С общоградско поклонение Варна отбелязва 148 години от избухването на Априлското въстание
148 години от експлоадирането на Априлското въстание ще бъдат маркирани през днешния ден, 20 април, с общоградското поклонение пред паметника на Георги Бенковски в Морската градина във Варна, напомня Moreto.net.
Събитието ще стартира в 10:00 ч. и ще бъде съпроводено с боен обред по полагане на венци и цветя и заупокойна молитва за починалите герои.
Организатори са Община Варна взаимно с Военноморските сили на Република България и Варненската и Великопреславска света митрополия.
На тази дата през 1876 година избухва Априлското въстание - всеобщо въоръжено въстание на българите в Османската империя. То избухва на 20 април по остарял жанр в Копривщица и е проведено от Българския революционен централен комитет. Въпреки че е несполучливо, то съставлява самобитен пик на българското националноосвободително придвижване. Днешните оценки, които българските историци дават на висшия метежен акт на българския народ, е, че той, въпреки и незавършил с боен триумф, реализира друга своя съществена цел - политическата, т.е. националният протест против репресиите и лишението от независимост намират мощен и нечуван отзив в Западна Европа и Русия.
Въстанието е квалифицирано в разстояние на едвам 1 - 2 месеца, с което се изясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от обособени деятели на Български революционен централен комитет, то не е подкрепено от нито една външна мощ и в последна сметка е резултат от напъните на неколцина апостоли. Показателен е фактът че опитите да бъде проведен импорт на оръжие от Русия са били възпрепятствани от императорското съветско държавно управление, нежелаещо независимо надигане на българите. По-сериозна подготовка за протест била осъществена единствено в IV и I окръзи. Единствено в IV окръг под ръководсвото на Георги Бенковски била основана непрекъснато настояща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела усещане на локалните мюсюлмани и на османските управляващи. Сигурна информация за " предприятието " обаче те получили едвам след Оборище от участник в събранието - Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на " мирната парадайса ". При опит да бъде хванат Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил погубен, а в градчето била открита революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище популярното " Кърваво писмо ". Писмото е пренесено от 19 годишният Георги Салчев, който минал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище единствено за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването. Още следобеда на същия ден (20 април 1876 г.), съгласно с решението от Оборище за отбягване на неуспех, Георги Бенковски прибързано оповестил началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло отрицателно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите условия. Предателството заплашвало с неуспех грижливо построената организация, както и психическата подготовка на народа за обезверени и решителни дейности. Избухването на въстанието в IV окръг довело до всеобщи арести на комитетски дейци в другите окръзи, стремително активизиране на нередовни турски елементи (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.
Подготовката на въстанието е осуетена от османските управляващи. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е подложен под наблюдаване. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прекачване на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и други
През 1876 година на териториите на днешна България има 30 турски гарнизона / низам /. Турция се готви за война със Сърбия и за задачата активизира част от редифа. Части от низама и редифа пътуват към Сърбия и се намират в действителност в региона на въстанието, или доста покрай него.
Наличието на войски в доста градове оказва мощно въздействие върху подготовката и развоя на въстанието. Именно турските гарнизони постановат преместването на центровете на I революционен окръг от Търново в Г. Оряховица и на IV революционен окръг от Пловдив в Панагюрище. Наличието на огромни гарнизони в Шумен, Русе, Разград, Варна, Сливен, Видин, Пловдив и Пазарджик, не разрешават там въстанието да избухне. Избухването на Априлското въстание провокира подобен смут в турското военно командване, че то подвига армията, запасните и башибозука на свещена война.
Още в първия ден на въстанието (20 април) Високата врата и турското военно министерство дават заповед за готовност на запаса. За потушаване на въстанието е основан щаб в състав: Митхад паша, военния министър, Хюсеин Авни паша и главнокомандващия Абдул Керим паша.,,Душа ” на екипа е Мидхат паша – дотогавашен русенски валия, остроумен, сръчен и върл зложелател на българите, ръководител на комитета,,Сюлерге ” (метла), учреден за избиване на християните. Негови са думите, че,,Русия може да пристигна да освободи българите, само че до тогава няма да остави нито един жив българин. ” Военните интервенции се водят от висшите военачалници като Акир паша – валия на Русе, командира на II корпус Фазлъ паша, началника на Цариградския гарнизон Адил паша, коменданта на Одрин Хафъз паша, на София Хасан паша и други
Още на 21 април стартира прекачване с трен на 1 табур (800 души) от Одрин и 2 табора (1600 души) от Цариград за Пазарджик. На 22 потеглят още 4 табора. Всички те са от низама. На 23 април от София за Златица потегля полкът на полковник Хасан бей. На 24-ти от Чирпан в Пазарджик идва конен полк, който заварва локалните,редифи към този момент въоръжени. На 27 април в региона на въстанието идва артилерия от Одрин. Числото единствено на настоящата войска в региона на Пловдив и Пазарджик е 18 000 души плюс хиляди редифи и башибозук. Отделно против Дряновския Манастир и в Габровско работи 10 – хилядната войска на Фазлъ паша Издава се заповед за привличане на армия от Трапезунд и Кайро. Първа е атакувана Клисура от войски на Софийския гарнизон и редифи мобилизирани в Казанлък под командването на Хасан бей. След това те атакуват Копривщица. Перущица съумява да отблъсне черкезите и читаците – към 4000 души против 600 въстаници. На 27 април против градчето са изпратени 2 табора (1600 души) армия и 2 оръдия. Въстаниците удържат офанзивата до 31 май.
Срещу въстаниците в Средногорието е концентриран 10 000 постоянна войска с артилерия и към 3000 башибозук и черкези. Панагюрище е атакувано по всички правила на военното изкуство, тъй като Хафъз паша чака сериозна опозиция от,,Сърби ” и,,Московци ”. След погрома пашата заповядва да се избива популацията и да се взема всичко скъпо. Къщите са ограбени и запалени. Жените са изнасилвани. Лагерът на Еледжик е нападнат от софийската дивизия отпред с Хасан паша в две колони. Защитниците и цивилното население там са избити. Още по-трагична е ориста на Батак, където се посичат или изгарят живи повече от 3000 души. На 4 май в Брацигово от Еледжик идва Хасан паша. На 5 май идва и Рашид паша от Пловдив. Едва на 7 май след мощен артилерийски обстрел Брацигово пада. За потушаването на въстанието в Новосело и Кръвеник са привлечени войски от Плевен, Никопол и Русе. За мотивация на бойците са дадени пари. В Сливенски окръг четата на Стоил челник е атакувана от 6 роти низам и 500 души редиф. Турски войски разоряват и с. Бояджик, Ямболско.
Ботевата чета е шпионирана още на територията на Румъния. Дори има изложение на войводата. Военните елементи са в подготвеност. При слизането в Козлодуй на 17 Май, посредством депеша е заповядано да се насочат елементи от Видин и Русе. Подхождат войски от Берковица и Ниш. През Русе с транспортен съд са трансферирани и войски от Шумен. На 25 Май в Лом идва и Фазлъ паша. Общата бройка е към 2 дивизии против 200 четници. Времето ни лимитира да дадем още образци, само че анализът на сведенията и документите са красноречиви. Въстанието провокира суматоха измежду управниците на Турция. Те активизират голяма част от наличните войски, притеглят елементи от Мала Азия и Африка.
От 95 въстанали села и градчета, във въстанието вземат участие едвам към 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното оповестяване на въстанието, подготвеността на османските управляващи за възможен протест след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, извънредно незадоволителното доставяне с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и цялостната липса на интернационална заинтригуваност изясняват бързият му и кървясъл край. За отбелязване е, че Априлското въстание е напълно българско дело, неговата подготовка и експлоадиране не са подкрепени от нито една външна мощ.
Според исторически сведения жертвите на турската войска са към 70 000 души.
Още преди края на въстанието съветският консул в Одрин Алексей Церетелев счита, че са разрушени към 200 села с общо население повече от 75 000 души. Според археолога Николай Овчаров, починалите са повече от 30 000 души.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са мотив за осъществяване на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото интернационално самопризнание на правото на българите да имат своя страна в етническите си граници,очертани към този момент от битката за църковна самостоятелност, глобено от всички Велики сили. Така Априлското въстание, въпреки и боен неуспех, директно води до най-големия политически триумф на българската нация до тогава. Отказът за реализиране на решенията на Цариградската конференция от страна на османското държавно управление води оповестяването на Руско-турската война, довела до освобождението на България.Въпреки че Априлското въстание не трансформира военната конюнктура в България то значително дава международен отзив на казуса с България позволен с Руско-Турската война.
Събитието ще стартира в 10:00 ч. и ще бъде съпроводено с боен обред по полагане на венци и цветя и заупокойна молитва за починалите герои.
Организатори са Община Варна взаимно с Военноморските сили на Република България и Варненската и Великопреславска света митрополия.
На тази дата през 1876 година избухва Априлското въстание - всеобщо въоръжено въстание на българите в Османската империя. То избухва на 20 април по остарял жанр в Копривщица и е проведено от Българския революционен централен комитет. Въпреки че е несполучливо, то съставлява самобитен пик на българското националноосвободително придвижване. Днешните оценки, които българските историци дават на висшия метежен акт на българския народ, е, че той, въпреки и незавършил с боен триумф, реализира друга своя съществена цел - политическата, т.е. националният протест против репресиите и лишението от независимост намират мощен и нечуван отзив в Западна Европа и Русия.
Въстанието е квалифицирано в разстояние на едвам 1 - 2 месеца, с което се изясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от обособени деятели на Български революционен централен комитет, то не е подкрепено от нито една външна мощ и в последна сметка е резултат от напъните на неколцина апостоли. Показателен е фактът че опитите да бъде проведен импорт на оръжие от Русия са били възпрепятствани от императорското съветско държавно управление, нежелаещо независимо надигане на българите. По-сериозна подготовка за протест била осъществена единствено в IV и I окръзи. Единствено в IV окръг под ръководсвото на Георги Бенковски била основана непрекъснато настояща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела усещане на локалните мюсюлмани и на османските управляващи. Сигурна информация за " предприятието " обаче те получили едвам след Оборище от участник в събранието - Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на " мирната парадайса ". При опит да бъде хванат Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил погубен, а в градчето била открита революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище популярното " Кърваво писмо ". Писмото е пренесено от 19 годишният Георги Салчев, който минал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище единствено за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването. Още следобеда на същия ден (20 април 1876 г.), съгласно с решението от Оборище за отбягване на неуспех, Георги Бенковски прибързано оповестил началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло отрицателно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите условия. Предателството заплашвало с неуспех грижливо построената организация, както и психическата подготовка на народа за обезверени и решителни дейности. Избухването на въстанието в IV окръг довело до всеобщи арести на комитетски дейци в другите окръзи, стремително активизиране на нередовни турски елементи (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.
Подготовката на въстанието е осуетена от османските управляващи. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е подложен под наблюдаване. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прекачване на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и други
През 1876 година на териториите на днешна България има 30 турски гарнизона / низам /. Турция се готви за война със Сърбия и за задачата активизира част от редифа. Части от низама и редифа пътуват към Сърбия и се намират в действителност в региона на въстанието, или доста покрай него.
Наличието на войски в доста градове оказва мощно въздействие върху подготовката и развоя на въстанието. Именно турските гарнизони постановат преместването на центровете на I революционен окръг от Търново в Г. Оряховица и на IV революционен окръг от Пловдив в Панагюрище. Наличието на огромни гарнизони в Шумен, Русе, Разград, Варна, Сливен, Видин, Пловдив и Пазарджик, не разрешават там въстанието да избухне. Избухването на Априлското въстание провокира подобен смут в турското военно командване, че то подвига армията, запасните и башибозука на свещена война.
Още в първия ден на въстанието (20 април) Високата врата и турското военно министерство дават заповед за готовност на запаса. За потушаване на въстанието е основан щаб в състав: Митхад паша, военния министър, Хюсеин Авни паша и главнокомандващия Абдул Керим паша.,,Душа ” на екипа е Мидхат паша – дотогавашен русенски валия, остроумен, сръчен и върл зложелател на българите, ръководител на комитета,,Сюлерге ” (метла), учреден за избиване на християните. Негови са думите, че,,Русия може да пристигна да освободи българите, само че до тогава няма да остави нито един жив българин. ” Военните интервенции се водят от висшите военачалници като Акир паша – валия на Русе, командира на II корпус Фазлъ паша, началника на Цариградския гарнизон Адил паша, коменданта на Одрин Хафъз паша, на София Хасан паша и други
Още на 21 април стартира прекачване с трен на 1 табур (800 души) от Одрин и 2 табора (1600 души) от Цариград за Пазарджик. На 22 потеглят още 4 табора. Всички те са от низама. На 23 април от София за Златица потегля полкът на полковник Хасан бей. На 24-ти от Чирпан в Пазарджик идва конен полк, който заварва локалните,редифи към този момент въоръжени. На 27 април в региона на въстанието идва артилерия от Одрин. Числото единствено на настоящата войска в региона на Пловдив и Пазарджик е 18 000 души плюс хиляди редифи и башибозук. Отделно против Дряновския Манастир и в Габровско работи 10 – хилядната войска на Фазлъ паша Издава се заповед за привличане на армия от Трапезунд и Кайро. Първа е атакувана Клисура от войски на Софийския гарнизон и редифи мобилизирани в Казанлък под командването на Хасан бей. След това те атакуват Копривщица. Перущица съумява да отблъсне черкезите и читаците – към 4000 души против 600 въстаници. На 27 април против градчето са изпратени 2 табора (1600 души) армия и 2 оръдия. Въстаниците удържат офанзивата до 31 май.
Срещу въстаниците в Средногорието е концентриран 10 000 постоянна войска с артилерия и към 3000 башибозук и черкези. Панагюрище е атакувано по всички правила на военното изкуство, тъй като Хафъз паша чака сериозна опозиция от,,Сърби ” и,,Московци ”. След погрома пашата заповядва да се избива популацията и да се взема всичко скъпо. Къщите са ограбени и запалени. Жените са изнасилвани. Лагерът на Еледжик е нападнат от софийската дивизия отпред с Хасан паша в две колони. Защитниците и цивилното население там са избити. Още по-трагична е ориста на Батак, където се посичат или изгарят живи повече от 3000 души. На 4 май в Брацигово от Еледжик идва Хасан паша. На 5 май идва и Рашид паша от Пловдив. Едва на 7 май след мощен артилерийски обстрел Брацигово пада. За потушаването на въстанието в Новосело и Кръвеник са привлечени войски от Плевен, Никопол и Русе. За мотивация на бойците са дадени пари. В Сливенски окръг четата на Стоил челник е атакувана от 6 роти низам и 500 души редиф. Турски войски разоряват и с. Бояджик, Ямболско.
Ботевата чета е шпионирана още на територията на Румъния. Дори има изложение на войводата. Военните елементи са в подготвеност. При слизането в Козлодуй на 17 Май, посредством депеша е заповядано да се насочат елементи от Видин и Русе. Подхождат войски от Берковица и Ниш. През Русе с транспортен съд са трансферирани и войски от Шумен. На 25 Май в Лом идва и Фазлъ паша. Общата бройка е към 2 дивизии против 200 четници. Времето ни лимитира да дадем още образци, само че анализът на сведенията и документите са красноречиви. Въстанието провокира суматоха измежду управниците на Турция. Те активизират голяма част от наличните войски, притеглят елементи от Мала Азия и Африка.
От 95 въстанали села и градчета, във въстанието вземат участие едвам към 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното оповестяване на въстанието, подготвеността на османските управляващи за възможен протест след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, извънредно незадоволителното доставяне с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и цялостната липса на интернационална заинтригуваност изясняват бързият му и кървясъл край. За отбелязване е, че Априлското въстание е напълно българско дело, неговата подготовка и експлоадиране не са подкрепени от нито една външна мощ.
Според исторически сведения жертвите на турската войска са към 70 000 души.
Още преди края на въстанието съветският консул в Одрин Алексей Церетелев счита, че са разрушени към 200 села с общо население повече от 75 000 души. Според археолога Николай Овчаров, починалите са повече от 30 000 души.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са мотив за осъществяване на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото интернационално самопризнание на правото на българите да имат своя страна в етническите си граници,очертани към този момент от битката за църковна самостоятелност, глобено от всички Велики сили. Така Априлското въстание, въпреки и боен неуспех, директно води до най-големия политически триумф на българската нация до тогава. Отказът за реализиране на решенията на Цариградската конференция от страна на османското държавно управление води оповестяването на Руско-турската война, довела до освобождението на България.Въпреки че Априлското въстание не трансформира военната конюнктура в България то значително дава международен отзив на казуса с България позволен с Руско-Турската война.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ