Десетилетието на "лесните пари" приключва
12
Джером Пауъл, претендентът на Тръмп за гуверньор на Фед
12
Харухико Курода, президентът на Bank of Japan
Още по тематиката
ЕЦБ: Банките в еврозоната могат да устоят до 10 години в изискванията на ниски лихви
От своя страна комерсиалните банкери дефинират поддържането на непрекъсната доходност като невероятно
31 окт 2017
Българска народна банка не обича да губи
След като Българска народна банка реши да таксува свръхрезервите на банките с 0.6%, те за три седмици са изтеглили 5.6 милиарда лева и са ги вложили в чужбина
26 окт 2017
Българска народна банка към този момент таксува свръхрезервите на банките с 0.6%
Централната банка е намалила лихвата по подадените при нея пари под равнището на ЕЦБ от -0.4%
12 окт 2017
Фед стартира свиването на салдото си
Решенията на централната банка на Съединени американски щати оказаха позитивен резултат върху $ и акциите на банките
21 сеп 2017 След близо десетилетие на интензивно отпечатване на пари централните банки във водещите международни стопански системи, наподобява, най-сетне ще стартират предстоящото стягане на паричните си политики.
Доколко обаче експанзивната парична политика, провеждана от финансовите регулатори, е изпълнила главната си цел да подтиква потреблението на фирмите и семействата остава под въпрос. Едно е несъмнено - " лесният " достъп до пари посредством изкупуването на корпоративни облигации и ниските лихви стоят в главната на международния борсов оптимизъм и рекордно високите цени на акциите и облигациите. Редица икономисти и анализатори даже считат, че това е основало основни разминавания сред номиналната и фундаменталната стойност на активите, генерирайки " балон " и създавайки действителна заплаха от нова криза.
Като причина за прекратяването на паричните тласъци обаче централните банкери показват достигането на самоподдържащи се равнища на стопански напредък. Изглежда че макар очевидното разминаване сред действителните и мечтаните равнища на инфлация във водещите международни стопански системи финансовите регулатори имат вяра, че стопанските системи към този момент са в задоволително положително положение, с цел да прогресират без нуждата от парични тласъци. С оглед на това самия развой по стягане на паричната политика ще бъде предизвикателство, до момента в който паричните регулатори се пробват да предпазят стопанските системи си от прегряване при свиването на балансите си за трилиони долари. Допълнителен напън върху икономическата атмосфера ще окаже и идната промяна на управленията в някои от най-значимите финансови институции в света.
Америка и Европа
Съединени американски щати още веднъж влязоха в ролята си на пионер, откакто Федералният запас направи първата крачка към свиването на балансите си от корпоративни облигации този октомври, като отхвърли да откри заместници на облигациите, достигащи матуритет през месеца. Намеренията на Фед са стягането на паричната политика да се извърши по натурален път от единствено себе си, като се форсира последователно. Очаква се до октомври 2018 година облигации на стойност 50 милиарда $ месечно да доближават своя матуритет. Процесът, почнал под управлението на Джанет Йелън, обаче ще би трябвало да бъде надзираван евентуално от Джером Пауъл, откакто мандата на Йелън изтече през февруари.
Европейската централна банка също се приготвя за стягане на паричната си политика. Президентът на институцията Марио Драги, получил прозвището Магьосника на еврото (поради изключително високата волатилност, съпътстваща обществените му изяви), разгласи готовността на регулатора да приключи програмата на банката за изкупуване на активи през септември 2018 година Дотогава обаче ЕЦБ ще продължи да налива пари в стопанската система на еврозоната, макар че от януари това ще се случва два пъти по-бавно, или с 30 милиарда евро месечно (при 60 милиарда евро досега). При всичко това изгледи за повишение на главния лихвен % няма.
Азия
Гуверньорът на Централната банка на Япония Харухико Курода и съветът към регулатора са най-изостанали във връзка с стягането на паричната политика, до момента в който възнамеряват да поддържат тласъците, до момента в който инфлацията в страната се повиши над 2%. Това е амбициозна цел предвид на обстоятелството, че малко на брой смятат това за постижима цел в околните години. Идеите на Курода, революционализирали банката, обаче намират от ден на ден критици, съгласно които провежданата от Курода и премиера Шиндзо Абе политика е довела до нечувано високи равнища на обществен дълг в страната.
Подобна е и обстановката в Китай, където финансовите регулатори възнамеряват да усилят напъните си в посока нормализирането на рекордните натрупвания на дълг в китайската финансова система след световната рецесия. По време на октомврийското съвещание на управлението на комунистическата партия президентът Си Дзинпин още веднъж акцентира, че намаляването на финансовия риск за страната ще бъде един от главните му цели.
Джером Пауъл, претендентът на Тръмп за гуверньор на Фед
12
Харухико Курода, президентът на Bank of Japan
Още по тематиката
ЕЦБ: Банките в еврозоната могат да устоят до 10 години в изискванията на ниски лихви
От своя страна комерсиалните банкери дефинират поддържането на непрекъсната доходност като невероятно
31 окт 2017
Българска народна банка не обича да губи
След като Българска народна банка реши да таксува свръхрезервите на банките с 0.6%, те за три седмици са изтеглили 5.6 милиарда лева и са ги вложили в чужбина
26 окт 2017
Българска народна банка към този момент таксува свръхрезервите на банките с 0.6%
Централната банка е намалила лихвата по подадените при нея пари под равнището на ЕЦБ от -0.4%
12 окт 2017
Фед стартира свиването на салдото си
Решенията на централната банка на Съединени американски щати оказаха позитивен резултат върху $ и акциите на банките
21 сеп 2017 След близо десетилетие на интензивно отпечатване на пари централните банки във водещите международни стопански системи, наподобява, най-сетне ще стартират предстоящото стягане на паричните си политики.
Доколко обаче експанзивната парична политика, провеждана от финансовите регулатори, е изпълнила главната си цел да подтиква потреблението на фирмите и семействата остава под въпрос. Едно е несъмнено - " лесният " достъп до пари посредством изкупуването на корпоративни облигации и ниските лихви стоят в главната на международния борсов оптимизъм и рекордно високите цени на акциите и облигациите. Редица икономисти и анализатори даже считат, че това е основало основни разминавания сред номиналната и фундаменталната стойност на активите, генерирайки " балон " и създавайки действителна заплаха от нова криза.
Като причина за прекратяването на паричните тласъци обаче централните банкери показват достигането на самоподдържащи се равнища на стопански напредък. Изглежда че макар очевидното разминаване сред действителните и мечтаните равнища на инфлация във водещите международни стопански системи финансовите регулатори имат вяра, че стопанските системи към този момент са в задоволително положително положение, с цел да прогресират без нуждата от парични тласъци. С оглед на това самия развой по стягане на паричната политика ще бъде предизвикателство, до момента в който паричните регулатори се пробват да предпазят стопанските системи си от прегряване при свиването на балансите си за трилиони долари. Допълнителен напън върху икономическата атмосфера ще окаже и идната промяна на управленията в някои от най-значимите финансови институции в света.
Америка и Европа
Съединени американски щати още веднъж влязоха в ролята си на пионер, откакто Федералният запас направи първата крачка към свиването на балансите си от корпоративни облигации този октомври, като отхвърли да откри заместници на облигациите, достигащи матуритет през месеца. Намеренията на Фед са стягането на паричната политика да се извърши по натурален път от единствено себе си, като се форсира последователно. Очаква се до октомври 2018 година облигации на стойност 50 милиарда $ месечно да доближават своя матуритет. Процесът, почнал под управлението на Джанет Йелън, обаче ще би трябвало да бъде надзираван евентуално от Джером Пауъл, откакто мандата на Йелън изтече през февруари.
Европейската централна банка също се приготвя за стягане на паричната си политика. Президентът на институцията Марио Драги, получил прозвището Магьосника на еврото (поради изключително високата волатилност, съпътстваща обществените му изяви), разгласи готовността на регулатора да приключи програмата на банката за изкупуване на активи през септември 2018 година Дотогава обаче ЕЦБ ще продължи да налива пари в стопанската система на еврозоната, макар че от януари това ще се случва два пъти по-бавно, или с 30 милиарда евро месечно (при 60 милиарда евро досега). При всичко това изгледи за повишение на главния лихвен % няма.
Азия
Гуверньорът на Централната банка на Япония Харухико Курода и съветът към регулатора са най-изостанали във връзка с стягането на паричната политика, до момента в който възнамеряват да поддържат тласъците, до момента в който инфлацията в страната се повиши над 2%. Това е амбициозна цел предвид на обстоятелството, че малко на брой смятат това за постижима цел в околните години. Идеите на Курода, революционализирали банката, обаче намират от ден на ден критици, съгласно които провежданата от Курода и премиера Шиндзо Абе политика е довела до нечувано високи равнища на обществен дълг в страната.
Подобна е и обстановката в Китай, където финансовите регулатори възнамеряват да усилят напъните си в посока нормализирането на рекордните натрупвания на дълг в китайската финансова система след световната рецесия. По време на октомврийското съвещание на управлението на комунистическата партия президентът Си Дзинпин още веднъж акцентира, че намаляването на финансовия риск за страната ще бъде един от главните му цели.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ