След 4935 дни чакане. Задава се Шенген
13 години, 6 месеца и 3 дни, или 4935 дни. Или пък 705 седмици.
Както искате го смятайте.
Толкова време ще измине от 9 юни 2011 до 12 декември 2024 година
На 9 юни 2011 година страните членки (Съветът) на Европейски Съюз удостоверяват, че България извършва всички условия за присъединение към Шенгенското съглашение за свободно пътешестване. На 12 декември 2024 година пък се чака Съветът да вземе решение за присъединението ни към Шенген по суша, което ще докара до премахването на инспекциите по сухопътните ни граници с другите страни от Европейски Съюз - Румъния и Гърция.
По подигравка на ориста и двете събития се случват по време на унгарско ротационно председателство. И в двата случая денят е четвъртък.
Между тях има редица оценки на Европейската комисия, резолюции на Европейския парламент, прибавяне на нови и нови критерии за оценка, несъгласие от страна на разнообразни страни, непринудено проведени европейски задачи, особено съглашение. И доста, доста огорчения и разочарования.
Да се надяваме, че единствено по-късно повече от три седмици ще приказваме за всичко това в минало време. След 26 дни настава 1 януари 2025 година Очакванията са на Съвет „ Правосъдие и вътрешни работи “ (ПВР) на 12 декември в Брюксел страните членки да гласоподават единомислещо за присъединението ни към Шенген и по суша.
Как се стигна дотук?
Със съдействието на Министерство на вътрешните работи Клуб Z направи последователност на тези 13 години и половина.
И не, не става дума за пълноправно участие в Шенген. България е пълновръстен член от 31 март, обясниха пред Клуб Z дипломатически източници в Брюксел. Тогава влязохме в Шенген по въздух и вода, с ангажимента, че се отсрочва отпадането на контрола по сухопътните граници. Този надзор би трябвало да бъде отстранен на 1 януари 2025 година
Какво се случи след влизането ни в Европейски Съюз?
България се причисли към Европейски Съюз на 1 януари 2007 година дружно с Румъния. Двете страни вървят " в пакет ".
Присъединяването към Шенгенското пространство обаче не става незабавно с влизането в Европейски Съюз. Това се случва по-късно, откакто бъде открито, че страната кандидатка извършва всички нужни условия.
Отгоре на всичко, на двете страни за първи път в историята на Европейски Съюз бе натрапен Механизъм за съдействие и инспекция (МСП), добил известност като мониторинг. Наложи го Европейската комисия, защото бе сметнато, че сега на присъединението си двете страни към момента не са постигнали достатъчен напредък в региона на правосъдните промени и битката с корупцията. Отделно за България бяха изтъкнати и проблеми с проведената престъпност.
През септември 2007 година България подава пред Генералния секретариат на Съвета декларация за готовността си за започване на оценки по Шенген от 1 януари 2008 година По това време точно Генералният секретариат има водеща роля в оценката.
София и Букурещ се ангажираха да завършат подготовката си за цялостното използване на наредбите на правото от Шенген и унищожаване на контрола по вътрешните си граници през март 2011 година
Областите за оценка по Шенген към оня миг обхващаха ръководство на външните граници, Шенгенската осведомителна система (ШИС), полицейско съдействие, отбрана на персоналните данни и обща визова политика.
Постепенно обаче породиха нови условия. Съгласно признатия през 2022 година нов механизъм за оценка по Шенген бяха включени връщане и осъществяване на оперативната съгласуемост, както и ценене на главните права и действието на органите, прилагащи достиженията на правото от Шенген. Новият механизъм планува водеща роля на Европейската комисия в процеса на оценка.
Оценяваната страна би трябвало да отговори на обстоен въпросник, съдържащ питания от проверяваните области. След това се прави задача за оценка от обособени екипи от специалисти от страните членки. Те изготвят подробни отчети за всяка една от проверяваните области с фактическо изложение на обстановката, оценка и рекомендации. След сполучливо привършване на задачите Съветът взема решение за унищожаване на контрола по вътрешните граници със съответната страна.
Въз основа на подадената през 2007 година декларация България мина наложителните оценки по Шенген, като задачите в обособените области бяха извършени през 2009 година, 2010 година и 2011 година
Готовността на България да ползва всички достижения на Шенгенското законодателство в сходство с използваните процедури бе доказана за първи път в границите на Съвет ПВР на 9 юни 2011 година след съвещания с Европейския парламент. В признатите тогава изводи бе изтъкнато, че България извършва всички условия, което дава опция за взимане на решение за унищожаване на контрола по сухопътните, въздушните и морските граници.
Междувременно Европейският парламент одобри резолюции, потвърждаващи готовността на България за Шенген, през 2011, 2018, 2019 и 2021 година Евродепутатите акцентираха също, че не следва да бъдат въвеждани спомагателни критерии, разнообразни от посочените предварителни условия, или да се вършат връзки с други механизми и политики на Европейски Съюз, в това число мониторинга.
Колко пъти Европейска комисия е излизала с позитивен отчет за готовността ни?
От самото начало на процеса и след приемането на заключенията на Съвета от 2011 година Комисията поредно акцентира на всички вероятни конгреси, че България дава отговор на всички критерии за участие в Шенген. Тя счита, че неотложно следва да се пристъпи към приемане на решението на Съвета.
У нас бяха извършени три доброволни задачи за определяне на обстоятелствата за настоящото положение на използването на Шенгенското законодателство. Те бяха проведени от Комисията напълно по избор на България през октомври и ноември 2022 година и през ноември 2023 година Това стана в допълнение към към този момент извършените наложителни оценки в интервала 2009 - 2011 г.
В обсега на доброволните задачи бяха включени всички основни детайли на достиженията на правото от Шенген – ръководство на външните граници, полицейско съдействие, връщане, ШИС и визова осведомителна система, както и зачитането на главните права и действието на органите, прилагащи достиженията на правото от Шенген.
В отчетите на Комисията от трите задачи се прави заключението, че България продължава да дава отговор на всички условия за цялостното използване на достиженията на правото от Шенген във всички области на съдействието.
Колко пъти въпросът е обсъждан от Съвета и кои страни са дали своят вот срещу нас?
За първи път план на решение за унищожаване на контрола по вътрешните граници на България и Румъния бе включен в дневния ред на Съвет ПВР на 22 септември 2011 година В рамките на полемиката обаче Нидерландия и Финландия показаха запаси. Затова председателството (тогава отпред на Европейски Съюз бе Полша) не сложи въпроса на гласоподаване.
През идващите години България взаимно със съответното ротационно председателство проучваше опцията за включване на плана на решение в дневния ред на Съвета. Предварителните сондажи обаче посочваха, че нужното единогласие към момента не е налице. Точката не бе включвана в дневния ред, с цел да не се стигне до гласоподаване с авансово явен неподходящ резултат.
Миграционната рецесия от 2015 година и последвалите я терористични офанзиви доведоха до съществени провокации за Шенгенското пространство. Тези процеси бяха задълбочени от рецесията с COVID-19 от 2020 година В този подтекст въпросът за участието на България в Шенген не бе поставян в дневния ред на Съвет ПВР цели 7 години - сред 2015 и 2022 година
Въпросът бе още веднъж прегледан на Съвета на 8 декември 2022 година Тогава за първи и единствен път се стигна до официално гласоподаване на плана на решение. Австрия гласоподава срещу България и Румъния, а Нидерландия – единствено срещу България.
Какви бяха претекстовете за блокирането ни?
През годините аргументите не бяха механически и експертно обусловени, а по-скоро имаха политически темперамент, акцентират от Министерство на вътрешните работи. Според ведомството в един миг процесът на разширение на Шенген се трансформира по-скоро в политически спор, в сравнение с в обективно отчитане на осъществяването на критериите за пълноправно участие. Решенията са поставяни в тясна взаимозависимост от националния дневен ред на една или друга страна членка.
На гласуването през 2022 година Австрия изложи като мотив засиления миграционен напън и огромния брой незаконно идващи лица на нейна територия.
Нидерландия пък посочи, че за България не е разполагаем отчет по МСП или различен документ, който ясно да подчертае, че върховенството на правото и битката с корупцията се ползват вярно. И това, при положение че Комисията още през 2019 година реши да приключи оценките по Механизма за страната ни.
Какво желаеха от нас и какво правехме?
В целия развой на присъединение към Шенген от 2011 година досега на България и Румъния не са поставяни никакви спомагателни условия отвън критериите, написани в Механизма за оценка по Шенген, показаха от Министерство на вътрешните работи.
Споменатите към този момент три задачи у нас не бяха поискани от Нидерландия или Австрия, а бяха проведени напълно по наша самодейност.
Подобно на останалите страни членки, тези две скептични страни също бяха поканени да вземат участие, с цел да се убедят на място в равнището на използване на Шенгенското законодателство у нас. Нидерландия обаче не изпрати свои специалисти за задачите през 2022 година, само че се включи през 2023 година Австрия имаше специалисти и в трите случая.
Така последователно Нидерландия смъкна ветото си. Австрия обаче се опълчи на влизането ни в Шенген по суша, като изиска да бъдем признати единствено по въздух и вода.
Какво се случи на финалната права?
На 30 декември 2023 година Съветът реши България и Румъния да бъдат признати в Шенген, само че единствено по въздух и вода, като това стане на 31 март 2024 година Решението гласеше, че премахването на инспекциите по сухопътните граници се отсрочва.
На 22 ноември т.г. Австрия най-сетне склони да бъдем признати в Шенген и по суша. Това стана по силата на съглашение, подписано в Будапеща сред унгарското председателство на Съвета и вътрешните министри на Австрия, България и Румъния.
То планува България и Румъния да се причислят към Шенген и по суша на 1 януари 2025 година
Същевременно двете страни ще продължат най-малко с 6 месеца след датата на присъединение използването на граничен надзор по сухопътната граница между тях. Не е наложително обаче това да става на съществуващите в този момент Граничен контролно-пропусквателен пункт. Проверките могат да бъдат осъществени тук-там, избрани от управляващите в съответните страни. Вероятно те ще се вършат на инцидентен принцип или по сигнал. Същото важи и за сухопътната граница сред Румъния и Унгария.
На 3 декември държавното управление на Нидерландия уведоми Народното събрание в Хага, че счита да поддържа влизането на България и Румъния в Шенген по суша. В сходство със законите на страната депутатите би трябвало да обсъдят въпроса. Те могат да го обсъдят и/или подложат на гласоподаване в пленарната зала или в отрасловата комисия, а могат и да дадат единодушието си без полемики. Но даже при негативен избор в Народното събрание нидерландското държавно управление може да не се съобрази.
И по този начин, упованията са на 1 януари 2025 година да падне контролът и по сухопътните ни граници.
За това е належащо единствено едно – цялостно единогласие измежду министрите на Съвет ПВР на 12 декември.
Остава единствено една седмица.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Както искате го смятайте.
Толкова време ще измине от 9 юни 2011 до 12 декември 2024 година
На 9 юни 2011 година страните членки (Съветът) на Европейски Съюз удостоверяват, че България извършва всички условия за присъединение към Шенгенското съглашение за свободно пътешестване. На 12 декември 2024 година пък се чака Съветът да вземе решение за присъединението ни към Шенген по суша, което ще докара до премахването на инспекциите по сухопътните ни граници с другите страни от Европейски Съюз - Румъния и Гърция.
По подигравка на ориста и двете събития се случват по време на унгарско ротационно председателство. И в двата случая денят е четвъртък.
Между тях има редица оценки на Европейската комисия, резолюции на Европейския парламент, прибавяне на нови и нови критерии за оценка, несъгласие от страна на разнообразни страни, непринудено проведени европейски задачи, особено съглашение. И доста, доста огорчения и разочарования.
Да се надяваме, че единствено по-късно повече от три седмици ще приказваме за всичко това в минало време. След 26 дни настава 1 януари 2025 година Очакванията са на Съвет „ Правосъдие и вътрешни работи “ (ПВР) на 12 декември в Брюксел страните членки да гласоподават единомислещо за присъединението ни към Шенген и по суша.
Как се стигна дотук?
Със съдействието на Министерство на вътрешните работи Клуб Z направи последователност на тези 13 години и половина.
И не, не става дума за пълноправно участие в Шенген. България е пълновръстен член от 31 март, обясниха пред Клуб Z дипломатически източници в Брюксел. Тогава влязохме в Шенген по въздух и вода, с ангажимента, че се отсрочва отпадането на контрола по сухопътните граници. Този надзор би трябвало да бъде отстранен на 1 януари 2025 година
Какво се случи след влизането ни в Европейски Съюз?
България се причисли към Европейски Съюз на 1 януари 2007 година дружно с Румъния. Двете страни вървят " в пакет ".
Присъединяването към Шенгенското пространство обаче не става незабавно с влизането в Европейски Съюз. Това се случва по-късно, откакто бъде открито, че страната кандидатка извършва всички нужни условия.
Отгоре на всичко, на двете страни за първи път в историята на Европейски Съюз бе натрапен Механизъм за съдействие и инспекция (МСП), добил известност като мониторинг. Наложи го Европейската комисия, защото бе сметнато, че сега на присъединението си двете страни към момента не са постигнали достатъчен напредък в региона на правосъдните промени и битката с корупцията. Отделно за България бяха изтъкнати и проблеми с проведената престъпност.
През септември 2007 година България подава пред Генералния секретариат на Съвета декларация за готовността си за започване на оценки по Шенген от 1 януари 2008 година По това време точно Генералният секретариат има водеща роля в оценката.
София и Букурещ се ангажираха да завършат подготовката си за цялостното използване на наредбите на правото от Шенген и унищожаване на контрола по вътрешните си граници през март 2011 година
Областите за оценка по Шенген към оня миг обхващаха ръководство на външните граници, Шенгенската осведомителна система (ШИС), полицейско съдействие, отбрана на персоналните данни и обща визова политика.
Постепенно обаче породиха нови условия. Съгласно признатия през 2022 година нов механизъм за оценка по Шенген бяха включени връщане и осъществяване на оперативната съгласуемост, както и ценене на главните права и действието на органите, прилагащи достиженията на правото от Шенген. Новият механизъм планува водеща роля на Европейската комисия в процеса на оценка.
Оценяваната страна би трябвало да отговори на обстоен въпросник, съдържащ питания от проверяваните области. След това се прави задача за оценка от обособени екипи от специалисти от страните членки. Те изготвят подробни отчети за всяка една от проверяваните области с фактическо изложение на обстановката, оценка и рекомендации. След сполучливо привършване на задачите Съветът взема решение за унищожаване на контрола по вътрешните граници със съответната страна.
Въз основа на подадената през 2007 година декларация България мина наложителните оценки по Шенген, като задачите в обособените области бяха извършени през 2009 година, 2010 година и 2011 година
Готовността на България да ползва всички достижения на Шенгенското законодателство в сходство с използваните процедури бе доказана за първи път в границите на Съвет ПВР на 9 юни 2011 година след съвещания с Европейския парламент. В признатите тогава изводи бе изтъкнато, че България извършва всички условия, което дава опция за взимане на решение за унищожаване на контрола по сухопътните, въздушните и морските граници.
Междувременно Европейският парламент одобри резолюции, потвърждаващи готовността на България за Шенген, през 2011, 2018, 2019 и 2021 година Евродепутатите акцентираха също, че не следва да бъдат въвеждани спомагателни критерии, разнообразни от посочените предварителни условия, или да се вършат връзки с други механизми и политики на Европейски Съюз, в това число мониторинга.
Колко пъти Европейска комисия е излизала с позитивен отчет за готовността ни?
От самото начало на процеса и след приемането на заключенията на Съвета от 2011 година Комисията поредно акцентира на всички вероятни конгреси, че България дава отговор на всички критерии за участие в Шенген. Тя счита, че неотложно следва да се пристъпи към приемане на решението на Съвета.
У нас бяха извършени три доброволни задачи за определяне на обстоятелствата за настоящото положение на използването на Шенгенското законодателство. Те бяха проведени от Комисията напълно по избор на България през октомври и ноември 2022 година и през ноември 2023 година Това стана в допълнение към към този момент извършените наложителни оценки в интервала 2009 - 2011 г.
В обсега на доброволните задачи бяха включени всички основни детайли на достиженията на правото от Шенген – ръководство на външните граници, полицейско съдействие, връщане, ШИС и визова осведомителна система, както и зачитането на главните права и действието на органите, прилагащи достиженията на правото от Шенген.
В отчетите на Комисията от трите задачи се прави заключението, че България продължава да дава отговор на всички условия за цялостното използване на достиженията на правото от Шенген във всички области на съдействието.
Колко пъти въпросът е обсъждан от Съвета и кои страни са дали своят вот срещу нас?
За първи път план на решение за унищожаване на контрола по вътрешните граници на България и Румъния бе включен в дневния ред на Съвет ПВР на 22 септември 2011 година В рамките на полемиката обаче Нидерландия и Финландия показаха запаси. Затова председателството (тогава отпред на Европейски Съюз бе Полша) не сложи въпроса на гласоподаване.
През идващите години България взаимно със съответното ротационно председателство проучваше опцията за включване на плана на решение в дневния ред на Съвета. Предварителните сондажи обаче посочваха, че нужното единогласие към момента не е налице. Точката не бе включвана в дневния ред, с цел да не се стигне до гласоподаване с авансово явен неподходящ резултат.
Миграционната рецесия от 2015 година и последвалите я терористични офанзиви доведоха до съществени провокации за Шенгенското пространство. Тези процеси бяха задълбочени от рецесията с COVID-19 от 2020 година В този подтекст въпросът за участието на България в Шенген не бе поставян в дневния ред на Съвет ПВР цели 7 години - сред 2015 и 2022 година
Въпросът бе още веднъж прегледан на Съвета на 8 декември 2022 година Тогава за първи и единствен път се стигна до официално гласоподаване на плана на решение. Австрия гласоподава срещу България и Румъния, а Нидерландия – единствено срещу България.
Какви бяха претекстовете за блокирането ни?
През годините аргументите не бяха механически и експертно обусловени, а по-скоро имаха политически темперамент, акцентират от Министерство на вътрешните работи. Според ведомството в един миг процесът на разширение на Шенген се трансформира по-скоро в политически спор, в сравнение с в обективно отчитане на осъществяването на критериите за пълноправно участие. Решенията са поставяни в тясна взаимозависимост от националния дневен ред на една или друга страна членка.
На гласуването през 2022 година Австрия изложи като мотив засиления миграционен напън и огромния брой незаконно идващи лица на нейна територия.
Нидерландия пък посочи, че за България не е разполагаем отчет по МСП или различен документ, който ясно да подчертае, че върховенството на правото и битката с корупцията се ползват вярно. И това, при положение че Комисията още през 2019 година реши да приключи оценките по Механизма за страната ни.
Какво желаеха от нас и какво правехме?
В целия развой на присъединение към Шенген от 2011 година досега на България и Румъния не са поставяни никакви спомагателни условия отвън критериите, написани в Механизма за оценка по Шенген, показаха от Министерство на вътрешните работи.
Споменатите към този момент три задачи у нас не бяха поискани от Нидерландия или Австрия, а бяха проведени напълно по наша самодейност.
Подобно на останалите страни членки, тези две скептични страни също бяха поканени да вземат участие, с цел да се убедят на място в равнището на използване на Шенгенското законодателство у нас. Нидерландия обаче не изпрати свои специалисти за задачите през 2022 година, само че се включи през 2023 година Австрия имаше специалисти и в трите случая.
Така последователно Нидерландия смъкна ветото си. Австрия обаче се опълчи на влизането ни в Шенген по суша, като изиска да бъдем признати единствено по въздух и вода.
Какво се случи на финалната права?
На 30 декември 2023 година Съветът реши България и Румъния да бъдат признати в Шенген, само че единствено по въздух и вода, като това стане на 31 март 2024 година Решението гласеше, че премахването на инспекциите по сухопътните граници се отсрочва.
На 22 ноември т.г. Австрия най-сетне склони да бъдем признати в Шенген и по суша. Това стана по силата на съглашение, подписано в Будапеща сред унгарското председателство на Съвета и вътрешните министри на Австрия, България и Румъния.
То планува България и Румъния да се причислят към Шенген и по суша на 1 януари 2025 година
Същевременно двете страни ще продължат най-малко с 6 месеца след датата на присъединение използването на граничен надзор по сухопътната граница между тях. Не е наложително обаче това да става на съществуващите в този момент Граничен контролно-пропусквателен пункт. Проверките могат да бъдат осъществени тук-там, избрани от управляващите в съответните страни. Вероятно те ще се вършат на инцидентен принцип или по сигнал. Същото важи и за сухопътната граница сред Румъния и Унгария.
На 3 декември държавното управление на Нидерландия уведоми Народното събрание в Хага, че счита да поддържа влизането на България и Румъния в Шенген по суша. В сходство със законите на страната депутатите би трябвало да обсъдят въпроса. Те могат да го обсъдят и/или подложат на гласоподаване в пленарната зала или в отрасловата комисия, а могат и да дадат единодушието си без полемики. Но даже при негативен избор в Народното събрание нидерландското държавно управление може да не се съобрази.
И по този начин, упованията са на 1 януари 2025 година да падне контролът и по сухопътните ни граници.
За това е належащо единствено едно – цялостно единогласие измежду министрите на Съвет ПВР на 12 декември.
Остава единствено една седмица.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ