1071 г. – Селджуците, ръководени от Алп Арслан, нанасят тежко

1071 година – Селджуците, ръководени от Алп Арслан, нанасят тежко проваляне на Византийската империя в Битката при Манцикерт.

1278 година – Ладислау IV и Рудолф I побеждават Отакар II в борбата при Марсово поле в тогавашна Моравия.

1346 година – Стогодишната война: Състои се Битката при Креси сред средновековните кралства на Англия и Франция, в която британските стрелци с дълги лъкове демонстрират военно предимство пред френските арбалетчици и тежковъоръжени рицари.

1466 година – Разкрит е скрит план против Пиеро ди Козимо Медичи във Флоренция, управителен от Лука Пити.

1498 година – Микеланджело получава поръчка за Пиета.

1768 година – Капитан Джеймс Кук отплава от Англия на борда на Ендевър.

1778 година – Първото документирано нанагорнище на Триглав – най-високия връх в Словения.

1789 година – Във Версайския замък е призната Декларацията за правата на индивида и жителя.

1858 година – Първите вести предадени посредством телеграф.

1862 година – Американска революция: стартира Второто стълкновение при Бул Рън.

1877 година – Руско-турска война (1877-1878): Край на Втората борба при Шипка.

1883 година – Вулканът Кракатау изригва и предизвиква големи цунами, които унищожават селищата на островите Ява и Суматра в Индонезия, убивайки 36 000 души.

1886 година – Княз Александър Батенберг е заставен да абдикира от българския трон.

1914 година – Първа международна война: Германската колония Тоголанд е нападната от френски и английски войски, които я завладяват след пет дни.

1920 година – Влиза в действие 19-та корекция към Конституцията на Съединени американски щати, даваща право на дамите да гласоподават.

1923 година – Райко Даскалов e убит в Прага от член на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).

1926 година – Основан е италианския АКФ Фиорентина.

1934 година – Цар Борис III открива Паметника на свободата на връх Шипка.

1940 година – Чад става френска колония и се причислява към Антантата под ръководството на Феликс Ебое – първия черен губернатор във френска колония.

1942 година – Холокост в Шорткиав, западна Украйна: В 2:30 немски бойци стартират да изкарват евреите от жилищата им, разделят ги на групи по 120 индивида, натоварват ги в товарни вагони и депортират 2000 от тях в концетрационния лагер Белзец. 500 деца и заболели са убити на място.

1944 година – Втора международна война: Шарл дьо Гол влиза в Париж.

1944 година – България във Втората международна война: Царство България афишира неутралитет във Втората международна война и предпочитание за помирение с Англия и Съединени американски щати.

1947 година – Шестото велико национално заседание приема Закон за възбрана и разпадане на Българския аграрни национален съюз – Никола Петков и на Българския аграрни юношески съюз към него.

1957 година – Съюз на съветските социалистически републики оповестява сполучливото тестване на междуконтинентална балистична ракета.

1966 година – Започва войната на Намибия за самостоятелност.

1970 година – Новото феминистко придвижване в Съединени американски щати, ръководено от Бети Феридан, стартира националната Женска стачка за тъждество.

1978 година – Папския конклав избира Йоан Павел I за папа.

1978 година – Програма Интеркосмос: На борда на руския галактически уред Союз 31 лети първият немски космонавт Зигмунд Йен.

1990 година – Подпален е Партийният дом на Българска социалистическа партия в центъра на София.

1999 година – Майкъл Джонсън усъвършенства международния връх в спринта на 400 метра с време от 43,18 секунди.

1999 година – Русия стартира Втората чеченска война като отговор на нахлуването в Дагестан на Ислямската интернационална умиротворителна бригада.

2008 година – Русия едностранно признава независимостта на отделилите се от Грузия републики Абхазия и Южна Осетия.

Родени на 26 август

1469 година – Фердинанд II († 1496 г.)

1596 година – Фридрих V, курфюрст на Пфалц († 1632 г.)

1676 година – Робърт Уолпоул, английски общественик († 1745 г.)

1687 година – Хенри Кери, британски стихотворец и композитор († 1743 г.)

1728 година – Йохан Хайнрих Ламберт – шведски академик († 1777 г.)

1740 година – Жозеф Монголфие – френски откривател († 1810 г.)

1743 година – Антоан Лавоазие, френски химик († 1794 г.)

1809 година – Константин декор Алвенслебен, немски военачалник († 1892 г.)

1819 година – Алберт декор Сакс-Кобург-Гота, брачен партньор и принц-консорт на кралица Виктория († 1861 г.)

1850 година – Шарл Рише, френски психолог и физиолог, Нобелов лауреат († 1935 г.)

1880 година – Гийом Аполинер, френски стихотворец († 1918 г.)

1881 година – Панайот Черна, румънски стихотворец от български генезис († 1913 г.)

1882 година – Джеймс Франк, немски физик, Нобелов лауреат († 1964 г.)

1896 година – Иван Михайлов, български бунтовник († 1990 г.)

1899 година – Павел Юдин, съветски мъдрец († 1968 г.)

1901 година – Александър Жендов, български художник († 1953 г.)

1901 година – Максуел Тейлър, американски офицер († 1987 г.)

1910 година – Майка Тереза, индийска католическа монахиня, Нобелова лауреатка († 1997)

1914 година – Хулио Кортасар, аржентински публицист († 1984 г.)

1915 година – Борис Сафонов, руски боен водач († 1942 г.)

1932 година – Иван Динков, български публицист († 2005 г.)

1939 година – Тодор Колев, български артист († 2013 г.)

1944 година – Морийн Тъкър, американска барабанистка на Velvet Underground

1959 година – Ивайло Джамбазов, български артист († 2009 г.)

1957 година – Д-р Албан, нигерийско-шведски артист

1957 година – Любомир Любенов, български кануист

1960 година – Емануел Икономов, български публицист

1966 година – Йенс Гад, немски музикант

1972 година – Талия Соди, мексиканска певица и актриса

1980 година – Маколи Кълкин, американски артист

1988 година – Тори Блек, американска порнографска актриса