Демокрация с граници
12 12
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Още по тематиката
236 000 българи пушат контрабандни цигари и тютюн
Обемът на незаконния пазар е за към 156 млн. лева, което е спад по отношение на предходните години
4 юни 2018
Георги Господинов: Организираната незначителност не обича другите
Сборникът със " свръхкратки истории " " Всички наши тела " е към този момент в книжарниците
24 май 2018 Университетски преподаватели разясняват резултатите от българската част на Петото европейско проучване на полезностите, което се организира през 10 години*
Всяка ера на сгъстена промяна и отключващи се рецесии подкопава общностната кохезия. Важният извод от това проучване е, че те не са подкопали доверието в демокрацията като пиедестал на европейските общества. Българите са ситуирани в поле, рамкирано от желанието да са отворени към света, само че и да са добре предпазени. Налице е блян за отграждане от непознатото, непознатото, неразбираемото с наличните ни културни сетива. Искаме да сме в огромния свят, само че е все по-силна носталгията по дребното общество с ясно обрисувани граници.
Ценностите са толкоз по-витални, колкото повече се трансформират в регулатив на всекидневното държание, запълвайки редица дефицити на ръководството и институциите. Без сами да осъзнаваме, значително се е трансформирало смисъла на огромна част от нормите на рационалната гласност и правовата страна –
спазването на закона, персоналната отговорност, дълга към обществото, персоналната цялост.
За 30 години с към 30% нараства отхвърлянето на провинения като пътешестване без билет в градския превоз, неплащане на налози, приемане на рушвет от длъжностно лице. Ръстът демонстрира ценностното отменяне на практики, които пречат на публичното богатство, само че и на обособения субект да провежда личния си живот. Този дълбинен слой на чувството за персонален избор и надзор над личния живот постепенно, само че праволинейно си проправят път и в българското общество – от едвам 18% през 1990 година до и 39% през 2018 година
Доц. Боряна Димитрова, социологическа организация " Алфа рисърч ":
Два пъти са се нараснали хората, които считат, че демокрацията е доста добра система. В същото време доверието в медиите е на нивото на доверието в Народното събрание и единствено партиите са " конкурентоспособни " в този развой. Преминаването от страст към рационалност се обрисува извънредно мудно деяние: единствено с 2% са намалели хората, които желаят " мощна ръка ", само че остават 60%, които мислят другояче. За българите демокрацията остава харесвана, само че към момента нерационализирана полезност.
Доц. Татяна Буруджиева, СУ " Св. Климент Охридски "
Ако демокрацията е безалтернативна в настройките, доверието в основни институции като партии, парламент, държавно управление продължава да е ниско. Българска специфичност е, че доверието е ниско и в непредставителни институции като съд и прокуратура.
В съпоставяне с 2008 година са се стопили " центристите " в политическо отношение. Това е знак за по-голяма политическа поляризация и е функционалност на изгубването на Национална движение „Симеон Втори" и позиционирането на ГЕРБ вдясно.
Няма очевидно повишаване на % хора, участващи в митинги, което е парадоксално. Обяснение може да е, че дейната част от поданството е константна големина, а успеваемостта на нейните дейности е друга по други аргументи: качество на посланията, реакция на партии, медии, външни фактори и така нататък
Доц. Даниел Смилов, СУ " Св. Климент Охридски "
Очертава се внезапен спад във значимостта на политиката. Към това се прибавя и ниско предпочитание за политическа интензивност. Това маркира муден развой на разпад на социалност. Населението се придвижва от национално общество (голяма, комплицирана и " мислена " общност) към обособени групи и дребни " топли " общности. Нараства " гордият " национализъм - това върви с възходяща ксенофобия, с чувство за недостиг на присъединяване във властта, с обичайното предпочитание за мощен водач. Тоест имаме учредения за съмнение, че въпросният горделив национализъм е в действителност националпопулизъм. Може би последващи проучвания ще разсеят тези паники. Но може би корабът потъва постепенно, а ние не виждаме.
Проф. Александър Кьосев, СУ " Св. Климент Охридски "
*Нов български университет е част от консорциума от проучвателен центрове в 47 страни, включени в петото European Values Study. В България изследването е осъществено от " Алфа рисърч " измежду 1560 лица
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Още по тематиката
236 000 българи пушат контрабандни цигари и тютюн
Обемът на незаконния пазар е за към 156 млн. лева, което е спад по отношение на предходните години
4 юни 2018
Георги Господинов: Организираната незначителност не обича другите
Сборникът със " свръхкратки истории " " Всички наши тела " е към този момент в книжарниците
24 май 2018 Университетски преподаватели разясняват резултатите от българската част на Петото европейско проучване на полезностите, което се организира през 10 години*
Всяка ера на сгъстена промяна и отключващи се рецесии подкопава общностната кохезия. Важният извод от това проучване е, че те не са подкопали доверието в демокрацията като пиедестал на европейските общества. Българите са ситуирани в поле, рамкирано от желанието да са отворени към света, само че и да са добре предпазени. Налице е блян за отграждане от непознатото, непознатото, неразбираемото с наличните ни културни сетива. Искаме да сме в огромния свят, само че е все по-силна носталгията по дребното общество с ясно обрисувани граници.
Ценностите са толкоз по-витални, колкото повече се трансформират в регулатив на всекидневното държание, запълвайки редица дефицити на ръководството и институциите. Без сами да осъзнаваме, значително се е трансформирало смисъла на огромна част от нормите на рационалната гласност и правовата страна –
спазването на закона, персоналната отговорност, дълга към обществото, персоналната цялост.
За 30 години с към 30% нараства отхвърлянето на провинения като пътешестване без билет в градския превоз, неплащане на налози, приемане на рушвет от длъжностно лице. Ръстът демонстрира ценностното отменяне на практики, които пречат на публичното богатство, само че и на обособения субект да провежда личния си живот. Този дълбинен слой на чувството за персонален избор и надзор над личния живот постепенно, само че праволинейно си проправят път и в българското общество – от едвам 18% през 1990 година до и 39% през 2018 година
Доц. Боряна Димитрова, социологическа организация " Алфа рисърч ":
Два пъти са се нараснали хората, които считат, че демокрацията е доста добра система. В същото време доверието в медиите е на нивото на доверието в Народното събрание и единствено партиите са " конкурентоспособни " в този развой. Преминаването от страст към рационалност се обрисува извънредно мудно деяние: единствено с 2% са намалели хората, които желаят " мощна ръка ", само че остават 60%, които мислят другояче. За българите демокрацията остава харесвана, само че към момента нерационализирана полезност.
Доц. Татяна Буруджиева, СУ " Св. Климент Охридски "
Ако демокрацията е безалтернативна в настройките, доверието в основни институции като партии, парламент, държавно управление продължава да е ниско. Българска специфичност е, че доверието е ниско и в непредставителни институции като съд и прокуратура.
В съпоставяне с 2008 година са се стопили " центристите " в политическо отношение. Това е знак за по-голяма политическа поляризация и е функционалност на изгубването на Национална движение „Симеон Втори" и позиционирането на ГЕРБ вдясно.
Няма очевидно повишаване на % хора, участващи в митинги, което е парадоксално. Обяснение може да е, че дейната част от поданството е константна големина, а успеваемостта на нейните дейности е друга по други аргументи: качество на посланията, реакция на партии, медии, външни фактори и така нататък
Доц. Даниел Смилов, СУ " Св. Климент Охридски "
Очертава се внезапен спад във значимостта на политиката. Към това се прибавя и ниско предпочитание за политическа интензивност. Това маркира муден развой на разпад на социалност. Населението се придвижва от национално общество (голяма, комплицирана и " мислена " общност) към обособени групи и дребни " топли " общности. Нараства " гордият " национализъм - това върви с възходяща ксенофобия, с чувство за недостиг на присъединяване във властта, с обичайното предпочитание за мощен водач. Тоест имаме учредения за съмнение, че въпросният горделив национализъм е в действителност националпопулизъм. Може би последващи проучвания ще разсеят тези паники. Но може би корабът потъва постепенно, а ние не виждаме.
Проф. Александър Кьосев, СУ " Св. Климент Охридски "
*Нов български университет е част от консорциума от проучвателен центрове в 47 страни, включени в петото European Values Study. В България изследването е осъществено от " Алфа рисърч " измежду 1560 лица
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ