Защо с тийнейджърите е толкова трудно?
10 значими момента, които би трябвало да имате поради
1. Кризата на тийнейджърството
Тази рецесия не е програмирана от природата, ние изкуствено я сътворяваме. По-рано сред детето и възрастния не е имало интервал, детето е ставало възрастен след специфичен ритуал, който символизира узряването. В актуалното общество сходни традиции от дълго време не съществуват и те не са сменени с нещо по-модерно. Когато детето се трансформира в младеж, родителите се плашат „ Сега той ще стартира да пуши, да взема опиати и да прави секс. “ От боязън те стартират да „ стягат дисциплината “, а младежа от своя страна се съпротивлява.
2. Преразглеждане на контракта
Това е доста значимо при постигане на тийнейджърската възраст, като изискванията на новия контракт се слагат от родителя. Първо, родителите дружно дефинират и съгласуват разпоредбите, а след това беседват с детето. Ако майката счита, че синът ѝ е пораснал, а таткото – не, то коментирайте какво значи „ пораснал “. Ако да вземем за пример това значи, че момчето към този момент може да работи, то му осигурете опция да придобива работни привички и изкарва някакви средства.
3. Групиране
Главното в живота на младежите е да бъдат разбрани. З атова и за тях е доста значимо да намерят „ свои “ хора, своя група. Стремежът към групиране е заложен в нас от природата. Всички висши животни и птици се събират на групи, до момента в който са млади. Извънкласните действия могат да подкрепят вярното групиране, тъй като там децата ги сплотяват общите ползи. Това може да е футбол, туризъм, театрално студио и така нататък Често в тийнейджърската възраст децата зарязват старите си ползи и намират нови, което е изцяло обикновено.
4. Социалните мрежи
Когато младежите прекарват времето си в обществените мрежи, това също е групиране по ползи, единствено че виртуално. Ако детето ви е на 15 години и към този момент непрестанно е онлайн, към този момент е изцяло неефикасно да казвате: „ Отиди и направи нещо действително “ – то просто няма да ви чуе. Късно е да спорите и убеждавате, по-добре се постарайте да запазите връзките си.
5. Тийнейджърството не е вечно
В началото младежът употребява влизането в избрана обществена група вместо „ посвещение “. После пораства и се „ връща в фамилията “, само че към този момент като възрастен.
Родителите са длъжни да кажат на своя младеж две неща – че схващат какво се случва с него и че го чакат. Т.е. те би трябвало търпеливо да изтърпят този етап и детето ще се върне при тях.
6. Може ли да се „ прескочи “ тийнейджърството?
Някои родители доста се опасяват от това „ групиране “ и се стараят да му попречат. Или натоварват детето със задания, тъй че да няма време за другарство с връстниците си, или стартират да подлагат на критика приятелите му. И двата метода са неточност.
Ако тийнейджърството се прескочи, то детето ще израсне в нерешителен в себе си човек. И непрестанно ще се пробва да си навакса пропуснатото. Т.е. в бъдеще може да стане лесна жертва на секти и други крайни групи.
7. Грубост и шантаж
Ако не определите рамките, в които младежът ви може да поддържа връзка с вас, той непрестанно ще се пробва да открие до каква степен могат да се разпрострат границите. Докато младежът живее с родителите си, те имат правото да дефинират правила. Например: „ У дома не се псува “.
Не бива да търпите грубости. Родителите би трябвало да заявят ясно при какви условия са подготвени да споделят и да отстояват вижданията си „ когато си подготвен да приказваме по метода, по който аз изисквам, заповядай. “
Понякога младежът стартира да шантажира родителите си – с бягство от вкъщи, със самоубийство и така нататък За да съществува операцията, са нужни минимум двама участници в нея, в случай че единият излезе от играта, то тя просто няма да се състои. Кажете му, че сте подготвени да обсъдите казуса и да извършите това, това и това. Но нищо в допълнение. Когато осъзнаят, че сте престанали да се поддавате на операции, младежите се стряскат, тъй като виждат, че нямат действителни лостове за напън над вас. Те живеят в дома ви и вие сте тези, които се грижите за тях – физически и прочувствено.
8. „ Той не желае да учи и ще си провали живота. “
Ако родителите са си втълпили, че детето им би трябвало да учи в университет непременно, то действителна полемика по тематиката е невъзможна. Родителите би трябвало да работят доста над себе си, с цел да престанат да гледат в някакво имагинерно бъдеще, а да виждат детето, което е с тях – тук и в този момент.
В тази възраст стратегическата задача на родителите не е, условно казано, да поправят неприятните оценки, а да запазят положителните си връзки с детето.
9. Опасно и асоциално държание
На младежите е присъща непотребна психомоторна възбуденост. Грубо казано, непотребен електрически ток протича във вените им. Това напрежение би трябвало да се освобождава. Как ли? Начините, които децата избират, са разнообразни – отиват на поход, крадат алкохол, играят на танкове или си играят с ножове…
Какво би трябвало да успеем да създадем до началото на тийнейджърството:
10. Обогатявайте гледната точка на детето си.
Покажете му, че в живота има доста забавни неща. Нека детето да опитва колкото се може повече занимания и интензивности. Така шансът да открие „ своето нещо “ и „ своята група “ е по-голям.
Споделете с него своя опит . Спомнете си какво се е случвало с вас на тази възраст – по какъв начин сте ненавиждали родителите си, защо сте страдали и така нататък
Научете детето си на потребни привички. Да готви, да поправя всякакви дребни неща. Когато станат младежи, това ще им помогне да се усещат по-уверени и ще им дава спомагателни опорни точки.
Откъс от лекцията на психолога Катерина Мурашова, цялата лекция ТУК
