14 февруари – традиции и обичаи за Трифон Зарезан
14 февруари – обичаи и традиции за Трифон Зарезан
На 14 февруари празнуваме Трифон Зарезан или Деня на лозаря – традиционен български национален празник в чест на Свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по григорианския календар). Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой.
Името на празника допуска и главното деяние, с което той се свързва – зарязването на лозята. Извършва се единствено от мъже. Рано сутринта на празника стопанката на дома омесва обредна пита, украсена с тесто с лозници с гроздове. Приготвя също пълнена кокошка с булгур или ориз. Храната се слага в торбичка дружно с бъклица вино и шише светена вода.
След църковната работа мъжете вземат торбичката и се насочат към лозята, съпроводени от свирачи. Всички лозари се прекръстват 3 пъти и отрязват няколко лозови пръчки от три корена. Поливат мястото със светена вода и вино и го поръсват с пепелта, която пазят от Бъдни вечер. Лозарите завиват на венчета отрязаните пръчки или ги слагат на калпаците, а у дома ги поставят под иконата.
След като завърши ритуалното зарязване, мъжете подреждат софра в лозята с храната, която носят и стартират шумни песни и хора.
Преди да седнат на трапезата, избират „ цар “ на лозята, когото наричат Трифон. „ Царят “ трябва да е усърден собственик, заможен, да има доста лозя. На главата му поставят корона, направена от лозови пръчки, качват го на каруца, която другите лозари теглят и обикалят лозята. „ Царят “ благославя да се роди повече грозде и да има богата годишна продукция от вино.
Следващите два дни, наречени във фолклора „ трифунци “, се почитат за предотвратяване от вълци. Тогава дамите не режат с ножици, с цел да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и откакто раздадат от него на съседите, поставят залъци от хляба в кърмата на животните – за предотвратяване и на добитъка, и на хората от вълците. Тя би трябвало да бъде приготвена с нужното внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, с цел да подготви прясна пита.
Както на всички обичайни празници, и на Свети Трифон се прави врачуване за реколтата и времето. Ако на празника вали сняг на парцали, пролетта ще е дъждовна, пчелите ще се роят и годината ще е плодородна. Вярва се, че какъвто човек срещнеш на първо време на улицата – подобен шанс ще имаш.
Вечерта преди празника, са гадае по въглените в огнището, каква ще е годината. Същата вечер наложителни се почистват комините, с цел да не пада реса на лозята. Ако дадеш пари назаем на този ден – цяла година ще даваш. Ако вземеш пари – цяла година ще вземаш. Жените не трябва да пипат остри предмети, с цел да не атакуват вълците животните. Не би трябвало и да шият.
На 14 февруари празнуваме Трифон Зарезан или Деня на лозаря – традиционен български национален празник в чест на Свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по григорианския календар). Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой.
Името на празника допуска и главното деяние, с което той се свързва – зарязването на лозята. Извършва се единствено от мъже. Рано сутринта на празника стопанката на дома омесва обредна пита, украсена с тесто с лозници с гроздове. Приготвя също пълнена кокошка с булгур или ориз. Храната се слага в торбичка дружно с бъклица вино и шише светена вода.
След църковната работа мъжете вземат торбичката и се насочат към лозята, съпроводени от свирачи. Всички лозари се прекръстват 3 пъти и отрязват няколко лозови пръчки от три корена. Поливат мястото със светена вода и вино и го поръсват с пепелта, която пазят от Бъдни вечер. Лозарите завиват на венчета отрязаните пръчки или ги слагат на калпаците, а у дома ги поставят под иконата.
След като завърши ритуалното зарязване, мъжете подреждат софра в лозята с храната, която носят и стартират шумни песни и хора.
Преди да седнат на трапезата, избират „ цар “ на лозята, когото наричат Трифон. „ Царят “ трябва да е усърден собственик, заможен, да има доста лозя. На главата му поставят корона, направена от лозови пръчки, качват го на каруца, която другите лозари теглят и обикалят лозята. „ Царят “ благославя да се роди повече грозде и да има богата годишна продукция от вино.
Следващите два дни, наречени във фолклора „ трифунци “, се почитат за предотвратяване от вълци. Тогава дамите не режат с ножици, с цел да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и откакто раздадат от него на съседите, поставят залъци от хляба в кърмата на животните – за предотвратяване и на добитъка, и на хората от вълците. Тя би трябвало да бъде приготвена с нужното внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, с цел да подготви прясна пита.
Както на всички обичайни празници, и на Свети Трифон се прави врачуване за реколтата и времето. Ако на празника вали сняг на парцали, пролетта ще е дъждовна, пчелите ще се роят и годината ще е плодородна. Вярва се, че какъвто човек срещнеш на първо време на улицата – подобен шанс ще имаш.
Вечерта преди празника, са гадае по въглените в огнището, каква ще е годината. Същата вечер наложителни се почистват комините, с цел да не пада реса на лозята. Ако дадеш пари назаем на този ден – цяла година ще даваш. Ако вземеш пари – цяла година ще вземаш. Жените не трябва да пипат остри предмети, с цел да не атакуват вълците животните. Не би трябвало и да шият.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ