Италианци се борят за правото да пируват на плажа
13:00 часа на плажа Сан Джироламо в южния италиански град Бари, температурите се приближават до 40 градуса, а миризмата на пържени зелени чушки си проправят път през гъст лабиринт от чадъри, сгъваеми столове и шезлонги. Жените са станали сред 4 и 6 сутринта, с цел да сготвят обичайни ястия.
На плажа се събират фамилии, от пра-пра баби до едноседмични бебета, а на пластмасови маси тестетата карти и кръстословиците се заменят от памучни покривки. Силни крясъци приканват децата за обяд. В пластмасови чинийки се сервират лазаня, ориз с миди и картофи, паста с морски блага, необработен октопод и пържени салами, а тави със колбас, салата от октопод и панцероти се разнасят измежду седналите. Така фамилията и приятелите седят дружно с часове в безконечен поток от смешки и смях.
Това повелява една дългогодишна италианска традиция за веселие на плажа.
Но през последните няколко лета обичаният обред се трансформира в източник на напрежение. Местните поданици са забелязали, че от ден на ден плажни клубове по крайбрежието на Апулия към Бари, цитадела на крайбрежните пикници, са почнали да не разрешават на хората да влизат с храна.
„ На частен плаж не е прелестно да се видят тези банкети “, споделя млада сервитьорка от бар в Сан Джироламо, един от многото, зародили през последните години с процъфтяващия туризъм в района търговия.
В страна, в която за доста хора обядът и плажът са постоянно основните герои на лятото, нови наставления провокират неспокойствие, както измежду локалните, по този начин и измежду политици и адвокати, а десетки локални и национални изданият се пробваха да отговорят на въпроса дали е законно да се не разрешава на хората да носят храната си на плажа.
По закон никой не може да забрани на италианците да носят лична храна на плажовете - всички те са обществени, до момента в който курортите дават единствено услуги на тях. Но защото клубовете работят при такова необичайно правно съглашение, някои притежатели са се заели да постановат това, което нормално са неписаните правила за хранене на открито, които включват да не носите лична храна.
Но някои фамилии в Апулия се усещат подценени от своите все по-популярни, приватизирани и скъпи плажове. Затова за тях разпоредбите се възприемат като още една преграда, която ги стопира да се насладят на един прелестен летен ден край морето.
По плажовете на Бари жителите на Пула яростно обсъждаха новите забрани. Техните беседки и обяди, споделиха те, се усещат като последния бастион на положителното въодушевление в район, който мнозина в този момент мъчно разпознават. „ Незаконно е това, което вършат, да пъхат ръцете си в чантите на хората “, сподели Микеле Скорка. „ За да не влизаме в борби, идваме тук “, сподели той за плажа Сан Джироламо, стеснен песъчлив сектор, подценяван от бизнеса, който е останал публичен, или „ безвъзмезден плаж “, както го назовават италианците.
Броят на плажните клубове в Пулия се е нараснал с 50 % през последното десетилетие, задграничният туризъм също е нараснал повече от два пъти, а елементи от крайбрежието са станали на практика недостъпни за средностатистическите фамилии.
Обядът на плажа „ е всичко, което ни остава “, сподели Паоло Де Тулио, който е на 67. „ Идването тук е наше право “, сподели той. Чувството беше споделено сред шезлонгите. Тулио си спомня за времето, когато плажовете в Савелетри, в този момент дом на първокласния курорт, който беше хазаин на срещата на върха на Г-7 през юни, бяха отворени за всеки да се любува и да преяжда. „ Сега купиха всичко “, сподели той.
Франческо Телеграфо, притежател на плажен клуб, споделя, че схваща, че „ е надълбоко вкоренено в кръвта ни да вземем половината от вкъщи си на плажа “ и че поддържа цените ниски, с цел да отговори на потребностите на локалните фамилии. Но той добави: „ Просто би трябвало да се прави с мярка. “
Но на публичния плаж, мярката не е в менюто.
Семейство Щази постоянно идва с няколко палатки, дузина тигани, портативни печки, кофи, претъпкани с нарязани домати, двулитрови бутилки, цялостни със зехтин, и куп охладители. „ Уверяваме се, че нищо не липсва “, споделя Катерина Катачио, до момента в който яде оризова салата, а вода за паста къкри наоколо.
Думата „ fagottari “ се употребява, с цел да опише италианците, носещи лична храна на плажа от 50-те години на предишния век, когато крайморският всеобщ туризъм избухв след края Втората международна война. Черно-бели филми демонстрират италианци, които ядат паста на верандата на колибите си или хвърлят великански дини в рейса за плажа.
С течение на времето навикът стана по-малко публикуван, като доста италианци избират да купят сандвичи или да хапват в питейни заведения. Но изследване от август сочи, че покачващите се цени са тласнали все по-голям брой поданици на Пула да се върнат към това да носят личен обяд на плажа - най-вече салати с ориз или тестени произведения, само че повече от 20 % от популацията към момента избират лазаня, пармезан от патладжан, кюфтета или фритата.
.jpg )
Снимки: TheNewYorkTimes
На плажа се събират фамилии, от пра-пра баби до едноседмични бебета, а на пластмасови маси тестетата карти и кръстословиците се заменят от памучни покривки. Силни крясъци приканват децата за обяд. В пластмасови чинийки се сервират лазаня, ориз с миди и картофи, паста с морски блага, необработен октопод и пържени салами, а тави със колбас, салата от октопод и панцероти се разнасят измежду седналите. Така фамилията и приятелите седят дружно с часове в безконечен поток от смешки и смях.
Това повелява една дългогодишна италианска традиция за веселие на плажа.
Но през последните няколко лета обичаният обред се трансформира в източник на напрежение. Местните поданици са забелязали, че от ден на ден плажни клубове по крайбрежието на Апулия към Бари, цитадела на крайбрежните пикници, са почнали да не разрешават на хората да влизат с храна.
„ На частен плаж не е прелестно да се видят тези банкети “, споделя млада сервитьорка от бар в Сан Джироламо, един от многото, зародили през последните години с процъфтяващия туризъм в района търговия.
В страна, в която за доста хора обядът и плажът са постоянно основните герои на лятото, нови наставления провокират неспокойствие, както измежду локалните, по този начин и измежду политици и адвокати, а десетки локални и национални изданият се пробваха да отговорят на въпроса дали е законно да се не разрешава на хората да носят храната си на плажа.
По закон никой не може да забрани на италианците да носят лична храна на плажовете - всички те са обществени, до момента в който курортите дават единствено услуги на тях. Но защото клубовете работят при такова необичайно правно съглашение, някои притежатели са се заели да постановат това, което нормално са неписаните правила за хранене на открито, които включват да не носите лична храна.
Но някои фамилии в Апулия се усещат подценени от своите все по-популярни, приватизирани и скъпи плажове. Затова за тях разпоредбите се възприемат като още една преграда, която ги стопира да се насладят на един прелестен летен ден край морето.
По плажовете на Бари жителите на Пула яростно обсъждаха новите забрани. Техните беседки и обяди, споделиха те, се усещат като последния бастион на положителното въодушевление в район, който мнозина в този момент мъчно разпознават. „ Незаконно е това, което вършат, да пъхат ръцете си в чантите на хората “, сподели Микеле Скорка. „ За да не влизаме в борби, идваме тук “, сподели той за плажа Сан Джироламо, стеснен песъчлив сектор, подценяван от бизнеса, който е останал публичен, или „ безвъзмезден плаж “, както го назовават италианците.
Броят на плажните клубове в Пулия се е нараснал с 50 % през последното десетилетие, задграничният туризъм също е нараснал повече от два пъти, а елементи от крайбрежието са станали на практика недостъпни за средностатистическите фамилии.
Обядът на плажа „ е всичко, което ни остава “, сподели Паоло Де Тулио, който е на 67. „ Идването тук е наше право “, сподели той. Чувството беше споделено сред шезлонгите. Тулио си спомня за времето, когато плажовете в Савелетри, в този момент дом на първокласния курорт, който беше хазаин на срещата на върха на Г-7 през юни, бяха отворени за всеки да се любува и да преяжда. „ Сега купиха всичко “, сподели той.
Франческо Телеграфо, притежател на плажен клуб, споделя, че схваща, че „ е надълбоко вкоренено в кръвта ни да вземем половината от вкъщи си на плажа “ и че поддържа цените ниски, с цел да отговори на потребностите на локалните фамилии. Но той добави: „ Просто би трябвало да се прави с мярка. “
Но на публичния плаж, мярката не е в менюто.
Семейство Щази постоянно идва с няколко палатки, дузина тигани, портативни печки, кофи, претъпкани с нарязани домати, двулитрови бутилки, цялостни със зехтин, и куп охладители. „ Уверяваме се, че нищо не липсва “, споделя Катерина Катачио, до момента в който яде оризова салата, а вода за паста къкри наоколо.
Думата „ fagottari “ се употребява, с цел да опише италианците, носещи лична храна на плажа от 50-те години на предишния век, когато крайморският всеобщ туризъм избухв след края Втората международна война. Черно-бели филми демонстрират италианци, които ядат паста на верандата на колибите си или хвърлят великански дини в рейса за плажа.
С течение на времето навикът стана по-малко публикуван, като доста италианци избират да купят сандвичи или да хапват в питейни заведения. Но изследване от август сочи, че покачващите се цени са тласнали все по-голям брой поданици на Пула да се върнат към това да носят личен обяд на плажа - най-вече салати с ориз или тестени произведения, само че повече от 20 % от популацията към момента избират лазаня, пармезан от патладжан, кюфтета или фритата.
Снимки: TheNewYorkTimes
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ