Снежана, която избра да е болногледачка в чужбина: Много е тежко, но ще продължа да работя навън, в България...
От пет години Снежана Митова е болногледачка в чужбина. " Много е тежко. Но въпреки трудностите, ще продължа да работя навън. В България се задушавам ", признава тя. Снежана разказва за работата си в Германия и Австрия, цитирана от Дойче веле.
От 2014 година насам Снежана Митова е болногледачка в чужбина. Намерила работата чрез българския офис на една полска фирма, наемаща болногледачи за Западна Европа. Преди да замине, 57-годишната жена изкарала курс по немски език.
През първите две седмици в Германия тя обгрижвала една неподвижна възрастна германка в село до Улм. След това била изпратена в Аугсбург, където се грижела за собственик на хотел, който бил в инвалидна количка. Спомените на Снежана от времето, прекарано в Аугсбург, не са особено хубави. Два пъти била удряна и блъскана от мъжа без причина - в присъствието на неговата съпруга, която пък незабавно поискала нова гледачка. " От фирмата ме посъветваха да пусна жалба заради насилието. Направих го, но и до днес не съм получила отговор ", разказва тя.
Третата ѝ спирка в Германия била Льовенщайн в провинция Баден-Вюртемберг. Там в продължение на четири седмици обгрижвала онкоболна жена - помагала ѝ да се придвижва от количката на леглото и обратно.
Така минали първите два месеца в Германия, след които Снежана се върнала у дома в софийското село Лозен. Зачакала фирмата да я потърси за нов ангажимент.
Когато човек издъхне в ръцете ти
Позвънили ѝ обаче едва седем месеца по-късно - през април 2015. Казали ѝ, че още на следващата сутрин трябва да тръгне отново за Германия. " Този път имах късмет. Грижех се за един възрастен мъж. Семейството му беше много добро и пожела да остана по-дълго ", разказва 57-годишната жена. " Работих там една година, разкошни хора бяха ", спомня си тя.
По-късно Снежана намерила друга фирма, набираща подобни кадри. Тя обаче предлагала работа в Австрия и условията били доста по-различни. Договорите били за по два месеца, след които болногледачът трябвало да се прибира в родината си и да чака ново позвъняване. Когато отишла за трети път в Австрия, болният човек, за когото се грижела, починал в ръцете ѝ. Преживяла тежък стрес. Събрала куфара и пак се прибрала у дома. Снежана още няколко пъти заминавала и се връщала в България. " Болногледачът е смазан от стреса, страшно е да гледаш умиращия в очите и да не можеш да помогнеш ", казва 57-годишната жена.
През март тази година се наложило да обгрижва възрастна жена в Инсбрук с много напреднала деменция. Обяснили ѝ, че при всяко излизане задължително трябва да изключва бушоните, за да не стане беля, ако на бабата ѝ хрумне да включи тока. " Замисляли ли сте се колко в България могат да си позволят да плащат за денонощна грижа за родител с това заболяване? В нашата страна това е голям проблем ", коментира Снежана.
Болногледачката е работила и в дома на българка. Въпросната жена била 4-годишна, когато родителите ѝ избягали на Запад, сега е на около 82. " Да не попадаш при българи! Мъжът ѝ също е българин, а синът им беше получил инсулт. Тя се държеше ужасно с мен, непрекъснато вдигаше скандали, искаше да съм денонощно чистачка, перачка, гладачка и да съм постоянно около сина ѝ ", разказва Снежана.
Там била принуждавана да мие прозорците и пода всеки ден. И редовно била обвинявана, че нищо не прави. Болногледачката не издържала и поискала фирмата да я освободи от ангажимента. Отново се прибрала у дома за месец и пак се върнала в Инсбрук, този път да обгрижва старец.
За безизходицата в България
" Какво ли не съм работила в България - всичко! Когато дойде демокрацията, работех в предприятието " Книгоразпространение " в София. Бях управител на склад за учебници за техникумите. Но складовете се разпродадоха през 1992 и ме съкратиха ", разказва Снежана. Продавала дини на пазара, после няколко месеца работила в едно кафене, след което и на вестникарска сергия.
" По време на целия безкраен преход към демокрация съм работила какво ли не, хващах се и на смени. Добре, че родителите ми навремето ми помагаха с децата ", разказва тя. Често получавала откази заради това, че има и деца.
Накрая научила за професията на болногледачка, заела се да учи немски език. " Бях готова да сменям памперси, да чистя къщите, но в замяна на това да получавам свестни пари, с които да помагам на семейството си. По договор ние нямаме задължението да хигиенизираме целия дом на болника, а само помещението, където се намира той, но от всички семействата изискват това - плюс пране, готвене, гладене ", уточнява тя.
През октомври Снежана пак поема към Инсбрук. Няма намерение да се отказва от прелитанията натам и насам. " Въпреки всички трудности, навън се чувствам много по-добре, отколкото в България ", признава тя. Сега за нея най-важното е да се намери добра работа за 20-годишния ѝ син, който е назначен на минимална заплата в един магазин. " Заради него тръгнах да гледам чуждите старци в Европа - знаеш ли какво е момчето ти да е на 14 години и да не можеш да му дадеш левче да излезе с приятели? Стоеше си сам у дома като затворник, това една майка не може да го понесе ", горчиво отбелязва тя.
Дъщеря ѝ завършила Музикалната академия в Пловдив, но днес работи като фризьорка. " И какъв е смисълът да имаш висше образование в България? Европа е пълна с българи висшисти, а големият губещ пак е България ", казва Снежана.
" Въпреки всички трудности в чужбина там дишам. В България безизходицата ме задушава ", признава с болка 57-годишната болногледачка.
От 2014 година насам Снежана Митова е болногледачка в чужбина. Намерила работата чрез българския офис на една полска фирма, наемаща болногледачи за Западна Европа. Преди да замине, 57-годишната жена изкарала курс по немски език.
През първите две седмици в Германия тя обгрижвала една неподвижна възрастна германка в село до Улм. След това била изпратена в Аугсбург, където се грижела за собственик на хотел, който бил в инвалидна количка. Спомените на Снежана от времето, прекарано в Аугсбург, не са особено хубави. Два пъти била удряна и блъскана от мъжа без причина - в присъствието на неговата съпруга, която пък незабавно поискала нова гледачка. " От фирмата ме посъветваха да пусна жалба заради насилието. Направих го, но и до днес не съм получила отговор ", разказва тя.
Третата ѝ спирка в Германия била Льовенщайн в провинция Баден-Вюртемберг. Там в продължение на четири седмици обгрижвала онкоболна жена - помагала ѝ да се придвижва от количката на леглото и обратно.
Така минали първите два месеца в Германия, след които Снежана се върнала у дома в софийското село Лозен. Зачакала фирмата да я потърси за нов ангажимент.
Когато човек издъхне в ръцете ти
Позвънили ѝ обаче едва седем месеца по-късно - през април 2015. Казали ѝ, че още на следващата сутрин трябва да тръгне отново за Германия. " Този път имах късмет. Грижех се за един възрастен мъж. Семейството му беше много добро и пожела да остана по-дълго ", разказва 57-годишната жена. " Работих там една година, разкошни хора бяха ", спомня си тя.
По-късно Снежана намерила друга фирма, набираща подобни кадри. Тя обаче предлагала работа в Австрия и условията били доста по-различни. Договорите били за по два месеца, след които болногледачът трябвало да се прибира в родината си и да чака ново позвъняване. Когато отишла за трети път в Австрия, болният човек, за когото се грижела, починал в ръцете ѝ. Преживяла тежък стрес. Събрала куфара и пак се прибрала у дома. Снежана още няколко пъти заминавала и се връщала в България. " Болногледачът е смазан от стреса, страшно е да гледаш умиращия в очите и да не можеш да помогнеш ", казва 57-годишната жена.
През март тази година се наложило да обгрижва възрастна жена в Инсбрук с много напреднала деменция. Обяснили ѝ, че при всяко излизане задължително трябва да изключва бушоните, за да не стане беля, ако на бабата ѝ хрумне да включи тока. " Замисляли ли сте се колко в България могат да си позволят да плащат за денонощна грижа за родител с това заболяване? В нашата страна това е голям проблем ", коментира Снежана.
Болногледачката е работила и в дома на българка. Въпросната жена била 4-годишна, когато родителите ѝ избягали на Запад, сега е на около 82. " Да не попадаш при българи! Мъжът ѝ също е българин, а синът им беше получил инсулт. Тя се държеше ужасно с мен, непрекъснато вдигаше скандали, искаше да съм денонощно чистачка, перачка, гладачка и да съм постоянно около сина ѝ ", разказва Снежана.
Там била принуждавана да мие прозорците и пода всеки ден. И редовно била обвинявана, че нищо не прави. Болногледачката не издържала и поискала фирмата да я освободи от ангажимента. Отново се прибрала у дома за месец и пак се върнала в Инсбрук, този път да обгрижва старец.
За безизходицата в България
" Какво ли не съм работила в България - всичко! Когато дойде демокрацията, работех в предприятието " Книгоразпространение " в София. Бях управител на склад за учебници за техникумите. Но складовете се разпродадоха през 1992 и ме съкратиха ", разказва Снежана. Продавала дини на пазара, после няколко месеца работила в едно кафене, след което и на вестникарска сергия.
" По време на целия безкраен преход към демокрация съм работила какво ли не, хващах се и на смени. Добре, че родителите ми навремето ми помагаха с децата ", разказва тя. Често получавала откази заради това, че има и деца.
Накрая научила за професията на болногледачка, заела се да учи немски език. " Бях готова да сменям памперси, да чистя къщите, но в замяна на това да получавам свестни пари, с които да помагам на семейството си. По договор ние нямаме задължението да хигиенизираме целия дом на болника, а само помещението, където се намира той, но от всички семействата изискват това - плюс пране, готвене, гладене ", уточнява тя.
През октомври Снежана пак поема към Инсбрук. Няма намерение да се отказва от прелитанията натам и насам. " Въпреки всички трудности, навън се чувствам много по-добре, отколкото в България ", признава тя. Сега за нея най-важното е да се намери добра работа за 20-годишния ѝ син, който е назначен на минимална заплата в един магазин. " Заради него тръгнах да гледам чуждите старци в Европа - знаеш ли какво е момчето ти да е на 14 години и да не можеш да му дадеш левче да излезе с приятели? Стоеше си сам у дома като затворник, това една майка не може да го понесе ", горчиво отбелязва тя.
Дъщеря ѝ завършила Музикалната академия в Пловдив, но днес работи като фризьорка. " И какъв е смисълът да имаш висше образование в България? Европа е пълна с българи висшисти, а големият губещ пак е България ", казва Снежана.
" Въпреки всички трудности в чужбина там дишам. В България безизходицата ме задушава ", признава с болка 57-годишната болногледачка.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ