Цял автомобил правим в България за Коледа
140 компании у нас изнасят авточасти за международни марки
До края на годината може да имаме цялостен съединен автомобил в България. “Car made in Bulgaria ” е план за първообраз на цяла кола напълно с съставни елементи, създадени у нас. “Машината ще разполага и с технология за самостоятелно шофиране и в нея ще бъдат приложени главните трендове на актуалното автомобилостроене ”, съобщи Любомир Станиславов, изпълнителен шеф на “Аутомотив клъстер България ” по време на конгрес за автомобилната промишленост. “Реализацията й, обаче зависи от финансирането ”, посочи той. Затова след форума икономическият министър Емил Караниколов пое ангажимент да подкрепи финансирането й. Целта на автомобила ще бъде да покаже опциите на страната, по тази причина няма да бъде за всеобщо произвеждане.
По време на полемиката стана ясно, че през тази година делегация с присъединяване на министър Караниколов ще стартира обиколка в разнообразни европейски и извъневропейски пазари в търсенето на международен авто производител, който да изнесе цялостното си произвеждане в България. Първи ще са европейските производители, а по-късно делегацията ще се насочи към Южна Корея и Индия.
До 2030 година към 55% от всички коли в Европейски Съюз ще са с електрическо зареждане.
140 компании у нас създават авточасти за международни марки като Мерцедес, БМВ и Ауди, стана ясно още по време на форума. Те обезпечават работа на над 40 хиляди души. Някои от автокомпонентите са маслени и водни помпи, дискови спирачки, чипове и интегрални схеми, климатични съоръжения, алуминиеви съставни елементи, датчици. Оборотът на фирмите стига до 3,5 милиарда евро на година, като всяка девета от общо 10 елементи се изнася за чужбина.
Автомобилната промишленост е най-бързо разрастващата се промишленост в България, като през последните пет години делът й в брутния вътрешен артикул на страната нараства от 1% на 4%. Въпреки това развиването й не е задоволително бързо и България е на последно място измежду страните от Югоизточна Европа по този индикатор, настояват експерти от сектора.
Сред проблемите, с които се сблъсква автомобилната промишленост у нас, са дефицитът на квалифицирана работна ръка, тежката администрация и нуждата от в допълнение развиване на инфраструктурата, изключително в Северозападна България, стана ясно още по време на форума.
Любомир Станиславов показа огромните трендове в бъдещето на колите. “Най-мащабната е електификацията, като съгласно изследвания до 2030 година към 55% от всички коли в Европейски Съюз ще са такива. Едни от огромните революции в бранша са самостоятелните и споделените коли. Друга иновация е ъпдейтването на колите, сходно на смарт телефоните в този момент, а друга оригиналност в бранша е потреблението на леки материали като алуминий и въглерод ”, изясни той.
Според изследване на “Колиърс Интернешънъл ”, което бе показано на форума, 30% от фирмите в автомобилния бранш у нас считат да влагат в идващите години в нови площи за разширение на производството, до момента в който 62% възнамеряват да останат в същите здания.
Министърът на стопанската система Емил Караниколов:
797 млн. лева са вложени в бранша
Отчитат растеж на износа на бг съставни елементи
Инвестициите в бранша доближават 797 млн. лева, съобщи икономическият министър Емил Караниколов
Автомобилният бранш е един от предпочитаните за привличане на непознати вложения в България, като през последните години вложенията в промишлеността доближават 797 млн. лева Това разгласи министърът на стопанската система Емил Караниколов по време на форума. По думите му, износът на компаниите от сектора се усилва, като рекорден растеж от 60% е регистриран през 2010 година, а данните за 2014 година и 2015 година демонстрират, че наклонността за повишаване се резервира, надлежно със 17% и 16%.
“Производството на автомобилни елементи през 2016 година у нас е достигнало стойности от над 995 млн. евро ”, добави министърът. Караниколов акцентира, че от огромно значение за ефикасната работа на автомобилния бранш е кадровото му обезпечаване. “В страната действат 17 висши учебни заведения, 103 професионални гимназии, 1 частен лицей и 5 междинни общообразователни учебни заведения с професионални паралелки за промишлеността ”, посочи той.
По думите му за интервала 2005-2018 година по Закона за поощряване на вложенията са издадени 20 документа в автомобилната индустрия, които генерират 12 хиляди нови работни места.
По-късно денем министърът участва на подписването на Меморандум за съдействие сред Община Враца и “Национална компания индустриални зони ” ЕАД. Той разяснява, че има засилен интерес към района от страна на вложители, по тази причина и Общината и Националната компания ще работят за отделяне на икономическа зона в града при съответен интерес.
Променят разпоредбите за “синя карта ”
Внасяме фрагменти от Молдова, Украйна, Армения и Босна и Херцеговина
Има дефицит на научно-развойни центрове
Намирането на висококвалифицирани фрагменти и връщането им назад в България е най-голямото предизвикателство, пред което е изправен бизнесът.
Работната ръка е едно от главните провокации пред автомобилната промишленост у нас, по тази причина в идващите дни в Народното събрание влиза за разискване смяна в Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност, която ще разшири обсега на по този начин наречената “синя карта ”.
Тя ще даде на промишлеността бърз и на ниска цена достъп до експерти от страни отвън Европейски Съюз, стана ясно по време на форума. С приемането на поправките процедурата за издаване на синя карта ще бъде облекчена, а рестриктивните мерки в броя на фрагментите, на които ще се издава картата, ще отпаднат. Разрешение за престояване могат да получат чужденци, които са висококвалифицирани служащи и имат работна виза или позволение за дълготрайно престояване в България на друго съображение. Картата ще се издава за четири години, а не за една, както беше до момента.
Българските работодатели все още могат да наемат фрагменти от Молдова, Украйна, Армения и Босна и Херцеговина.
“Намирането на висококвалифицирани фрагменти и връщането им назад в България е най-голямото предизвикателство, пред което е изправен бизнесът ”, сподели Юлиян Михов, шеф “Бизнес развиване ” за Югоизточна Европа на PwC по време на автомобилния конгрес. Освен на фрагменти, има дефицит и на научно-развойни центрове (R&D) и това е нишата, в която ще влага секторът през идващите години, сподели Станиславов. По думите му за това е нужна поддръжка и от страна на страната.
Планират инвестиции за 100 млн. лева
Американци откриват трети цех в страната
Американската компания за автомобилни съставни елементи “Сенсата Технолоджис ” ще открие трети цех в България, разгласи изпълнителният шеф на “Аутомотив Клъстер ” Любомир Станиславов.
“Очакваме в скоро време в България да се построи трети цех. Мисля, че няма да издам огромна загадка, те възнамеряват да влагат към 100 млн. лева в идващите години в България ”, разяснява той. Американската компания има две заводи у нас в Пловдив и Ботевград, както и развоен център в София. В Пловдив се реалокира производството на технологии за оперативно наблюдаване, които до момента компанията е правила в Полша.
Кредит
Отпускат 120 млн. лева за развиване на индустриалните зони
Българската банка за развиване (ББР) ще отпусне заем в размер на 120 млн. лева на Национална компания индустриални зони (НКИЗ) за развиване на инфраструктурата на зоните в страната. Автомобилният клъстер е поканен да даде свои хрумвания и поръчки в кои тъкмо райони да бъдат вложени парите и каква инфраструктура им е нужна. Според Любомир Станиславов има капацитет за развиване на промишлеността в София област, Ботевград, Русе и Бургас. От сектора регистрират все по-засилен инвеститорски интерес към индустриалните зони в цялата страна, по тази причина и развиването на инфраструктурата ще има основна роля за привличане на непознати вложители.
До края на годината може да имаме цялостен съединен автомобил в България. “Car made in Bulgaria ” е план за първообраз на цяла кола напълно с съставни елементи, създадени у нас. “Машината ще разполага и с технология за самостоятелно шофиране и в нея ще бъдат приложени главните трендове на актуалното автомобилостроене ”, съобщи Любомир Станиславов, изпълнителен шеф на “Аутомотив клъстер България ” по време на конгрес за автомобилната промишленост. “Реализацията й, обаче зависи от финансирането ”, посочи той. Затова след форума икономическият министър Емил Караниколов пое ангажимент да подкрепи финансирането й. Целта на автомобила ще бъде да покаже опциите на страната, по тази причина няма да бъде за всеобщо произвеждане.
По време на полемиката стана ясно, че през тази година делегация с присъединяване на министър Караниколов ще стартира обиколка в разнообразни европейски и извъневропейски пазари в търсенето на международен авто производител, който да изнесе цялостното си произвеждане в България. Първи ще са европейските производители, а по-късно делегацията ще се насочи към Южна Корея и Индия.
До 2030 година към 55% от всички коли в Европейски Съюз ще са с електрическо зареждане. 140 компании у нас създават авточасти за международни марки като Мерцедес, БМВ и Ауди, стана ясно още по време на форума. Те обезпечават работа на над 40 хиляди души. Някои от автокомпонентите са маслени и водни помпи, дискови спирачки, чипове и интегрални схеми, климатични съоръжения, алуминиеви съставни елементи, датчици. Оборотът на фирмите стига до 3,5 милиарда евро на година, като всяка девета от общо 10 елементи се изнася за чужбина.
Автомобилната промишленост е най-бързо разрастващата се промишленост в България, като през последните пет години делът й в брутния вътрешен артикул на страната нараства от 1% на 4%. Въпреки това развиването й не е задоволително бързо и България е на последно място измежду страните от Югоизточна Европа по този индикатор, настояват експерти от сектора.
Сред проблемите, с които се сблъсква автомобилната промишленост у нас, са дефицитът на квалифицирана работна ръка, тежката администрация и нуждата от в допълнение развиване на инфраструктурата, изключително в Северозападна България, стана ясно още по време на форума.
Любомир Станиславов показа огромните трендове в бъдещето на колите. “Най-мащабната е електификацията, като съгласно изследвания до 2030 година към 55% от всички коли в Европейски Съюз ще са такива. Едни от огромните революции в бранша са самостоятелните и споделените коли. Друга иновация е ъпдейтването на колите, сходно на смарт телефоните в този момент, а друга оригиналност в бранша е потреблението на леки материали като алуминий и въглерод ”, изясни той.
Според изследване на “Колиърс Интернешънъл ”, което бе показано на форума, 30% от фирмите в автомобилния бранш у нас считат да влагат в идващите години в нови площи за разширение на производството, до момента в който 62% възнамеряват да останат в същите здания.
Министърът на стопанската система Емил Караниколов:
797 млн. лева са вложени в бранша
Отчитат растеж на износа на бг съставни елементи
Инвестициите в бранша доближават 797 млн. лева, съобщи икономическият министър Емил Караниколов Автомобилният бранш е един от предпочитаните за привличане на непознати вложения в България, като през последните години вложенията в промишлеността доближават 797 млн. лева Това разгласи министърът на стопанската система Емил Караниколов по време на форума. По думите му, износът на компаниите от сектора се усилва, като рекорден растеж от 60% е регистриран през 2010 година, а данните за 2014 година и 2015 година демонстрират, че наклонността за повишаване се резервира, надлежно със 17% и 16%.
“Производството на автомобилни елементи през 2016 година у нас е достигнало стойности от над 995 млн. евро ”, добави министърът. Караниколов акцентира, че от огромно значение за ефикасната работа на автомобилния бранш е кадровото му обезпечаване. “В страната действат 17 висши учебни заведения, 103 професионални гимназии, 1 частен лицей и 5 междинни общообразователни учебни заведения с професионални паралелки за промишлеността ”, посочи той.
По думите му за интервала 2005-2018 година по Закона за поощряване на вложенията са издадени 20 документа в автомобилната индустрия, които генерират 12 хиляди нови работни места.
По-късно денем министърът участва на подписването на Меморандум за съдействие сред Община Враца и “Национална компания индустриални зони ” ЕАД. Той разяснява, че има засилен интерес към района от страна на вложители, по тази причина и Общината и Националната компания ще работят за отделяне на икономическа зона в града при съответен интерес.
Променят разпоредбите за “синя карта ”
Внасяме фрагменти от Молдова, Украйна, Армения и Босна и Херцеговина
Има дефицит на научно-развойни центрове
Намирането на висококвалифицирани фрагменти и връщането им назад в България е най-голямото предизвикателство, пред което е изправен бизнесът. Работната ръка е едно от главните провокации пред автомобилната промишленост у нас, по тази причина в идващите дни в Народното събрание влиза за разискване смяна в Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност, която ще разшири обсега на по този начин наречената “синя карта ”.
Тя ще даде на промишлеността бърз и на ниска цена достъп до експерти от страни отвън Европейски Съюз, стана ясно по време на форума. С приемането на поправките процедурата за издаване на синя карта ще бъде облекчена, а рестриктивните мерки в броя на фрагментите, на които ще се издава картата, ще отпаднат. Разрешение за престояване могат да получат чужденци, които са висококвалифицирани служащи и имат работна виза или позволение за дълготрайно престояване в България на друго съображение. Картата ще се издава за четири години, а не за една, както беше до момента.
Българските работодатели все още могат да наемат фрагменти от Молдова, Украйна, Армения и Босна и Херцеговина.
“Намирането на висококвалифицирани фрагменти и връщането им назад в България е най-голямото предизвикателство, пред което е изправен бизнесът ”, сподели Юлиян Михов, шеф “Бизнес развиване ” за Югоизточна Европа на PwC по време на автомобилния конгрес. Освен на фрагменти, има дефицит и на научно-развойни центрове (R&D) и това е нишата, в която ще влага секторът през идващите години, сподели Станиславов. По думите му за това е нужна поддръжка и от страна на страната.
Планират инвестиции за 100 млн. лева
Американци откриват трети цех в страната
Американската компания за автомобилни съставни елементи “Сенсата Технолоджис ” ще открие трети цех в България, разгласи изпълнителният шеф на “Аутомотив Клъстер ” Любомир Станиславов. “Очакваме в скоро време в България да се построи трети цех. Мисля, че няма да издам огромна загадка, те възнамеряват да влагат към 100 млн. лева в идващите години в България ”, разяснява той. Американската компания има две заводи у нас в Пловдив и Ботевград, както и развоен център в София. В Пловдив се реалокира производството на технологии за оперативно наблюдаване, които до момента компанията е правила в Полша.
Кредит
Отпускат 120 млн. лева за развиване на индустриалните зони
Българската банка за развиване (ББР) ще отпусне заем в размер на 120 млн. лева на Национална компания индустриални зони (НКИЗ) за развиване на инфраструктурата на зоните в страната. Автомобилният клъстер е поканен да даде свои хрумвания и поръчки в кои тъкмо райони да бъдат вложени парите и каква инфраструктура им е нужна. Според Любомир Станиславов има капацитет за развиване на промишлеността в София област, Ботевград, Русе и Бургас. От сектора регистрират все по-засилен инвеститорски интерес към индустриалните зони в цялата страна, по тази причина и развиването на инфраструктурата ще има основна роля за привличане на непознати вложители. Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ