114 души живеят у нас незаконно, защото са без документи.

114 души живеят у нас нелегално, тъй като са без документи. Това регистрират от вътрешното министерство, след питане на bTV. Вероятно обаче броят на тези хора е доста по-голям, тъй като те остават „ невидими “ за страната ни.

Мехран Давари от Иран всички назовават с българското име Стефан. Той живее у нас от 13 година, приказва български, работи и има жилище в София и мечтае да има български документи. Но вместо това от време на време влиза в бежанския лагер в Бусманци и има заплаха да бъде екстрадиран.

Полицията ще може да претърсва съседите, както и персоналните мобилни устройства

За правото ни той може да бъде наименуван „ незабележим “. А в сходна обстановка като неговата са стотици хора у нас.

Семейство Джамал. Той е Музафер от Пакистан, а тя е Биляна, родом от Враца. Женят се и през днешния ден имат наследник - Иван, на година и половина.

Снимка: bTV

Семейството е в мъчно финансово състояние. Без персонален документ Музафер не може да стартира работа, а съгласно закона би трябвало да излезе отвън страната и да кандидатства за виза, която не е несъмнено, че ще му бъде издадена. Сред „ невидимите хора “ са и семейство Кулагини от Узбекистан. Тя е Марина. Идва в България преди 22 година с дребния тогава Данил. Днес той е мъж на 25.

Възможно става и придобиването на двойно поданство

„ Дошли сме тук по покана на моята вуйна. След разпада на Съюз на съветските социалистически републики животът в Узбекистан, както и на всички места, стана тежък. С доста размишления взехме решение да създадем тази крачка и да дойдем тук в България, тъй като не останаха никакви родственици, нищо. Тя ни беше единствен човек “, споделя Марина.

„ Всичките ми мемоари са от България. От детската градина тук в България. Като българин се чувствам. Цял живот тук съм живял. Съзнанието ми е българско. Българин се чувствам “, споделя Данил.

Снимка: bTV

Макар да е първенец той остава без приблизително обучение и от възпитаник работи на черно.

„ Не съумявам да отида на матури, тъй като с цел да се явя на матура - ми би трябвало документ за идентичност.  И както в този момент нямам документи за идентичност не съм се явявал на матура.  От 16-годишен стартирам да работя първо на автомивка. После работя като бъчвар, сервитьор, барман. Сега последно време се занимавам и със строителство “, споделя младият мъж.

Снимка: bTV

Той желае да приключи и да запише и висше.

През всичките тези години Данил и майка му не могат да вършат най-обикновени действия, за които постоянно не се и замисляме.

„ Като пандизчия в личната къща. Само у дома, работа у дома. Дори не можеш да излезеш на открито с другари вечер, тъй като се притесняваш, че може да те спрат за рутинна инспекция “, споделя Данил.

Плавателният съд е в региона за обучение

Сега чакат да схванат дали към момента са жители на Узбекистан. Ако са, ще бъдат екстрадирани в родината. Стигне ли се до това Данил може да влезе в казармата или в пандиза.

„ Нито език знам, нито нищо от там. Там не може да се обърнеш и към никого по принцип “, споделя мъжът.

Няма точна статистика какъв брой души споделят тази орис. В отговор до bTV от Дирекция „ Миграция “ показват, че 114 жители на трети страни обитават у нас нелегално. 75 от тях също като семейство Кулагини всяка седмица вървят до районното на подписка.

В помощ на тези хора работят адвокати от центъра за правна помощ „ Глас в България “.

„ Тези хора нямат режим, по който административно да бъдат регистрирани, тъй като действително те са невидими. Те са невидими за нас. Те са невидими за системата. Това са хора, които могат единствено да носят доход, а не да носят тежест. Това са хора, които в случай че останат по този начин невидими, те са рисков фактор, тъй като ние нямаме информация за тях... и те не подлежат на административен надзор. Закон все още за тези хора няма. Има празнина. Има вакуум. Има дупка в закона, която би трябвало да бъде запълнена “, споделя Диана Радославова, юрист от „ Глас в България “.

Юристите имат хрумвания за законови промени и към този момент търсят поддръжка от Народното събрание.

„ Това, което ние сме разписали, са едни доста ясни критерии, въз основа на които един човек без документи би могъл да узакони престоя си. Самият факт на престой няма да бъде единствен. Тук ще се гледат съществуване на фамилни връзки, степен на интегрираност, притежаване на език и по този начин нататък, целият бекграунд. Лицето да не е осъждано. Това са условия, на които единици могат да отговорят “, изясни адв. Тодор Илиев.

Докато се търси политическа воля времето за тези интегрирани в обществото ни хора тече.