Защо руската салата е неизменна част от Нова година на много поколения
Историята й стартира като ядене, наречено „ Майонеза от птиче месо “, в което има фазанова птица, опашки от раци, телешки език и патица. По-късно става позната в Русия като салата „ Оливие ".
За доста хора в България и други страни от някогашния руски блок съветската салата е знак на новогодишната софра. По времето на Съюз на съветските социалистически републики салата " Оливие " се популяризира в някогашните соцстрани, в това число България, и бързо става наложителна за празничната вечеря. И до през днешния ден мнозина я свързват не просто с елементарна вечеря, а с духа на зимните празници. " Оливие " е известна отвън родното й място като „ Руска салата “ или „ Хусарска салата “ (на испански: Ensalada rusa, на български: Руска салата, на турски: Rus salatası, на френски: salade russe, на холандски: huzarensalade).
Историята стартира в Москва през 1860-е години, когато белгийският готвач Люсиен Оливие, основен готвач на ресторант „ Ермитаж “ , основава салата, която по-късно ще носи неговото име.
Първоначално салатата била същински гурме деликатес, включващ: глухар и телешки език, хайвер, маруля, опашки от раци, пушена патица. Дресингът бил тип майонеза с френски винен оцет, горчица и провансалски зехтин, чиято точна рецепта остава загадка. Всичко това било подредено в кула, а центърът на салатата бил декориран с варени картофи, яйца и кисели краставички – като чисто естетически акцент.
И се родила класическата примес
Много скоро след първото поднасяне на салатата, Люсиен Оливие забелязал нещо ненадейно. Посетителите, елементарни московчани, почнали да не се придържат към комплицираната му класификация. Те взимали лъжица и смесвали всички съставки на купчина, овкусявайки ги с майонеза.
Готвачът бил в потрес, деликатно уравновесеният „ рид “, неговият комплицирано декориран деликатес „ Майонеза от птиче месо “, от телешки език, глухар (б.р. птица от семейство „ Фазанови " ), раци и пушена патица се разпадал под невежите пръсти на клиентите. На идващия ден Оливие демонстративно смесил самичък всички съставки в купа и щедро ги залял с майонеза. Това се оказал голям триумф!
1862 година
За страдание, не е непокътнато правдиво изложение от самия Люсиен Оливие на салатата, която е сервирал в ресторант „ Ермитаж “ в Москва при започване на 60-те години на 19-ти век. Едно от първите споменавания на сходна салата може да се откри в книгата на Игнатий Радецки от 1862 година По това време към момента е било всекидневно цялото ядене, а не соса, да се назовава „ майонеза “.
През 19-ти век в салатата се употребява съставна част, не изключително позната през днешния ден: ланспик - мощно прецеден и съсредоточен бульон, най-често от телешки, пилешки или дивечови кости, желира се естествено, с помощта на колагена.
Ето по какъв начин Игнатий Радецки разказва ланспика с майонеза: „ Пропорциите са следните: бучка ланспик, две супени лъжици провансалско масло и естрагонов оцет на усет. Разтворете ланспика от дивеч в огромна тенджера, поставете го върху лед и разбийте с дървена бъркалка. Когато ланспикът се охлади, налейте малко провансалско масло и продължете да разбивате, като добавяте оцет капка по капка, до момента в който майонезата стане изцяло бяла. Ако ланспикът е доста мощен и майонезата стартира да се стяга бързо, извадете го от леда и разбийте на масата в умерено студена вода, като се уверите, че майонезата не е по-гъста от соса. “
1899 година
В книгата Практически основи на кулинарното изкуство на Пелагея Александрова-Игнатьева салата Оливие съдържа:
Лещарка (фазанова птица)– 3 бр.
Картофи – 5 бр.
Краставици – 5 бр.
Маруля – 2 бр.
Раци – 15 бр.
Ланспик – 1 чаша
Маслини и корнишони – 100 г
Провансал – 1/2 бутилка
Трюфели – 3 бр.
Ястие се подрежда на пластове с варено месо, раци и зеленчуци, намазано с майонеза. Салатата се охлажда и гарнира с раци и зеленина.
След Октомврийската гражданска война през 1917 година и последвалите компликации, рецептата на салатата се опростява.
1955 година
През 50-те години на предишния век известната салата е преименувана на „ салата с птици “ или „ Столична “ (столична) салата. Освен името, съставките също са леко изменени – да вземем за пример, вместо лещарка към този момент се употребява пилешко месо. Пълната рецепта може да бъде открита в съветската книга „ Готварство “ от 1955 година
варено пилешко или дивечово месо - 60 г;
варени картофи - 60 г;
прясна краставица;
кисела краставица - 40 г;
варени яйца - 2 бр.;
зелена салата;
майонеза - 70 мл;
раци - 10 бр.;
маслини - 10 бр.
Сервирането е било следното: всички смесени и подправени съставки се поставят на купчина в купа за салата, гарнират се с резенчета яйца, прибавят се кисели краставички, листа от маруля, резенчета пилешко филе и маслини.
1962 година
Книгата „ Руска кухня “, оповестена през 1962 година, съдържа рецепта за салата „ Москва “, която всъщност е същата като салата „ Столичен “. Вместо пилешко или дивеч обаче се предлага да се употребява варено пуешко филе, а салатата да се гарнира с червен хайвер, подложен върху пресни краставици.
1990 година
През 90-те години на предишния век е било всекидневно салата Оливие да се подготвя в огромни стъклени купи за салата. Вместо месо към салатата почнала да се прибавя варена наденица, появяват се грах и моркови. Много готвачи почнали да прибавят и ябълки, процедура, която към момента вършат през днешния ден.
варени картофи - 2 бр.;
варени междинни моркови - 1 бр.;
консервиран грах - 1 консерва;
варени яйца - 2 бр.;
докторска наденица - 200 г;
кисели краставички - 2 бр.;
лук - 1 бр.;
ябълка - 1 бр.
Методът на сервиране е обичаен, прочут на мнозина от детството: нарежете всички съставки на кубчета с идентичен размер, подправете с майонеза и разбъркайте.
2000 година
Салата „ Оливие “, известен избор през 2000-те, още веднъж се подготвя с месо, а не с наденица. Всеки има разнообразни желания и може да бъде варено пилешко, пуешко или даже говеждо.
варени картофи - 2 бр.;
варени междинни моркови - 1 бр.;
консервиран грах - 1 консерва;
варени яйца - 2 бр.;
варено пилешко филе - 1 бр.;
кисели краставички - 2 бр.;
2025 г
Ресторантите се пробват да подправят тази изтощена и повсеместна, само че известна салата с разнородни презентации – да вземем за пример, сервирането ѝ в кулинарен кръг или на пластове става съвременно.
В фамилиите обаче остава класиката:
400 г варени картофи
2 междинни кисели краставички
1 чаша консервиран зелен грах
2 твърдо сварени яйца
1 шунка/ варено пилешко филе
200 г майонеза
Всичко нарязано на кубчета и смесено добре с майонеза
2025 година Оливие в Русия
Оказва се обаче, че в родината на Руската салата, тя е изместена от Сельодка под шуба, „ Сельдь под шубой “. За втора поредна година тя оглави рейтинга на готовите салати измежду руснаците, се споделя в изследването на „ Ромир “. Всеки 11-ти руснак най-малко един път през 2025 година е купил в магазина тази салата, която съдържа херинга, лук, картофи, моркови, цвекло (майонеза сред пластовете) и яйце. Второ място по известност заема „ Оливие “ (Руска салата), а трето – салата „ Крабов “ (с рулца от раци)
От гурме деликатеса на Люсиен Оливие, през опростената руска версия, до актуалната класика, салатата минава през епохи, носейки със себе си история, традиция
За доста хора в България и други страни от някогашния руски блок съветската салата е знак на новогодишната софра. По времето на Съюз на съветските социалистически републики салата " Оливие " се популяризира в някогашните соцстрани, в това число България, и бързо става наложителна за празничната вечеря. И до през днешния ден мнозина я свързват не просто с елементарна вечеря, а с духа на зимните празници. " Оливие " е известна отвън родното й място като „ Руска салата “ или „ Хусарска салата “ (на испански: Ensalada rusa, на български: Руска салата, на турски: Rus salatası, на френски: salade russe, на холандски: huzarensalade).
Историята стартира в Москва през 1860-е години, когато белгийският готвач Люсиен Оливие, основен готвач на ресторант „ Ермитаж “ , основава салата, която по-късно ще носи неговото име.
Първоначално салатата била същински гурме деликатес, включващ: глухар и телешки език, хайвер, маруля, опашки от раци, пушена патица. Дресингът бил тип майонеза с френски винен оцет, горчица и провансалски зехтин, чиято точна рецепта остава загадка. Всичко това било подредено в кула, а центърът на салатата бил декориран с варени картофи, яйца и кисели краставички – като чисто естетически акцент.
И се родила класическата примес
Много скоро след първото поднасяне на салатата, Люсиен Оливие забелязал нещо ненадейно. Посетителите, елементарни московчани, почнали да не се придържат към комплицираната му класификация. Те взимали лъжица и смесвали всички съставки на купчина, овкусявайки ги с майонеза.
Готвачът бил в потрес, деликатно уравновесеният „ рид “, неговият комплицирано декориран деликатес „ Майонеза от птиче месо “, от телешки език, глухар (б.р. птица от семейство „ Фазанови " ), раци и пушена патица се разпадал под невежите пръсти на клиентите. На идващия ден Оливие демонстративно смесил самичък всички съставки в купа и щедро ги залял с майонеза. Това се оказал голям триумф!
1862 година
За страдание, не е непокътнато правдиво изложение от самия Люсиен Оливие на салатата, която е сервирал в ресторант „ Ермитаж “ в Москва при започване на 60-те години на 19-ти век. Едно от първите споменавания на сходна салата може да се откри в книгата на Игнатий Радецки от 1862 година По това време към момента е било всекидневно цялото ядене, а не соса, да се назовава „ майонеза “.
През 19-ти век в салатата се употребява съставна част, не изключително позната през днешния ден: ланспик - мощно прецеден и съсредоточен бульон, най-често от телешки, пилешки или дивечови кости, желира се естествено, с помощта на колагена.
Ето по какъв начин Игнатий Радецки разказва ланспика с майонеза: „ Пропорциите са следните: бучка ланспик, две супени лъжици провансалско масло и естрагонов оцет на усет. Разтворете ланспика от дивеч в огромна тенджера, поставете го върху лед и разбийте с дървена бъркалка. Когато ланспикът се охлади, налейте малко провансалско масло и продължете да разбивате, като добавяте оцет капка по капка, до момента в който майонезата стане изцяло бяла. Ако ланспикът е доста мощен и майонезата стартира да се стяга бързо, извадете го от леда и разбийте на масата в умерено студена вода, като се уверите, че майонезата не е по-гъста от соса. “
1899 година
В книгата Практически основи на кулинарното изкуство на Пелагея Александрова-Игнатьева салата Оливие съдържа:
Лещарка (фазанова птица)– 3 бр.
Картофи – 5 бр.
Краставици – 5 бр.
Маруля – 2 бр.
Раци – 15 бр.
Ланспик – 1 чаша
Маслини и корнишони – 100 г
Провансал – 1/2 бутилка
Трюфели – 3 бр.
Ястие се подрежда на пластове с варено месо, раци и зеленчуци, намазано с майонеза. Салатата се охлажда и гарнира с раци и зеленина.
След Октомврийската гражданска война през 1917 година и последвалите компликации, рецептата на салатата се опростява.
1955 година
През 50-те години на предишния век известната салата е преименувана на „ салата с птици “ или „ Столична “ (столична) салата. Освен името, съставките също са леко изменени – да вземем за пример, вместо лещарка към този момент се употребява пилешко месо. Пълната рецепта може да бъде открита в съветската книга „ Готварство “ от 1955 година
варено пилешко или дивечово месо - 60 г;
варени картофи - 60 г;
прясна краставица;
кисела краставица - 40 г;
варени яйца - 2 бр.;
зелена салата;
майонеза - 70 мл;
раци - 10 бр.;
маслини - 10 бр.
Сервирането е било следното: всички смесени и подправени съставки се поставят на купчина в купа за салата, гарнират се с резенчета яйца, прибавят се кисели краставички, листа от маруля, резенчета пилешко филе и маслини.
1962 година
Книгата „ Руска кухня “, оповестена през 1962 година, съдържа рецепта за салата „ Москва “, която всъщност е същата като салата „ Столичен “. Вместо пилешко или дивеч обаче се предлага да се употребява варено пуешко филе, а салатата да се гарнира с червен хайвер, подложен върху пресни краставици.
1990 година
През 90-те години на предишния век е било всекидневно салата Оливие да се подготвя в огромни стъклени купи за салата. Вместо месо към салатата почнала да се прибавя варена наденица, появяват се грах и моркови. Много готвачи почнали да прибавят и ябълки, процедура, която към момента вършат през днешния ден.
варени картофи - 2 бр.;
варени междинни моркови - 1 бр.;
консервиран грах - 1 консерва;
варени яйца - 2 бр.;
докторска наденица - 200 г;
кисели краставички - 2 бр.;
лук - 1 бр.;
ябълка - 1 бр.
Методът на сервиране е обичаен, прочут на мнозина от детството: нарежете всички съставки на кубчета с идентичен размер, подправете с майонеза и разбъркайте.
2000 година
Салата „ Оливие “, известен избор през 2000-те, още веднъж се подготвя с месо, а не с наденица. Всеки има разнообразни желания и може да бъде варено пилешко, пуешко или даже говеждо.
варени картофи - 2 бр.;
варени междинни моркови - 1 бр.;
консервиран грах - 1 консерва;
варени яйца - 2 бр.;
варено пилешко филе - 1 бр.;
кисели краставички - 2 бр.;
2025 г
Ресторантите се пробват да подправят тази изтощена и повсеместна, само че известна салата с разнородни презентации – да вземем за пример, сервирането ѝ в кулинарен кръг или на пластове става съвременно.
В фамилиите обаче остава класиката:
400 г варени картофи
2 междинни кисели краставички
1 чаша консервиран зелен грах
2 твърдо сварени яйца
1 шунка/ варено пилешко филе
200 г майонеза
Всичко нарязано на кубчета и смесено добре с майонеза
2025 година Оливие в Русия
Оказва се обаче, че в родината на Руската салата, тя е изместена от Сельодка под шуба, „ Сельдь под шубой “. За втора поредна година тя оглави рейтинга на готовите салати измежду руснаците, се споделя в изследването на „ Ромир “. Всеки 11-ти руснак най-малко един път през 2025 година е купил в магазина тази салата, която съдържа херинга, лук, картофи, моркови, цвекло (майонеза сред пластовете) и яйце. Второ място по известност заема „ Оливие “ (Руска салата), а трето – салата „ Крабов “ (с рулца от раци)
От гурме деликатеса на Люсиен Оливие, през опростената руска версия, до актуалната класика, салатата минава през епохи, носейки със себе си история, традиция
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ




