Една общинска детска градина като никоя друга
123456 © Архив на ДГ 68 „ Ран Босилек “ 123456 © Архив на ДГ 68 „ Ран Босилек “ 123456 © Архив на ДГ 68 „ Ран Босилек “ 123456 © Архив на ДГ 68 „ Ран Босилек “ 123456 © Архив на ДГ 68 „ Ран Босилек “ 123456 © Архив на ДГ 68 „ Ран Босилек “ В двора на ДГ 68 " Ран Босилек " има тематично обособени детски площадки с обезопасени играчки и мека настилка. Има многофункционално игрище, което може да се употребява за футбол и волейбол, минифитнес за деца, бейби голф и градина с същински, отгледани от деца и учители, зеленчуци. Спортно-образователната зала е с техническо съоръжение, каквото не съм виждала и в професионални пространства за презентации - с мултимедия и тъчскрийн екран. Учителите на всяка група сами са избрали какъв да бъде дизайнът на тоалетните пространства и стаите на децата. В празнични дни идват на работа със особено ушити елегантни униформи с копринени шалове. В градината работят кабинети за хлапета с говорни, поведенчески и аутистични особености. На табла в кухните към всяка група са написани потребностите на децата, които се нуждаят от хранителна диета или медицински режим. За да не се допусне неточност, против бележките за всяко дете с изключение на името му стои негова фотография. Децата, които идват тук, са от квартала, от средностатистически български фамилии.
Това е една най-обикновена детска градина. Столична, общинска, среща се в квартал " Люлин ". Развива се и съществува при същите условия, при които го вършат останалите детски заведения на страната. Само че тук всичко е на очевидно по-високо равнище.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За това по какъв начин се ръководи общинска детска градина по този начин, че по нищо да не отстъпва на най-прехвалената частна, за учителството, за връзката сред деца и родители и за това по какъв начин да подготвиш детето за първото му отделяне от фамилната среда беседваме с Лилия Василева - шеф на ДГ 68 " Ран Босилек " в София, преподавател по обучение и предопределение и въобще човек, който обича да прави нещата както би трябвало.
Ваша персонална цел ли беше да станете детска учителка, а след това и шеф на детска градина ?
- Винаги съм желала да работя с деца. Благоговеех пред учителката си от детската градина. Обичах да заставам около нея, да я чувам по какъв начин приказва, стараех се да не изпусна нито една дума, която излиза от устата й. Стояхме пред нея с блеснали погледи и попивахме като гъби. Поглеждах към другите деца и си мислех, че в очите им има звезди, чудех се дали и в моите има.
Помня деня, в който излетя Юрий Гагарин – 12.04.1961 година Учителката ни сочеше небето и ни обясняваше за ракетата " Восток 1 ", за първия космонавт, за Космоса. Помня и по какъв начин отглеждахме зеленчуци, от тях правехме туршии и след това ги хапвахме. Няма нищо по-запомнящо се от това, което е минало през ръцете ти, през страстите ти, през сърцето ти.
А шеф станах инцидентно. Пътувах много до работа и пътят минаваше през тунел, който поради режима на тока не беше осветлен в тези часове. Умирах от смут всяка заран и всяка вечер. Другият маршрут беше през влаковите линии на гара " Захарна фабрика " и в случай че имаше спрял трен, прекосявах през него. Един ден влакът потегли и скочих в придвижване.
Така взех решение ще се местя. Директорката не ми позволи, тъй като " са ме построили като преподавател " там, а в този момент наготово да отида в различен регион не може. Каза ми, че няма право да ме спре единствено в случай че се преместя на управителна служба. И по този начин направих, аплайвах.
Как се ръководи сполучливо най-вече женски екип с една специфична задача - грижата за децата?
- Много елементарно, в случай че екипът се състои от учители като моята първа учителка в детската градина, а нашият в ДГ 68 " Ран Босилек " е подобен. Ще ви издам моята загадка за сполучлива кадрова политика. Не се впечатлявам от дипломи, документи, квалификации, магистратури, професионален опит и други такива съизмерими с числа и издадени на хартия документи. Търся да усетя индивида, душата, неговата светлина. Наблюдавам изражението на всеки, който кандидатства за работа при нас. Обикновено по време на диалога е обезпокоен, пробва се да допусна по какъв начин чакам да се държи. Но когато заприказва за децата, в случай че светнат очите му, в случай че оживее лицето му, в случай че не помни за терзанието си и думите излизат сами на открито, си споделям: " Това е моят човек. "
За всеки преподавател от нашия екип съм си казвала " Това е моят човек ". Такъв екип се менажира с добра дума, със ценене на личностното достолепие, с доверие и най-много със независимост. Знаете ли, огромна част от сътрудниците идват на работа 30 - 40 минути по-рано, остават след нея и не бързат да се прибират, идват и по време на отпуска. Имаме вътрешно дворче с беседка и градинка. Там е сърцето на детската градина, притегателният център, мястото за полемики и шерване. Никой не си потегля, преди да мине оттова. Там се раждат новите хрумвания, бъдещите проекти и действия, там се предвиждат резултатите. Първоначално неофициално, а след това и на педагогичен съвет.
Какво не е очевидно за нас, родителите, отвън стените на детската градина?
- Ежедневието на детето, в което то израства от бебе в яслата до пораснало дребосъче и персона в подготвителната група. Това се случва освен в детската градина, несъмнено, само че у дома все не остава задоволително време, прекарано единствено с детето. Статистиката сочи, че приблизително по 14 минути дневно родителите поддържат връзка интензивно с детето си. И по този начин не е очевидно по какъв начин протича пътят от сълзата до усмивката, по какъв начин прохожда детето по пътя на познанието. Но невидима остава и тъгата в очите му, подбудена от проблеми у дома и болката от обидата и недоверието, ревността от бебето, което открадна мама, и терзанието, че другите могат сами да правят всичко, а аз не мога, тъй като баба го прави вместо мен... Не е очевидно и какъв брой старания поставяме да се съобразяваме с безусловно спорни условия. Например: " Не отваряйте прозорците, става течение и разболявате децата " и " Защо няма отворен прозорец, вътре е разплодник на вируси " ; " Не извеждайте децата на открито, ще се изпотят, като тичат, и по този начин ще ги простудите " и " Защо не извеждате децата да потичат на чист въздух " ; " Детето има хрема и кашля, лекарката сподели, че нищо му няма, не е заразно, а е от растящите зъбки. Ето здравната записка " и " Защо не връщате болните деца с кашлица и хрема ".
Имаме и невидими за родителите проблеми от друго естество - родени от спорната нормативна уредба – в случай че спазиш едно нормативно условие, нарушаваш друго; проблеми с доставчиците на артикули и услуги, на които не си възложител, нямаш договорни взаимоотношения и нямаш лостове да реагираш адекватно; проблеми в фамилиите, които се отразяват на държанието и душeвността на децата; все по-честите случаи на експанзия и автоагресия при децата; все по-голямото увеличение на броя на децата със специфични просветителни потребности (СОП), генерализирано разстройство в развиването (ГРР), аутизъм и аутистичен набор, деца с поведенчески и прочувствени проблеми. В същото време няма задоволително готови експерти да работят с тях; незадоволителното финансиране на " дребните " детски градини, които колкото да свързват двата края.
П овереното ви детско заведение като всички общински детски градини има еднакъв начален старт с другите. Как по този начин тук фрапантно се отличавате от много други общински и държавни детски градини?
- Всяка година осъществяваме по няколко плана, финансирани от разнообразни институции – МОН, Следствен отдел към окръжна прокуратура, ЦОИДУЕМ, ПУДООС, Министерство на околната среда и водите, разнообразни фондации и сдружения. За двайсет години от планове сме усвоили значителен финансов запас, който е оползотворен за съвременна материална база, за актуалната спортна инфраструктура, за квалификации и образования на педагогическия екип и помощно-обслужващия личен състав.
От плановите действия имаме построени в двора на детската градина многофункционално футболно игрище, което се употребява и за волейбол, две мини баскетболни стадиони, площадка за детски фитнес, миниголф игрище, площадка по БДП, велоалея. Пак от планови действия сме създали и поливна система с капково напояване, беседки, влакчета. Преобладаващата част от уредите и оборудванията в двора са също целево финансирани от планове.
С родителите сме сътрудници, съидейници и другари. В началото самодейността за тяхното ангажиране беше на учителите, само че в този момент стана противоположното. Нашите родители гладко влизат в групите, когато водят и взимат децата си. Който има предпочитание, участва с детето в групата по време на акомодацията, а и по-късно. Имаме специфични групи и дечица със специфични просветителни потребности и част от тях са с придружители или персонални асистенти. По всяко време има родители в групите, в мобилните зони за сензорно-двигателна интеграция, в кабинетите на експертите за спомагателна поддръжка - психолози, логопеди, ресурсни учители, специфични педагози, рехабилитатор на слуха и говора и други Всеки ден сред 13.00 и 14.00 часа и 18.00 и 19.00 часа учителите в групите и кабинетите дават съвещания на искащите родители. Често организираме отворени порти за сегашни и бъдещи родители и общност. Това е пътят да ни имат доверие и обвиняванията и недоволствата да бъдат сведени до нулата.
Кои са главните проблеми на българските учители през вашата призма?
- Споделям мнение общо за гилдията, а не в частност за нашата детска градина. Един от главните проблеми на образованието е неналичието на фрагменти. Преобладаващият дял учители са хора в близка до пенсионната или в пенсионна възраст. От университетите излизат хиляди дипломирани студенти с учителска дееспособност, само че дребна част от тях вземат решение да работят по специалността. А част от тези, които идват, доста бързо се отхвърлят. Учителят се ражда, не се построява единствено с образования.
Друг проблем е прекомерно огромният размер от документи, която българският преподавател води. Много, доста писане Планове – годишен, месечен, седмичен, за всеки ден и за заран, и за следобяд. След всеки проект - доклад – за първо полугодие, за второ полугодие, тематични доклади, годишни доклади. На всяко дете учителят наблюдава резултатите от предучилищната подготовка по просветителни посоки - началото и в края на годината. За всяка педагогическа обстановка се написа план-конспект. И още, и още.... За една образователна година учителят изписва стотици страници, цяла книга – Том първи за първото полугодие и Том втори за второто. А в случай че всичкото това време отдавахме на децата
Друг проблем, изключително за младите учители, е трудовото заплащане. В началото на годината заплатите бяха увеличени с 20% и това беше много огромно нарастване на фона на всички останали сфери. За младите обаче към момента не е задоволително привлекателно това заплащане.
Забелязах, че в уеб страницата на детската градина има повече интензивности, в сравнение с в уеб страниците на някои компании и организации с искания..
- При нас кипи деен живот. Освен просветителните посоки по държавен учебен стандарт (ДОС) за предучилищно обучение предоставяме като спомагателни действия британски език, шах, футбол, национални танци, приложни изкуства, съвременни танци. Тези действия са в допълнение платени от родителите. А на равнище детска градина без в допълнение възнаграждение имаме занимания по голф, волейбол, детски фитнес, насочване. Провеждаме шампионати и надпревари, употребяваме рационално спортната си инфраструктура. Имаме още начинания: здравословно хранене; показване на разнообразни специалности от родители; литературно четене от известни и публични личности; " Баба приказки споделя ", самодейността за етническа приемливост " Постави се на мое място ", " Да опазим земята чиста за другите след нас " ; " Твоите права - моите отговорности " ; " В обувките на учителя " - родители стават учители за един образователен час
Какъв през днешния ден е положителният детски преподавател?
- С риск да прозвучи тривиално - да обича децата, да има огромно сърце, нюх към хората, да е добър човек. С богата психика, прочувствена просветеност, обществена ангажираност. Да обича планетата, природата, науката, историята, въобще – всичко от живота. Защото би трябвало да предава тази любов и целия доскорошен цивилизован опит на децата. Съветите на експерта
Как да подготвим децата за детската градина:
- Предварително разхождайте детето около градината, с цел да наблюдавате по какъв начин играят децата там. Кажете му, че скоро и то може да си играе там с тях.
- Разкажете, че децата ги водят в градината, до момента в който мама и тате са на работа, и след това си ги взимат у дома.
- Поставете детето в обстановка да изиска и то да е там. Нищо повече! Всяко преекспониране и задълбочаване в тематиката кара детето да застане нащрек. Може да не схваща всичко, само че усеща, че го подготвяте за нещо друго и притеснително, и това към този момент задейства механизмите му за самоотбрана. " Не желая " към този момент е образувано в съзнанието му.
- Не създавайте " розови " показа на детето за градината: " Там е доста хубаво, ще видиш, че ще ти хареса! " Не, в противен случай, там без мама и тате нито е хубаво, нито му харесва. Там е непознато, има непознати хора, непознати деца. А вие сте лъжци! " Хубавото " те сами ще го открият, само че след известно време, дори ще се сърдят, че ги взимате доста рано.
- Грешка е да се тревожите или ядосвате, че детето плаче и не желае да влиза в градината. Това е обикновено, а плачът е потребен в тази ситуация, дори, бих споделила, целесъобразен. Чрез него детето се освобождава от напрежението и напрежението. Както на нас ни олеква, като си поплачем, в случай че ни е тъжно, по този начин е и с детето.
- Грешка е да гушнете детето пред вратата на групата и да се пробвате да го подадете на непознатия. То ще се вкопчи във вас и няма въобще да ви пусне. А никой преподавател или чиновник няма да ви го изтръгне принудително от ръцете. Желателно е да го водите за ръчичка, да влезете дружно вътре и когато нещо притегли вниманието му, да излезете незабелязано. При нас от доста години прилагаме немския модел на акомодация - всяка мама/тате, които желаят, участват в групата дружно с детето си. Това продължава толкоз дълъг интервал, колкото те преценяват, че е належащо. Задължителното изискване е да се даде постоянна здравна брошура с проба от манту и да се носят уместно вътрешно облекло и обувки.
- Грешка е постоянно да осигурявате на детето " удобна зона " и да го предпазвате като майка орлица от всичко, което би го тормозило. Децата би трябвало да развият адаптационни механизми да се приспособяват бързо и безболезнено към всяка нова среда. А това е належащо още от яслата и градината. И най-важното е, че би трябвало да преминат през процеса на акомодация, изграждайки собствен личен опит.
- Когато държите детето ви безусловно да е дружно с приятелче в една група, не бъдете сигурни, че му вършиме добра услуга. Понякога приятелчето е преобладаващо – командва и се разпорежда с детето ви, гради мощ и престиж на негов тил. Друг път приятелчето заема вашата роля на майка орлица, проправя път със зъби и нокти, с цел да може да мине вашето дете гладко сред останалите. И по този начин детето, което е предпазвано постоянно и от всичко, ще си остане нестабилно, даже некомпетентно да основава обществени контакти, няма да се бори и да отстоява правата и ползите си.
- Не налагайте прекомерно доста забрани на детето: " Не пипай, това не може, не прави по този начин, недей... " В такива случаи детето се държи като " развързано " – сграбчва всичко, което е към него, събаря, хвърля, разхвърля Просто вашите Не-та нямат никаква стойност за него. А и вие не сте престиж за детето си. Правилният метод е да му предложите да избере едно от нещата, да го прегледа, да поиграе и да настоявате по-късно да го подреди на мястото, а не вие да го вършиме вместо него.
- Аз си имам един трик, който употребявам като демонстративен урок от порядъка на " споделям ти, дъще, сещай се, снахо ". В кабинета имам три сувенирни порцеланови купички, които доста притеглят децата и постоянно протягат ръка към тях. Разбира се, " Не " -то е казано незабавно от мама, тогава се обръщам умерено към детето с думите: " Тези купички са ми спомен от доста скъпи за мен другари. Ще ми стане мъчително, в случай че несъзнателно се счупят. Искаш ли да си поиграеш с тях деликатно или предпочиташ да ги прибера, в случай че не си сигурен, че ще ги опазиш? " Децата постоянно се замислят какво да отговорят – някои споделят " прибери ги ", други споделят " ще ги вардя " и постоянно се стараят да го вършат. Поуката – на децата би трябвало да се дава опция да вършат избор и да поемат отговорност. А мама вижда образно какъв брой непотребни са нейните " Не-та ".
- И най-после – истина е, че учителите добиват визия от държанието на детето за неговите родители като темперамент, като отношение, като ценностна система в фамилията, като метод на образование, обгрижване или неглижиране. Поведението на детето е като книга, която можеш да четеш и да откриваш сполучливи подходи към детето.
Към учителя:
- Ако не знае по какъв начин да реагира в даден миг, да постъпи по този начин, че да обезпечи най-хубавия интерес на детето.
- Да учи децата по какъв метод да мислят, по какъв начин да мислят, а не какво да мислят.
- Да учи децата да откриват истината и познанието, а не да им ги сервира наготово.
Към шефа:
- Да не си фантазира, че работата в детската градина стартира с неговото назначение там.
- Да слага действително постижими цели.
- Да търси метод да се оправя със дилемите, а не аргументи, заради които не се е справил.
- Да откри верния метод да стимулира хората си и те ще работят по този начин, както той желае. Ако нямат мотивация, ще работят по този начин, както на тях им се желае.
Това е една най-обикновена детска градина. Столична, общинска, среща се в квартал " Люлин ". Развива се и съществува при същите условия, при които го вършат останалите детски заведения на страната. Само че тук всичко е на очевидно по-високо равнище.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За това по какъв начин се ръководи общинска детска градина по този начин, че по нищо да не отстъпва на най-прехвалената частна, за учителството, за връзката сред деца и родители и за това по какъв начин да подготвиш детето за първото му отделяне от фамилната среда беседваме с Лилия Василева - шеф на ДГ 68 " Ран Босилек " в София, преподавател по обучение и предопределение и въобще човек, който обича да прави нещата както би трябвало.
Ваша персонална цел ли беше да станете детска учителка, а след това и шеф на детска градина ?
- Винаги съм желала да работя с деца. Благоговеех пред учителката си от детската градина. Обичах да заставам около нея, да я чувам по какъв начин приказва, стараех се да не изпусна нито една дума, която излиза от устата й. Стояхме пред нея с блеснали погледи и попивахме като гъби. Поглеждах към другите деца и си мислех, че в очите им има звезди, чудех се дали и в моите има.
Помня деня, в който излетя Юрий Гагарин – 12.04.1961 година Учителката ни сочеше небето и ни обясняваше за ракетата " Восток 1 ", за първия космонавт, за Космоса. Помня и по какъв начин отглеждахме зеленчуци, от тях правехме туршии и след това ги хапвахме. Няма нищо по-запомнящо се от това, което е минало през ръцете ти, през страстите ти, през сърцето ти.
А шеф станах инцидентно. Пътувах много до работа и пътят минаваше през тунел, който поради режима на тока не беше осветлен в тези часове. Умирах от смут всяка заран и всяка вечер. Другият маршрут беше през влаковите линии на гара " Захарна фабрика " и в случай че имаше спрял трен, прекосявах през него. Един ден влакът потегли и скочих в придвижване.
Така взех решение ще се местя. Директорката не ми позволи, тъй като " са ме построили като преподавател " там, а в този момент наготово да отида в различен регион не може. Каза ми, че няма право да ме спре единствено в случай че се преместя на управителна служба. И по този начин направих, аплайвах.
Как се ръководи сполучливо най-вече женски екип с една специфична задача - грижата за децата?
- Много елементарно, в случай че екипът се състои от учители като моята първа учителка в детската градина, а нашият в ДГ 68 " Ран Босилек " е подобен. Ще ви издам моята загадка за сполучлива кадрова политика. Не се впечатлявам от дипломи, документи, квалификации, магистратури, професионален опит и други такива съизмерими с числа и издадени на хартия документи. Търся да усетя индивида, душата, неговата светлина. Наблюдавам изражението на всеки, който кандидатства за работа при нас. Обикновено по време на диалога е обезпокоен, пробва се да допусна по какъв начин чакам да се държи. Но когато заприказва за децата, в случай че светнат очите му, в случай че оживее лицето му, в случай че не помни за терзанието си и думите излизат сами на открито, си споделям: " Това е моят човек. "
За всеки преподавател от нашия екип съм си казвала " Това е моят човек ". Такъв екип се менажира с добра дума, със ценене на личностното достолепие, с доверие и най-много със независимост. Знаете ли, огромна част от сътрудниците идват на работа 30 - 40 минути по-рано, остават след нея и не бързат да се прибират, идват и по време на отпуска. Имаме вътрешно дворче с беседка и градинка. Там е сърцето на детската градина, притегателният център, мястото за полемики и шерване. Никой не си потегля, преди да мине оттова. Там се раждат новите хрумвания, бъдещите проекти и действия, там се предвиждат резултатите. Първоначално неофициално, а след това и на педагогичен съвет.
Какво не е очевидно за нас, родителите, отвън стените на детската градина?
- Ежедневието на детето, в което то израства от бебе в яслата до пораснало дребосъче и персона в подготвителната група. Това се случва освен в детската градина, несъмнено, само че у дома все не остава задоволително време, прекарано единствено с детето. Статистиката сочи, че приблизително по 14 минути дневно родителите поддържат връзка интензивно с детето си. И по този начин не е очевидно по какъв начин протича пътят от сълзата до усмивката, по какъв начин прохожда детето по пътя на познанието. Но невидима остава и тъгата в очите му, подбудена от проблеми у дома и болката от обидата и недоверието, ревността от бебето, което открадна мама, и терзанието, че другите могат сами да правят всичко, а аз не мога, тъй като баба го прави вместо мен... Не е очевидно и какъв брой старания поставяме да се съобразяваме с безусловно спорни условия. Например: " Не отваряйте прозорците, става течение и разболявате децата " и " Защо няма отворен прозорец, вътре е разплодник на вируси " ; " Не извеждайте децата на открито, ще се изпотят, като тичат, и по този начин ще ги простудите " и " Защо не извеждате децата да потичат на чист въздух " ; " Детето има хрема и кашля, лекарката сподели, че нищо му няма, не е заразно, а е от растящите зъбки. Ето здравната записка " и " Защо не връщате болните деца с кашлица и хрема ".
Имаме и невидими за родителите проблеми от друго естество - родени от спорната нормативна уредба – в случай че спазиш едно нормативно условие, нарушаваш друго; проблеми с доставчиците на артикули и услуги, на които не си възложител, нямаш договорни взаимоотношения и нямаш лостове да реагираш адекватно; проблеми в фамилиите, които се отразяват на държанието и душeвността на децата; все по-честите случаи на експанзия и автоагресия при децата; все по-голямото увеличение на броя на децата със специфични просветителни потребности (СОП), генерализирано разстройство в развиването (ГРР), аутизъм и аутистичен набор, деца с поведенчески и прочувствени проблеми. В същото време няма задоволително готови експерти да работят с тях; незадоволителното финансиране на " дребните " детски градини, които колкото да свързват двата края.
П овереното ви детско заведение като всички общински детски градини има еднакъв начален старт с другите. Как по този начин тук фрапантно се отличавате от много други общински и държавни детски градини?
- Всяка година осъществяваме по няколко плана, финансирани от разнообразни институции – МОН, Следствен отдел към окръжна прокуратура, ЦОИДУЕМ, ПУДООС, Министерство на околната среда и водите, разнообразни фондации и сдружения. За двайсет години от планове сме усвоили значителен финансов запас, който е оползотворен за съвременна материална база, за актуалната спортна инфраструктура, за квалификации и образования на педагогическия екип и помощно-обслужващия личен състав.
От плановите действия имаме построени в двора на детската градина многофункционално футболно игрище, което се употребява и за волейбол, две мини баскетболни стадиони, площадка за детски фитнес, миниголф игрище, площадка по БДП, велоалея. Пак от планови действия сме създали и поливна система с капково напояване, беседки, влакчета. Преобладаващата част от уредите и оборудванията в двора са също целево финансирани от планове.
С родителите сме сътрудници, съидейници и другари. В началото самодейността за тяхното ангажиране беше на учителите, само че в този момент стана противоположното. Нашите родители гладко влизат в групите, когато водят и взимат децата си. Който има предпочитание, участва с детето в групата по време на акомодацията, а и по-късно. Имаме специфични групи и дечица със специфични просветителни потребности и част от тях са с придружители или персонални асистенти. По всяко време има родители в групите, в мобилните зони за сензорно-двигателна интеграция, в кабинетите на експертите за спомагателна поддръжка - психолози, логопеди, ресурсни учители, специфични педагози, рехабилитатор на слуха и говора и други Всеки ден сред 13.00 и 14.00 часа и 18.00 и 19.00 часа учителите в групите и кабинетите дават съвещания на искащите родители. Често организираме отворени порти за сегашни и бъдещи родители и общност. Това е пътят да ни имат доверие и обвиняванията и недоволствата да бъдат сведени до нулата.
Кои са главните проблеми на българските учители през вашата призма?
- Споделям мнение общо за гилдията, а не в частност за нашата детска градина. Един от главните проблеми на образованието е неналичието на фрагменти. Преобладаващият дял учители са хора в близка до пенсионната или в пенсионна възраст. От университетите излизат хиляди дипломирани студенти с учителска дееспособност, само че дребна част от тях вземат решение да работят по специалността. А част от тези, които идват, доста бързо се отхвърлят. Учителят се ражда, не се построява единствено с образования.
Друг проблем е прекомерно огромният размер от документи, която българският преподавател води. Много, доста писане Планове – годишен, месечен, седмичен, за всеки ден и за заран, и за следобяд. След всеки проект - доклад – за първо полугодие, за второ полугодие, тематични доклади, годишни доклади. На всяко дете учителят наблюдава резултатите от предучилищната подготовка по просветителни посоки - началото и в края на годината. За всяка педагогическа обстановка се написа план-конспект. И още, и още.... За една образователна година учителят изписва стотици страници, цяла книга – Том първи за първото полугодие и Том втори за второто. А в случай че всичкото това време отдавахме на децата
Друг проблем, изключително за младите учители, е трудовото заплащане. В началото на годината заплатите бяха увеличени с 20% и това беше много огромно нарастване на фона на всички останали сфери. За младите обаче към момента не е задоволително привлекателно това заплащане.
Забелязах, че в уеб страницата на детската градина има повече интензивности, в сравнение с в уеб страниците на някои компании и организации с искания..
- При нас кипи деен живот. Освен просветителните посоки по държавен учебен стандарт (ДОС) за предучилищно обучение предоставяме като спомагателни действия британски език, шах, футбол, национални танци, приложни изкуства, съвременни танци. Тези действия са в допълнение платени от родителите. А на равнище детска градина без в допълнение възнаграждение имаме занимания по голф, волейбол, детски фитнес, насочване. Провеждаме шампионати и надпревари, употребяваме рационално спортната си инфраструктура. Имаме още начинания: здравословно хранене; показване на разнообразни специалности от родители; литературно четене от известни и публични личности; " Баба приказки споделя ", самодейността за етническа приемливост " Постави се на мое място ", " Да опазим земята чиста за другите след нас " ; " Твоите права - моите отговорности " ; " В обувките на учителя " - родители стават учители за един образователен час
Какъв през днешния ден е положителният детски преподавател?
- С риск да прозвучи тривиално - да обича децата, да има огромно сърце, нюх към хората, да е добър човек. С богата психика, прочувствена просветеност, обществена ангажираност. Да обича планетата, природата, науката, историята, въобще – всичко от живота. Защото би трябвало да предава тази любов и целия доскорошен цивилизован опит на децата. Съветите на експерта
Как да подготвим децата за детската градина:
- Предварително разхождайте детето около градината, с цел да наблюдавате по какъв начин играят децата там. Кажете му, че скоро и то може да си играе там с тях.
- Разкажете, че децата ги водят в градината, до момента в който мама и тате са на работа, и след това си ги взимат у дома.
- Поставете детето в обстановка да изиска и то да е там. Нищо повече! Всяко преекспониране и задълбочаване в тематиката кара детето да застане нащрек. Може да не схваща всичко, само че усеща, че го подготвяте за нещо друго и притеснително, и това към този момент задейства механизмите му за самоотбрана. " Не желая " към този момент е образувано в съзнанието му.
- Не създавайте " розови " показа на детето за градината: " Там е доста хубаво, ще видиш, че ще ти хареса! " Не, в противен случай, там без мама и тате нито е хубаво, нито му харесва. Там е непознато, има непознати хора, непознати деца. А вие сте лъжци! " Хубавото " те сами ще го открият, само че след известно време, дори ще се сърдят, че ги взимате доста рано.
- Грешка е да се тревожите или ядосвате, че детето плаче и не желае да влиза в градината. Това е обикновено, а плачът е потребен в тази ситуация, дори, бих споделила, целесъобразен. Чрез него детето се освобождава от напрежението и напрежението. Както на нас ни олеква, като си поплачем, в случай че ни е тъжно, по този начин е и с детето.
- Грешка е да гушнете детето пред вратата на групата и да се пробвате да го подадете на непознатия. То ще се вкопчи във вас и няма въобще да ви пусне. А никой преподавател или чиновник няма да ви го изтръгне принудително от ръцете. Желателно е да го водите за ръчичка, да влезете дружно вътре и когато нещо притегли вниманието му, да излезете незабелязано. При нас от доста години прилагаме немския модел на акомодация - всяка мама/тате, които желаят, участват в групата дружно с детето си. Това продължава толкоз дълъг интервал, колкото те преценяват, че е належащо. Задължителното изискване е да се даде постоянна здравна брошура с проба от манту и да се носят уместно вътрешно облекло и обувки.
- Грешка е постоянно да осигурявате на детето " удобна зона " и да го предпазвате като майка орлица от всичко, което би го тормозило. Децата би трябвало да развият адаптационни механизми да се приспособяват бързо и безболезнено към всяка нова среда. А това е належащо още от яслата и градината. И най-важното е, че би трябвало да преминат през процеса на акомодация, изграждайки собствен личен опит.
- Когато държите детето ви безусловно да е дружно с приятелче в една група, не бъдете сигурни, че му вършиме добра услуга. Понякога приятелчето е преобладаващо – командва и се разпорежда с детето ви, гради мощ и престиж на негов тил. Друг път приятелчето заема вашата роля на майка орлица, проправя път със зъби и нокти, с цел да може да мине вашето дете гладко сред останалите. И по този начин детето, което е предпазвано постоянно и от всичко, ще си остане нестабилно, даже некомпетентно да основава обществени контакти, няма да се бори и да отстоява правата и ползите си.
- Не налагайте прекомерно доста забрани на детето: " Не пипай, това не може, не прави по този начин, недей... " В такива случаи детето се държи като " развързано " – сграбчва всичко, което е към него, събаря, хвърля, разхвърля Просто вашите Не-та нямат никаква стойност за него. А и вие не сте престиж за детето си. Правилният метод е да му предложите да избере едно от нещата, да го прегледа, да поиграе и да настоявате по-късно да го подреди на мястото, а не вие да го вършиме вместо него.
- Аз си имам един трик, който употребявам като демонстративен урок от порядъка на " споделям ти, дъще, сещай се, снахо ". В кабинета имам три сувенирни порцеланови купички, които доста притеглят децата и постоянно протягат ръка към тях. Разбира се, " Не " -то е казано незабавно от мама, тогава се обръщам умерено към детето с думите: " Тези купички са ми спомен от доста скъпи за мен другари. Ще ми стане мъчително, в случай че несъзнателно се счупят. Искаш ли да си поиграеш с тях деликатно или предпочиташ да ги прибера, в случай че не си сигурен, че ще ги опазиш? " Децата постоянно се замислят какво да отговорят – някои споделят " прибери ги ", други споделят " ще ги вардя " и постоянно се стараят да го вършат. Поуката – на децата би трябвало да се дава опция да вършат избор и да поемат отговорност. А мама вижда образно какъв брой непотребни са нейните " Не-та ".
- И най-после – истина е, че учителите добиват визия от държанието на детето за неговите родители като темперамент, като отношение, като ценностна система в фамилията, като метод на образование, обгрижване или неглижиране. Поведението на детето е като книга, която можеш да четеш и да откриваш сполучливи подходи към детето.
Към учителя:
- Ако не знае по какъв начин да реагира в даден миг, да постъпи по този начин, че да обезпечи най-хубавия интерес на детето.
- Да учи децата по какъв метод да мислят, по какъв начин да мислят, а не какво да мислят.
- Да учи децата да откриват истината и познанието, а не да им ги сервира наготово.
Към шефа:
- Да не си фантазира, че работата в детската градина стартира с неговото назначение там.
- Да слага действително постижими цели.
- Да търси метод да се оправя със дилемите, а не аргументи, заради които не се е справил.
- Да откри верния метод да стимулира хората си и те ще работят по този начин, както той желае. Ако нямат мотивация, ще работят по този начин, както на тях им се желае.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ