркурий галактическият уред МЕСИНДЖЪР на НАСА.
2004 година – Пиедесталът на Статуята на свободата в Ню Йорк е открит за визити след затварянето му при Атентатите от 11 септември 2001 година
2006 година – 40 Народно заседание ратифицира Конвенцията на Организация на обединените нации против корупцията.
2014 година – Тежко наводняване в град Мизия с жертви и стотици евакуирани хора.
2016 година - Международният олимпийски комитет 2016 утвърждава бейзбол/софтбол, карате, спортно катерене, сърф и скейтборд да бъдат включени в спортната стратегия единствено за Игрите през 2020 г.; сбор спортове 33 бр.
2021 година - Най-големият горски пожар в Хавай за 2021 година, пожарът на пътя Мана в Южна Кохала, най-сетне е овладян, откакто изгори 40 000 акра
Родени на 3 август
1750 година – Лудвиг Енгелберт, княз на Реклингхаузен († 1820 г.)
1770 година – Фридрих Вилхелм III, крал на Прусия от 1797 година († 1840 г.)
1811 година – Илайша Отис, американец, откривател на асансьора († 1861 г.)
1832 година – Иван Зайц, хърватски композитор († 1914 г.)
1840 година – Джеймс Елтън, британски странник († 1877 г.)
1862 година – Освалд Кюлпе, немски мъдрец († 1915 г.)
1872 година – Хокон VII, крал на Норвегия († 1957 г.)
1875 година – Димитър Йоцов, български историк, посланик и политик († 1969 г.)
1889 година – Крум Дрончилов, български географ († 1925 г.)
1890 година – Константин Константинов, български публицист († 1970 г.)
1892 година – Иван Болдин, руски пълководец († 1976 г.)
1898 година – Борис Тиков, български бунтовник († 1972 г.)
1898 година – Калина Малина, българска писателка († 1979 г.)
1899 година – Луи Широн, някогашен водач от Формула 1 († 1979 г.)
1901 година – Стефан Вишински, полски кардинал († 1981 г.)
1904 година – Клифърд Саймък, американски публицист († 1988 г.)
1907 година – Ернесту Гайзел, бразилски офицер († 1996 г.)
1910 година – Лесли Талбът, британски футболист († 1983 г.)
1914 година – Нада Богданова, югославска партизанка († 1987 г.)
1921 година – Иван Пръмов, български политик († 2005 г.)
1925 година – Ален Турен, френски социолог
1926 година – Тони Бенет, американски артист и художник
1935 година – Георгий Шонин, руски космонавт († 1997 г.)
1936 година – Ерих Хоф, австрийски футболист († 1995 г.)
1940 година – Мартин Шийн, американски артист
1946 година – Джак Стро, английски политик
1946 година – Петко Петков, български футболист
1948 година – Жан-Пиер Рафарен, френски политик
1949 година – Кристоф Гайзер, швейцарски публицист
1951 година – Панайот Панайотов, български режисьор
1951 година – Ханс Шлегел, немски физик
1952 година – Освалдо Ардилес, аржентински футболист
1955 година – Зигфрид Зелберхер, австрийски академик
1959 година – Коичи Танака, японски химик, Нобелов лауреат през 2002 година
1959 година – Стоян Делчев, български гимнастик
1960 година – Анна-Мария Равнополска-Дийн, българска музикантка
1960 година – Ким Милтън Нилсен, датски футболен арбитър
1960 година – Татяна Янчева, българска гимнастичка
1961 година – Борислав Кьосев, български волейболист
1963 година – Джеймс Хетфийлд, американски музикант (Metallica)
1964 година – Лъки Дубей, южноафрикански реге артист († 2004 г.)
1973 година – Джей Кътлър, американски културист
1977 година – Милен Йорданов Игнатов, български футболист
1978 година – Колин Бенджамин, намибийски футболист
1979 година – Еванджелин Лили, канадска актриса
1980 година – Руши Видинлиев, български артист
1981 година – Георги Даскалов, български футболист
1984 година – Раян Локти, американски плувец
1985 година – Марсел Цимер, немски футболист
1987 година – Траян Траянов, български футболист
1989 година – Сам Хътчинсън, британски футболист
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ