Агенцията по труда е издала над 12 хил. разрешения за работа на непълнолетни
115 млн. деца в световен мащаб са ангажирани с нелеки трудови действия и постоянно децата са носещата мощ на високодоходни промишлености, като металообработване, строителство, текстил, произвеждане на акумулатори за електрическите автомобили. Това сочат данни на Международната организация на труда (МОТ), която отбелязва, че казусът визира както индустриализираните, по този начин и разрастващите се страни, а военните спорове, рецесиите и пандемията от Covid-19 са сложили повече фамилии в беднотия, което е принудило милиони деца да се влеят в пазара на труда. От МОТ сигнализират, че детският труд носи трайни отрицателни последствия, тъй като лишава от обучение и надлежно от благоприятни условия за обезпечаване на прилични приходи на тези хора като възрастни.
В България обаче не можем да приказваме за трудова употреба на деца, тъй като трудът на ненавършилите пълноправие (18 години) от десетилетия е законово регламентиран, а нарушаванията се глобяват строго от контролните органи. Детският труд у нас е неразрешен до формалната възраст, в която образованието е наложително – за България това е до навършване на 16 години. Затова тук по-масово се употребява регламентът, при който се изисква наложително позволение от Инспекцията по труда за наемане на лица от 16 до 18 години. Важно изискване е, че работодателят кандидатства и получава разрешителното за съответното работно място, на което ще наеме малолетно лице и по правилник няма право то да бъдe включвано в други действия. Именно на това работно място по-късно се вършат чести инспекции от Инспекцията по труда за съществуване на стрес или други нездравословни фактори за физическото и психическо развиване на наетото лице.
Въпреки по-големите административни условия при наемане на малолетни на работа, ползата към тях като запас на пазара на труда става все по-голям, регистрират от Главната ревизия по труда. В България апетит за такива фрагменти има в хотелиерството, ресторантьорството и в търговията. Повечето действия на тези работни места, могат да бъдат изпълнени от малолетни и тази година инспекторите регистрират пик в броя на наетите малолетни лица още преди началото на лятната почивка.
„ Преди пандемията давахме към 9-10 хиляди позволения на година, а в този момент те към този момент са 12 хиляди – показва Дина Христова-Игнатова, специалист от Главна ревизия по труда.
„ Май и юни стартират да идват претенции за позволения, с цел да могат да са на работа от юли, когато стартира ваканцията. Има голямо нарастване на интереса от секторите хотелиерство и ресторантьорство, които бяха затворени в пандемията и тогава нямаше никакво търсене на малолетни. Увеличението на интереса в този момент е най-малко три пъти. В тези 12 хиляди новоиздадени разрешителни, са включени и учениците, които са в дуална форма на образование, само че по този начин или другояче сериозен растеж и интерес има. А другояче търсенето и наемането на тази работна мощ приказва недвусмислено за напредък в стопанската система. Това е безапелационен знак за прогрес, тъй като във време на застой работодателите разчитат единствено на пълнолетните служащи, с цел да си спестят и чакането на позволение, а и риска, който крие наемането на малолетни. Все отново при наемането на малолетни става дума за наемане на неквалифицирани служащи, което изисква от работодателя да отдели време и запас за тяхното образование. ”
Правото на труд на малолетните, като се изключи че е строго регламентирано, е и добре предпазено от страната. За тази цел обаче от Инспекцията по труда поучават младежите, въпреки и неопитни, постоянно да изискват сключване на контракт с работодателя. Административната страна е компликация, с която може да се сблъскат подрастващите, само че те не би трябвало да се отхвърлят от опцията за работа – поучава учебният психолог и терапевт Калин Гайтанджиев. „ Трудът оказва положително и разрастващо деяние върху детската душeвност, тъй че детството не пречи на труда, а и трудът не пречи на детството ” – уточни той в ефира на стратегия „ Христо Ботев ” на БНР:
„ Когато трудът е обвързван с чувство за смисъл, за личностна значителност, тогава той се отразява удобно върху душeвността на децата. Детството не е константа, то няма по какъв начин да продължи постоянно и тъкмо както е планувал законодателят в България – на 16 години, настъпват промени в индивида, които го водят от детството към другата част на живота. Усещането за полагането на труд, който не е позорен, не е употреба, основава чувство за успешност и значителност у младежа. Тогава се получава равномерен и прекрасен преход от детството към зрялата възраст ”.
В България обаче не можем да приказваме за трудова употреба на деца, тъй като трудът на ненавършилите пълноправие (18 години) от десетилетия е законово регламентиран, а нарушаванията се глобяват строго от контролните органи. Детският труд у нас е неразрешен до формалната възраст, в която образованието е наложително – за България това е до навършване на 16 години. Затова тук по-масово се употребява регламентът, при който се изисква наложително позволение от Инспекцията по труда за наемане на лица от 16 до 18 години. Важно изискване е, че работодателят кандидатства и получава разрешителното за съответното работно място, на което ще наеме малолетно лице и по правилник няма право то да бъдe включвано в други действия. Именно на това работно място по-късно се вършат чести инспекции от Инспекцията по труда за съществуване на стрес или други нездравословни фактори за физическото и психическо развиване на наетото лице.
Въпреки по-големите административни условия при наемане на малолетни на работа, ползата към тях като запас на пазара на труда става все по-голям, регистрират от Главната ревизия по труда. В България апетит за такива фрагменти има в хотелиерството, ресторантьорството и в търговията. Повечето действия на тези работни места, могат да бъдат изпълнени от малолетни и тази година инспекторите регистрират пик в броя на наетите малолетни лица още преди началото на лятната почивка.
„ Преди пандемията давахме към 9-10 хиляди позволения на година, а в този момент те към този момент са 12 хиляди – показва Дина Христова-Игнатова, специалист от Главна ревизия по труда.
„ Май и юни стартират да идват претенции за позволения, с цел да могат да са на работа от юли, когато стартира ваканцията. Има голямо нарастване на интереса от секторите хотелиерство и ресторантьорство, които бяха затворени в пандемията и тогава нямаше никакво търсене на малолетни. Увеличението на интереса в този момент е най-малко три пъти. В тези 12 хиляди новоиздадени разрешителни, са включени и учениците, които са в дуална форма на образование, само че по този начин или другояче сериозен растеж и интерес има. А другояче търсенето и наемането на тази работна мощ приказва недвусмислено за напредък в стопанската система. Това е безапелационен знак за прогрес, тъй като във време на застой работодателите разчитат единствено на пълнолетните служащи, с цел да си спестят и чакането на позволение, а и риска, който крие наемането на малолетни. Все отново при наемането на малолетни става дума за наемане на неквалифицирани служащи, което изисква от работодателя да отдели време и запас за тяхното образование. ”
Правото на труд на малолетните, като се изключи че е строго регламентирано, е и добре предпазено от страната. За тази цел обаче от Инспекцията по труда поучават младежите, въпреки и неопитни, постоянно да изискват сключване на контракт с работодателя. Административната страна е компликация, с която може да се сблъскат подрастващите, само че те не би трябвало да се отхвърлят от опцията за работа – поучава учебният психолог и терапевт Калин Гайтанджиев. „ Трудът оказва положително и разрастващо деяние върху детската душeвност, тъй че детството не пречи на труда, а и трудът не пречи на детството ” – уточни той в ефира на стратегия „ Христо Ботев ” на БНР:
„ Когато трудът е обвързван с чувство за смисъл, за личностна значителност, тогава той се отразява удобно върху душeвността на децата. Детството не е константа, то няма по какъв начин да продължи постоянно и тъкмо както е планувал законодателят в България – на 16 години, настъпват промени в индивида, които го водят от детството към другата част на живота. Усещането за полагането на труд, който не е позорен, не е употреба, основава чувство за успешност и значителност у младежа. Тогава се получава равномерен и прекрасен преход от детството към зрялата възраст ”.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ