Над 10 000 учители с бонус за докторантура
12% от българските учители имат добита научна степен, заяви ръководителят на Синдиката на българските учители Янка Такева. Според груповия трудов контракт, педагозите с по-високата степен на подготовка имат бонуси към заплатите. Това значи, че над 10 000 са тези, които са придобили научната степен „ лекар “ или „ лекар на науките “ и с помощта на това към месечното си заплащане вземат надлежно по 130 или 160 лева
Над 50% от учителите имат и професионална-квалификационна степен, уточни още в границите на конференция, отдадена на връзката сред междинното и висшето обучение в подготовката на педагогическите фрагменти. Те също получават бонуси, които варират по отношение на степента, която са взели. Най-голям бонус от 90 лева Вземат учителите с ПКС I, а минимум с ПКС V – 30 лева По думите на Такева ПКС-то не носи единствено бонус, само че и оказва помощ за личностното израстване на педагозите.
Председателят на българските училите изрази нуждата от отделянето на дирекцията в МОН, която да има грижата само за квалификацията на учителите. Председателят на Съвета на ректорите проф. Анастас Герджиков също поддържа концепцията. По думите му по този метод специалистите, които работят в МОН, ще имат опция да се концентрират единствено върху квалификацията на учителите. Проф. Герджиков добави, че деликатно би трябвало да се разиска по какъв начин тематиката ще бъде наранена в идващите програмен интервал.
Той акцентира, че преди 20 години е основана тясна връзка сред междинното и висшето обучение и тя е обвързвана с държавните зрелостни изпити. По думите му обаче че би трябвало да бъдат по-добри. Това ще е потребно освен за междинното обучение, а и за висшите учебни заведения, тъй като тогава още по-ясно ще се види равнището в съответното висше учебно заведение “, разяснява проф. Герджиков.
Създаването на мост сред висшето и междинното обучение, който на доста места липсва, е измежду новите задания на МОН.
„ Уморих се от моите сътрудници в университетите да слушам какъв брой неподготвени идват зрелостниците и кандидат-студентите при нас. Уморих се да слушам учителите, които споделят, че децата идват в първи клас без да знаят нищо, да знаят български. Това е задача, която би трябвало да решаваме дружно.
Каквито учители подготвим, такива ще дойдат и при нас
във висшето обучение “, съобщи просветителният министър акад. Николай Денков. По думите му оправянето с експанзията и задържането в учебно заведение на децата изисква специфичен метод, подобаваща подготовка и подготовка, за която не се предлага. Министърът уточни още, че има проблемите с ранното детско развиване. „ Системата, която обезпечава яслите в България не е устойчива. Предстоят промени и част от тях са свързани с подготовката на фрагментите, които би трябвало да влязат в яслите и би трябвало да бъдат готови във висшите учебни заведения и с квалификационни и преквалификационни курсове “, съобщи акад. Денков. За да се усъвършенства връзката сред висшето и междинното обучение, ще бъдат направи и промени в Закона за висше обучение. С тях ще бъдат отстранени всички спънки академични преподаватели да могат да преподават в учебно заведение. Така и профилираните, и професионалните гимназии ще могат да намерят своите сътрудници по модела на ТУЕС.
Над 50% от учителите имат и професионална-квалификационна степен, уточни още в границите на конференция, отдадена на връзката сред междинното и висшето обучение в подготовката на педагогическите фрагменти. Те също получават бонуси, които варират по отношение на степента, която са взели. Най-голям бонус от 90 лева Вземат учителите с ПКС I, а минимум с ПКС V – 30 лева По думите на Такева ПКС-то не носи единствено бонус, само че и оказва помощ за личностното израстване на педагозите.
Председателят на българските училите изрази нуждата от отделянето на дирекцията в МОН, която да има грижата само за квалификацията на учителите. Председателят на Съвета на ректорите проф. Анастас Герджиков също поддържа концепцията. По думите му по този метод специалистите, които работят в МОН, ще имат опция да се концентрират единствено върху квалификацията на учителите. Проф. Герджиков добави, че деликатно би трябвало да се разиска по какъв начин тематиката ще бъде наранена в идващите програмен интервал.
Той акцентира, че преди 20 години е основана тясна връзка сред междинното и висшето обучение и тя е обвързвана с държавните зрелостни изпити. По думите му обаче че би трябвало да бъдат по-добри. Това ще е потребно освен за междинното обучение, а и за висшите учебни заведения, тъй като тогава още по-ясно ще се види равнището в съответното висше учебно заведение “, разяснява проф. Герджиков.
Създаването на мост сред висшето и междинното обучение, който на доста места липсва, е измежду новите задания на МОН.
„ Уморих се от моите сътрудници в университетите да слушам какъв брой неподготвени идват зрелостниците и кандидат-студентите при нас. Уморих се да слушам учителите, които споделят, че децата идват в първи клас без да знаят нищо, да знаят български. Това е задача, която би трябвало да решаваме дружно.
Каквито учители подготвим, такива ще дойдат и при нас
във висшето обучение “, съобщи просветителният министър акад. Николай Денков. По думите му оправянето с експанзията и задържането в учебно заведение на децата изисква специфичен метод, подобаваща подготовка и подготовка, за която не се предлага. Министърът уточни още, че има проблемите с ранното детско развиване. „ Системата, която обезпечава яслите в България не е устойчива. Предстоят промени и част от тях са свързани с подготовката на фрагментите, които би трябвало да влязат в яслите и би трябвало да бъдат готови във висшите учебни заведения и с квалификационни и преквалификационни курсове “, съобщи акад. Денков. За да се усъвършенства връзката сред висшето и междинното обучение, ще бъдат направи и промени в Закона за висше обучение. С тях ще бъдат отстранени всички спънки академични преподаватели да могат да преподават в учебно заведение. Така и профилираните, и професионалните гимназии ще могат да намерят своите сътрудници по модела на ТУЕС.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ