МОН: 120 обединения на университети в Европа са се случили за 20 години
120 обединявания на висши учебни заведения и научни организации са се случили в Европа от 2000 до 2019 година Пикът на този развой е през 2013-2015 година, когато са регистрирани 37 консолидации, демонстрират данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ). Става дума за страните, които притеглят най-силно българските кандидат-студенти.
До този извод стигат специалистите от при разбора на интернационалния опит при сливанията, придобиванията, поглъщанията и консолидацията на университети. В понеделник изследването беше показано пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката, която до 30 юни 2022 година би трябвало да изготви идея за сливане на висши учебни заведения в България.
Тенденцията към консолидация на университетите освен в Европа, само че и по света се ускорява през последните 20 години, сочи още изследването. Тя обгръща от ден на ден висши учебни заведения и страни. Част от процесите, почнали след 2017 година в Европа, към момента не са завършили и не са включени в статистиката на ЕАУ. Данни за сливания на университети в Северна Америка (основно в САЩ) и Азия (основно в Япония) също демонстрират интензивност през последните 10 години.
Висшите учебни заведения се сплотяват в преследването на цели, които не могат да реализират независимо, споделят специалистите от ИПИ. Те най-често са повишение на качеството на образованието и на научната активност, понижаване на фрагментацията, реализиране на стопански изгоди, по-добри благоприятни условия за диверсификация на научни стратегии, специалности и посоки.
Малкият размер на просветителната институция е главен риск за естественото ѝ действие. Към него се прибавят внезапните нараствания в таксите, ниските доходи от дарения, огромните задължения и дефицитното финансиране. Много опасности са резултат от едва ръководство и невисок административен потенциал и заради това постоянно консолидацията води до възстановяване и професионализиране на ръководството, и оттова – до по-добри финансови резултати, ръководство на качеството и стратегическо обмисляне, открива изследването на ИПИ.
За институции в положително финансово положение обединяванията дават опция за диверсификация, възстановяване на резултатите, нарастване на интернационалната видимост и повишение на успеваемостта посредством реализиране на икономии от мащаба. Ако институциите са със сходни профили, те постоянно лимитират или отстраняват дублиращите се действия, а в случай че са с друг профил, реализират диверсификация и синергичен мултидисциплинарен резултат. Всички реализират по-добра известност за насърчаване на научна активност и привличане на кандидат-студенти.
Успешните сливания са съпроводени от ясно целеполагане, времеви небосвод за осъществяване, отлична връзка със заинтригуваните страни и обезпечаване на характерно ориентиран за тази цел финансов запас.
В проучването на ИПИ е показан опитът на съответни университети и научни институции в над 10 страни в Европа, Северна Америка и Азия.
До този извод стигат специалистите от при разбора на интернационалния опит при сливанията, придобиванията, поглъщанията и консолидацията на университети. В понеделник изследването беше показано пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката, която до 30 юни 2022 година би трябвало да изготви идея за сливане на висши учебни заведения в България.
Тенденцията към консолидация на университетите освен в Европа, само че и по света се ускорява през последните 20 години, сочи още изследването. Тя обгръща от ден на ден висши учебни заведения и страни. Част от процесите, почнали след 2017 година в Европа, към момента не са завършили и не са включени в статистиката на ЕАУ. Данни за сливания на университети в Северна Америка (основно в САЩ) и Азия (основно в Япония) също демонстрират интензивност през последните 10 години.
Висшите учебни заведения се сплотяват в преследването на цели, които не могат да реализират независимо, споделят специалистите от ИПИ. Те най-често са повишение на качеството на образованието и на научната активност, понижаване на фрагментацията, реализиране на стопански изгоди, по-добри благоприятни условия за диверсификация на научни стратегии, специалности и посоки.
Малкият размер на просветителната институция е главен риск за естественото ѝ действие. Към него се прибавят внезапните нараствания в таксите, ниските доходи от дарения, огромните задължения и дефицитното финансиране. Много опасности са резултат от едва ръководство и невисок административен потенциал и заради това постоянно консолидацията води до възстановяване и професионализиране на ръководството, и оттова – до по-добри финансови резултати, ръководство на качеството и стратегическо обмисляне, открива изследването на ИПИ.
За институции в положително финансово положение обединяванията дават опция за диверсификация, възстановяване на резултатите, нарастване на интернационалната видимост и повишение на успеваемостта посредством реализиране на икономии от мащаба. Ако институциите са със сходни профили, те постоянно лимитират или отстраняват дублиращите се действия, а в случай че са с друг профил, реализират диверсификация и синергичен мултидисциплинарен резултат. Всички реализират по-добра известност за насърчаване на научна активност и привличане на кандидат-студенти.
Успешните сливания са съпроводени от ясно целеполагане, времеви небосвод за осъществяване, отлична връзка със заинтригуваните страни и обезпечаване на характерно ориентиран за тази цел финансов запас.
В проучването на ИПИ е показан опитът на съответни университети и научни институции в над 10 страни в Европа, Северна Америка и Азия.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ