Кои студенти взимат най-тлъсти пачки след завършването си
Професионалните направления във висшето ни образование с най-високи средни доходи сред завършилите висшисти са " Информатика и компютърни науки ", " Математика ", " Комуникационна и компютърна техника ", " Металургия ", " Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми ", " Обществено здраве ", " Електротехника, електроника и автоматика " и " Военно дело ".
Това каза Георги Стойчев - ръководител на консорциума, подготвил новото, осмо издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2018 г., представено в МОН.
Данните сочат, че най-ниска безработица (под 1 процент) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90 процента) за поредна година има при завършилите професионалните направления - " Медицина ", " Фармация ", " Стоматология " и " Военно дело ".
За първи път от 2011 г. насам безработицата сред завършилите не надхвърля 4 на сто в нито едно професионално направление. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите " Туризъм " (19,67 процента).
Резултатите показват, че делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години спада до 2,44 процента от над 4% през 2013 г. В същото време делът на наетите висшисти, които през последните 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, се увеличава до 49,26% от под 46% през 2014 г.
Средният осигурителен доход на завършилите също се увеличава, достигайки до 1151 лева през 2018 г., при 1075 лева през 2017 г. и 867 лева през 2014 г.
През 2018 г. броят на студентите у нас намалява с близо 15 процента в сравнение с 2013 г., но в 5 професионални направления има увеличение на студентите с около и над 30%. Най-голямо увеличение има на студентите в направленията " Медицина " (81%), " Военно дело " (52%), " Стоматология " (45%), " Здравни грижи " (37%) и " Ветеринарна медицина " (30%).
По брой на студенти професионалното направление " Медицина " изпреварва направлението " Право ", класирайки се на 4 място място сред най-масовите направления в българското висше образование и е с 10 885 студенти, отстъпвайки само на " Икономика " с 41 937 студенти, на " Администрация и управление " с 18 186 студенти и на " Педагогика " с 13 430 студенти.
Голям спад има в броя на студентите, обучаващи се в най-масовите професионални направления - " Икономика " и " Администрация и управление " (около и над 30%).
Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4 процента през 2013 г. до над 6 процента през 2018 г. Най-много чужди студенти се обучават в направленията " Медицина " - близо 53 процента от студентите в него са чужденци, и в " Стоматология " (39%). В частните университети у нас се обучават близо 13 на сто от студентите у нас, като делът на студентите в частните висши училища е най-голям в направлението " Театрално и филмово изкуство " и в " Теория на изкуствата (общо 64%), както и в направленията " Администрация и управление " и " Национална сигурност " (над 40%).
Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища у нас в рамките на 52 професионални направления, въз основа на различни показатели.
Това каза Георги Стойчев - ръководител на консорциума, подготвил новото, осмо издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2018 г., представено в МОН.
Данните сочат, че най-ниска безработица (под 1 процент) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90 процента) за поредна година има при завършилите професионалните направления - " Медицина ", " Фармация ", " Стоматология " и " Военно дело ".
За първи път от 2011 г. насам безработицата сред завършилите не надхвърля 4 на сто в нито едно професионално направление. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите " Туризъм " (19,67 процента).
Резултатите показват, че делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години спада до 2,44 процента от над 4% през 2013 г. В същото време делът на наетите висшисти, които през последните 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, се увеличава до 49,26% от под 46% през 2014 г.
Средният осигурителен доход на завършилите също се увеличава, достигайки до 1151 лева през 2018 г., при 1075 лева през 2017 г. и 867 лева през 2014 г.
През 2018 г. броят на студентите у нас намалява с близо 15 процента в сравнение с 2013 г., но в 5 професионални направления има увеличение на студентите с около и над 30%. Най-голямо увеличение има на студентите в направленията " Медицина " (81%), " Военно дело " (52%), " Стоматология " (45%), " Здравни грижи " (37%) и " Ветеринарна медицина " (30%).
По брой на студенти професионалното направление " Медицина " изпреварва направлението " Право ", класирайки се на 4 място място сред най-масовите направления в българското висше образование и е с 10 885 студенти, отстъпвайки само на " Икономика " с 41 937 студенти, на " Администрация и управление " с 18 186 студенти и на " Педагогика " с 13 430 студенти.
Голям спад има в броя на студентите, обучаващи се в най-масовите професионални направления - " Икономика " и " Администрация и управление " (около и над 30%).
Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4 процента през 2013 г. до над 6 процента през 2018 г. Най-много чужди студенти се обучават в направленията " Медицина " - близо 53 процента от студентите в него са чужденци, и в " Стоматология " (39%). В частните университети у нас се обучават близо 13 на сто от студентите у нас, като делът на студентите в частните висши училища е най-голям в направлението " Театрално и филмово изкуство " и в " Теория на изкуствата (общо 64%), както и в направленията " Администрация и управление " и " Национална сигурност " (над 40%).
Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища у нас в рамките на 52 професионални направления, въз основа на различни показатели.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ