Масовото съзнание по отношение на коронавируса вече показва белези на

Галъп: 51% от българите смятат, че ограниченията за пътуване в чужбина вече трябва да отпаднат

Масовото съзнание по отношение на коронавируса вече показва белези на нормализация. Паниката продължава да намалява, а останалите страхове по-скоро вече се установяват в определени рамки и губят предишната динамика. Цялостната оценка за мерките, които властта взе в последните два месеца, е висока.
Всичко по темата:Епидемията коронавирус (COVID-19) 8252
Високи, макар и без нов ръст, са страховете и неприятните равносметки за доходите. Това са изводи и хипотези от седмата вълна на експресен телефонен сондаж на „ Галъп интернешънъл “ във връзка с коронавируса. Изследването беше проведено между 15 и 18 май.

Продължава да спада делът на паническите реакции по отношение на коронавируса – хората, които приемат, че това е смъртоносна опасност и едно от най-страшните неща, сполетявали човечеството. Този дял е 17% сега, а през март и април време беше 22-24%.

Едновременно с това, дяловете на тревожната и спокойната реакция показват признаци на установяване на определени равнища. Делът на хората, които приемат, че коронавирусът е опасен, но все пак е само силен грип, спира плавния си спад и засега остава в диапазона около 60%.

Делът на онези, които смятат, че това не е сериозна опасност и е преди всичко шумотевица, спира ръста си и остава да се колебае около 20%. Има и малък процент колебаещи се. Изглежда, че тревогата след края на извънредното положение и по-строгите мерки за обществена изолация остава, но опасността е вече по-трезво оценена и картината на масовото съзнание изкристализира, след динамиката преди това.

На този фон 61% намират мерките на властта срещу коронавируса за достатъчни, 29% – за прекалени и 9% – за недостатъчни. Има и малцина колебаещи се. След седмиците на постепенен спад в дяловете на определението „ достатъчни “ и ръст на определението „ прекалени “, сега вече и тук очевидно има установяване около определени нива. Нормализация се наблюдава и по отношение на оценките за оперативната власт – правителство и щаб.

Постепенното и закономерно многоседмично „ слизане “ от пиковите нива от преди два месеца изглежда е преустановено и обществените оценки остават близо до равнищата от последното замерване преди две седмици. Премиерът Борисов остава с положителна сумарна ситуативна оценка – 54% одобрение, 41% неодобрение и 5% колебание. Тази оценка остава по-добра от традиционното доверие към Борисов, отчетено преди месеци. В основата на преобладаващите позитивни оценки досега е верният усет на властта към календара на обществените настроения.

Любопитно е как хората се отнасят към доц. Мангъров – който се утвърди като своеобразен символ на алтернативния прочит на ситуацията. 49% го одобряват, 30% не, а останалите се колебаят. За сравнение, проф. Мутафчийски има одобрение 70%, неодобрение 26% и 4% се затрудняват да отговорят.

86% от анкетираните пък смятат, че България се справя сравнително добре с епидемията на фона на другите европейски държави, което допълнително потвърждава, че действията до този момент са оценени високо от мнозинството от българите.

От дистанцията на времето, решението за въвеждане на извънредно положение в страната за последните два месеца е оценено положително. Мнозинство от 75% от респондентите вярва, че това решение беше необходимо. Малко над една пета (21%) от запитаните го намират за ненужно. Останалите не могат да преценят.

Растат и очакванията за постепенна нормализация и завръщане към обичайния ритъм на живот в страната. Близо две трети от запитаните българи вярват, че до края на годината животът в страната постепенно ще се нормализира. 30% са по-скоро скептични, че ще се върнем към „ нормалността “ до края на 2020 г., а 5% от запитаните не могат да преценят.