100 въпроса за тоталитарната държава. Така се казва проектът на

" 100 въпроса за тоталитарната страна. " Така се споделя планът на Клуб Z. Какво обаче се схваща под тоталитарна страна, тоталитарен режим, тоталитаризъм?

Най-общо това е страна, която обгръща, управлява всичко като (почти) унищожава сферата на частното, персоналното, стъпква напълно концепцията за човешки права и свободи, свободен пазар. Това е режим, който съществува на основата на омразата и взаимното опълчване, за него е доста важно създаването на ВРАГ. Както и непрекъснатото положение на " битка " против този зложелател. Тази битка е расова (при Хитлер) и класова (Сталин).

Тоталитарната държава се характеризира със мощна концентрация на властта, еднопартийна система, партия и страна стават едно, има детайлно йерархизирана система за ръководство с пирамидална конструкция. Като се допуска, че решенията се вземат от групов орган на ПАРТИЯТА-ДЪРЖАВА, само че отпред постоянно има един човек, към който целеустремено се развива КУЛТ към ЛИЧНОСТТА. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт са напълно подчинени на решенията на партията и нейния лидер.

Подчинението се обезпечава със мощен и огромен наказателен уред,  в който значимо място заемат тайните служби и мрежата от доносничество и взаимно наблюдаване и надзор. В репресивната система, която постанова волята на режима със мощ и тормоз, ключова и е армията - огромна, акцент има върху въоръжаването и полувоеннизирана система за подготовка на популацията.

Най-зловещите форми на репресии са ЛАГЕРИТЕ на гибелта, в които са избити милиони хора - концлагерите на нацистка Германия, ГУЛАГ - в Съюз на съветските социалистически републики. Друго особено разбиране е ТЕРОР.

Идеологияга е един от крайъгълните камъни на подобен вид режим – без значение от съответните ѝ характерности, като тя обгръща всеки детайл на съществуването на хората. Има своите изражения в метод на живот, организации, език, облекло и най-много мисленето. Пропагандата е доста значима за налагането и одобряването на подобен вид режим. Едно от мощните способи за налагане на пропагандата и втълпяване на индокринацията е посредством средствата за връзка – които са изцяло унифицирани и предаващи посланията на ръководещия режим. Тук влиза в действие и друго типично разбиране за тоталитарна страна – ЦЕНЗУРАТА – няма различни гледни точки, няма независимост на изложение.

Икономиката също е централизирана – планова, без конкуренция и не следва икономическите закони на свободния пазар.

Христоматийните образци за тоталитарната страна са нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики – в крайната си форма при Сталин. В днешно време за образец за такава страна може да се приеме Северна Корея.

Всъщност обаче терминът се появява в различен апетитен за тоталитарен режим – фашистка Италия  на Мусолини. Понятието „ тоталитаризъм “ поражда след Похода към Рим на 28 октомври 1922 година, с който фашистите взимат властта в Италия – техните съперници от левицата стартират да го употребяват, наблягайки устрема им за цялостен надзор над обществото. По-късно самите фашисти възприемат това название, като го използват в позитивен смисъл. Някои откриватели приказват при фашизма за незавършен тоталитаризъм. 

В теорията тоталитаризъм в някакъв миг се постанова като обобщаващ термин за леви и десни режими, които обаче имат доста по-общо между тях, в сравнение с посредством традиционна  поляризация комунизъм-фашизъм.

Когато дефинира и разказва тоталитаризма Хана Аренд се концентрира върху тоталния гнет като негова същностна линия. По-късно обаче Збигнев Бжежински и Карл Йоахим Фридрих, които развиват по-завършен модел, извеждат няколко характерности на сходни режими:
Тоталитаристка, основополагаща идеологияЕднопартийна система, всеобща партия, отпред на която е фигура на диктатор;Система на гнет. Насилие. Много значима е ролята на тайната полиция;Правителствен монопол над военните, икономическите, културните и осведомителните структури на обществото.
Според Хари Екстайн и Дейвид Аптър тоталитаризмът „ отстранява всички граници сред страната и публичните групи, даже страната и самостоятелната персона “.

Карл Попър вижда наченките още в Платоновата страна.

За немалко учени тоталитарната страна е рожба на модерността, още веднъж провокирана като последица от комплицираните първи години на 20 век и Първата международна война.
Режимът в България- Народна република България
В България (Народна република България) може би по-скоро може да се приказва за хибриден режим – нещо сред тоталитарно и властническо ръководство, само че с превес на второто. Смъртта на Сталин през 1953 година носи облекчения, най-малко във връзка с тоталния гнет и всеобщото изтребване на хора. Отражение това намира и в България, която неслучайно до 1989 година е наричана най-верният спътник на Съветския съюз. Сателитният тоталитаризъм в България е в интервала в първите години след 9 септември 1944 година - първо ръководството поема Георги Димитров (от 1946 година е министър-председател, ръководител на комунистическата партия като се унищожават и последните останки от опозиция), линията на репресии продължава и при Вълко Червенков.

През 1947 г. с помощта на СССР  комунистическата партия минава към определяне на тоталитарен надзор над държавната власт (пълен политически надзор, политическа диктатура) на основата на Наредба-закон за отбрана на националната власт започва преследването на политическата съпротива. Водачите само че опозицията са хвърлени в затвори и лагери, а самите партии – закрити. И при Димитров, и при Червенков е доста мощен култът към личността. Още преживе " вождът и учителят на българския народ ", " героят от Лайпцигския развой " и така нататък се снабдява с град, кръстен на него - Димитровград, а след гибелта си се снабдява с пантеон в центъра на София, където мумуфицираното му тяло е изложено за поклонение на масите.

След Априлския пленум през 1956 година идва ерата  " Тодор Живков ", като уклонът е повече към властническо ръководство.

Така или другояче главните характерности на  действие на страната са:

Партийна система – Българска комунистическа партия, Български земеделски народен съюз (казионно и присъдружно и напрактика придатък на Българска комунистическа партия, напълно официално съществува отделно) и Отечествен фронт (някаква остатъчна абревиатура от обединяването след 9 септември 1944 година, също казионна организация, обществено-политическа). Българска комунистическа партия има строга йерархична конструкция отпред с Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия и общоприет секретар. Идеологическата „ промивка “ стартира с детски и юношески организации – чавдарчета, пионери, Комсомол. Съответно сред партийната буря с клановете ѝ, и елементарните хора в страната се оформя бездна. Т. нар. партиен и държавен елит, който е мощно миропомазан, става прочут и като номенклатура. 

Управлението на страната е сраснало с партийната власт. Разделение на управляващите на процедура е прекомерно условно като крайните решения се вземат от органите на Българска комунистическа партия. Има Държавен съвет и парламент, който не е непрекъснато настоящ орган, Министерски съвет, национални препоръки (на локално ниво). Съдебната власт е по руски пример, още веднъж конците се дърпат от партията-майка.

Планова стопанска система, в селското стопанство – така наречен ТКЗС-та.

Всемогъща Държавна сигурност – тайната полиция – с разклонена система от доносници, сътрудници и т. н., на разнообразни равнища и във всички сфери на публичния живот. С отварянето на досиетата след измененията през 1989 година оплетени - непринудено или не, в мрежите на Държавна сигурност се оказват известни имена, както и съществени престижи - учени, преподаватели, писатели и т. н.

Армията: още след Деветосептемврийския прелом Българската комунистическа партия поставя специфични старания да сложи въоръжените сили на страната под собствен непосреден надзор. Първоначално те са реорганизирани по руски пример с директното присъединяване на руски офицери, проборудвани са със руско въоръжение и техника, управителни позиции заемат руски офицери от български генезис, огромна част от командния състав минава образования в Съветския съюз, руски преподаватели работят в български военни учебни заведения.

Репресиите - Народният съд, лагерите. Използването на етническата карта - така наречен Възродителен развой.

Основните средства за информация, които са заети главно с пропаганда, са Българска национална телевизия – дълго време с една стратегия, Българското национално радио и Българската телеграфна организация. Няколко вестника, главно партийни органи, както и локални вестници, също общинско-партийни органи.

Гражданите на страната страдат от разнообразни форми на несвобода – съществени ограничавания при пътуванията зад граница, цензура на литература, филми и т. н., липса на независимост на изразяването, на словото, на сдружаване – митингите и стачките са неразрешени, а за „ добруването “ на работещите „ се грижат “ Партията и профсъюзите  (отново казионни.)

Идеологията - всичко е в името на хората, всички хора са равни, създаване на развито социалистическо общество, победа на комунистическата концепция и т. н., все добре известни идеологически клишета.

Това са единствено линии за същността на режима в Народна република България. 
Защо е значимо да знаем това?
Има една елементарна причина - с цел да не се повтаря. За да записваме даже и първите белези, зародиши на сходни дейности и планове, ориентирани против свободите и правата на личността, проповядващи ненавист към другите, кавга, принуждение, опитите за промиване на мозъци и втълпяване на човеконенавистни идеологии. 

---

Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по темата