Красотата на пещера Голубовица вече е по-позната
120 нови метра допълниха разкритите и картирани до момента 2420 метра в пещера " Голубовица " покрай родопското село Кошница, заяви ръководителят на Клуба по спелеология и рисков туризъм (КСЕТ) „ Мурсалица “ Алекси Коджебашев.
От клуба и Българската федерация по спелеология проведоха през септември национална пещерна леководолазна експедиция. Спелеолози и пещерни леководолази вършат години наред експедиции за откриване на нови галерии в една от най-големите водни пещери у нас. Само първите ѝ 400 метра са предопределени за туристи без съоръжение, оттам-нататък е наложително за леководолази със характерно съоръжение. Напред галериите стават големи.
" Голубовица " е система от четири свързани пещери. Започва се с първите 400 метра, които са релативно равни, без огромни прагове. Лесно налична е за неподготвени хора. Но там от време на време се подвига равнището на водата, по тази причина нормално е налична 2 месеца в годината. По-рядко - 4 месеца преди зимата. Стига се до един сифон, където цялата изложба е с вода.
" За първи път сифонът беше преодолян през 2007 година от двама плевенски леководолази. Те се гмуркат, плуват на към 30 метра напред до сифон, който е с към 4 метра дълбочина. Отсреща на сифона изплуват в огромно езеро. До него отново има огромна изложба. Там виждат, че няма потребност от водолазно съоръжение. Оставят го и не престават да газят през подземната вода, само че към този момент дъното на пещерата е доста по-разчупено. Има прагове по един-два метра, водопади, огромни абразионни котли. Някои от тях толкоз дълбоки, че би трябвало да ги преплуват. След към километър стигат до голямо срутище - големи скални блокове са нападали от тавана. Идват идната година, когато съумяват да изкатерят срутището. Виждат, че е дълго съвсем 100 метра и тук-там необятно 10 метра. Казаха, че таванът бил толкоз висок, че не могат да го видят. След срутището влизат за към 200 метра в подземната река и стигат до нов, втори сифон, който не съумяват да преминат. Той е преодолян през 2009 година По-къс е от първия, само че по-дълбок. От другия завършек на сифона е открит огромен бунар. След като го изкатерват, продължава към 100 метра напред в хоризонтална изложба и се стига до третия сифон, който още не е преодолян ", описа Коджебашев.
Николай Томов от пловдивския пещерен клуб е навлязъл най-навътре в третия сифон през 2011 година, на към 150 метра. Не е стигнал обаче до края на сифона, тъй като е трябвало да се върне. При проучване на такива сифони пещерните леководолаци имат следното предписание: да си оставят 2/3 от въздуха за излизане.
" На сегашния стадий не се събраха задоволително хора, с цел да създадат базов лагер. За задачата са нужни повече хора, които да придвижват нужното съоръжение до втория или третия сифон. Стана нещо като подготовка за идната експедиция, когато ще бъде издигнат базов лагер по-навътре. Пробваха дали сухи ще могат да пренесат бивачните материали през първия сифон. Направиха линия за връзка, а тя е наложителна, когато се прави пещерен лагер с дълготрайност. Тогава те непрекъснато би трябвало да имат контакт с повърхността. Картираха един непряк придатък към главната изложба ", изясни още ръководителят на клуб " Мурсалица ".
Напредването в изследванията е постепенно, защото достъпът до вътрешността на " Голубовица " е извънредно сложен, споделят спелеолозите.
Пещерата става в последните години все по-популярна за рисков туризъм. Тя се намира в местността " Гарга дере ", която е с над 20 пещери. Местните описват, че името на пещерата е поради това, че край входа й преди гнездели доста скални гълъби. " Голубовица " е предизвикателство за огромни смелчаци, защото се влиза със наложително спелеоложко съоръжение, за разлика от близката " Ухловица ", която е общодостъпна и доста се посещава. Тя пък е кръстена на птицата улулица, а " Гарга дере " – дерето, по което се стига до " Голубовица ", е наречено по този начин, тъй като там е царството на тези птици.
Снимки: КСЕТ " Мурсалица "
От клуба и Българската федерация по спелеология проведоха през септември национална пещерна леководолазна експедиция. Спелеолози и пещерни леководолази вършат години наред експедиции за откриване на нови галерии в една от най-големите водни пещери у нас. Само първите ѝ 400 метра са предопределени за туристи без съоръжение, оттам-нататък е наложително за леководолази със характерно съоръжение. Напред галериите стават големи.
" Голубовица " е система от четири свързани пещери. Започва се с първите 400 метра, които са релативно равни, без огромни прагове. Лесно налична е за неподготвени хора. Но там от време на време се подвига равнището на водата, по тази причина нормално е налична 2 месеца в годината. По-рядко - 4 месеца преди зимата. Стига се до един сифон, където цялата изложба е с вода.
" За първи път сифонът беше преодолян през 2007 година от двама плевенски леководолази. Те се гмуркат, плуват на към 30 метра напред до сифон, който е с към 4 метра дълбочина. Отсреща на сифона изплуват в огромно езеро. До него отново има огромна изложба. Там виждат, че няма потребност от водолазно съоръжение. Оставят го и не престават да газят през подземната вода, само че към този момент дъното на пещерата е доста по-разчупено. Има прагове по един-два метра, водопади, огромни абразионни котли. Някои от тях толкоз дълбоки, че би трябвало да ги преплуват. След към километър стигат до голямо срутище - големи скални блокове са нападали от тавана. Идват идната година, когато съумяват да изкатерят срутището. Виждат, че е дълго съвсем 100 метра и тук-там необятно 10 метра. Казаха, че таванът бил толкоз висок, че не могат да го видят. След срутището влизат за към 200 метра в подземната река и стигат до нов, втори сифон, който не съумяват да преминат. Той е преодолян през 2009 година По-къс е от първия, само че по-дълбок. От другия завършек на сифона е открит огромен бунар. След като го изкатерват, продължава към 100 метра напред в хоризонтална изложба и се стига до третия сифон, който още не е преодолян ", описа Коджебашев.
Николай Томов от пловдивския пещерен клуб е навлязъл най-навътре в третия сифон през 2011 година, на към 150 метра. Не е стигнал обаче до края на сифона, тъй като е трябвало да се върне. При проучване на такива сифони пещерните леководолаци имат следното предписание: да си оставят 2/3 от въздуха за излизане.
" На сегашния стадий не се събраха задоволително хора, с цел да създадат базов лагер. За задачата са нужни повече хора, които да придвижват нужното съоръжение до втория или третия сифон. Стана нещо като подготовка за идната експедиция, когато ще бъде издигнат базов лагер по-навътре. Пробваха дали сухи ще могат да пренесат бивачните материали през първия сифон. Направиха линия за връзка, а тя е наложителна, когато се прави пещерен лагер с дълготрайност. Тогава те непрекъснато би трябвало да имат контакт с повърхността. Картираха един непряк придатък към главната изложба ", изясни още ръководителят на клуб " Мурсалица ".
Напредването в изследванията е постепенно, защото достъпът до вътрешността на " Голубовица " е извънредно сложен, споделят спелеолозите.
Пещерата става в последните години все по-популярна за рисков туризъм. Тя се намира в местността " Гарга дере ", която е с над 20 пещери. Местните описват, че името на пещерата е поради това, че край входа й преди гнездели доста скални гълъби. " Голубовица " е предизвикателство за огромни смелчаци, защото се влиза със наложително спелеоложко съоръжение, за разлика от близката " Ухловица ", която е общодостъпна и доста се посещава. Тя пък е кръстена на птицата улулица, а " Гарга дере " – дерето, по което се стига до " Голубовица ", е наречено по този начин, тъй като там е царството на тези птици.
Снимки: КСЕТ " Мурсалица "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ