Паралиите ядат с 40% повече от бедните
10% от хората живеят единствено с 1655 лева за цяла година
Парите в джоба дефинират пиенето и пушенето
Безработни и пенсионери си набират 36% от калориите посредством самун и тестени произведения
Доходите са решаващи за това какво има за храна на масата. Най-богатите 10% от популацията ядат с 40% повече от най-бедните българи, сочат данни на Националния статистически институт. Заможните ядат по-малко самун, само че хапват повече месо, плодове и зеленчуци. Това обаче не значи, че се хранят по-здравословно, тъй като пият и пушат доста повече от бедните си съграждани. Най-заможните 10% от популацията за година изпиват приблизително по 49,3 литра алкохол и пушат по 1363 цигари, а най-бедните 10% от популацията – единствено по 12 литра алкохол и 303 цигари.
Най-богатите 10% от популацията ядат по-малко самун, само че хапват повече месо, плодове и зеленчуци.
Хората, които попадат в групата с най-високи приходи, ядат приблизително по 77,9 кг. самун на година, 72,2 кг. плодове и 85,3 кг. зеленчуци. А най-бедните 10% от популацията за година изяждат приблизително по 98,2 кг. самун, 24,6 кг. плодове и 45 кг. зеленчуци. За година заможните употребяват приблизително по 37,7 кг. месо и 16,5 кг. месни артикули, а бедните – 23,2 кг. месо и единствено 9,6 кг. колбаси, луканки и наденици. Заможните хапват 13,5 кг. сирене на година, при 8,1 кг. за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните употребяват по 5,9 кг. кашкавал годишно, а най-бедните – над три пъти по-малко, или единствено 1,9 кг. В резултат храната на най-заможните съдържа приблизително по 2571 калории дневно, което е с близо 40% повече от калорийното наличие на прехраната на най-бедните (1841 калории дневно, 36% от които се набират от самун и тестени изделия).
В България най-богатите 10% от популацията разполагат на месец с една междинна заплата, която могат да похарчат единствено за себе си. Средният годишен приход на семействата, в които живеят най-заможните 10% от българите, е 25 958 лева, което прави по 2163 лева на месец, сочат данните на Национален статистически институт за 2017 година Всеки член на семействата на богатите разполага приблизително с 13 656 лева на година, или с единствено с 1138 лева на месец. Сумата е много дребна на фона на междинната заплата за страната, която към този момент е над 1100 лева Но повода за това е, че всички получени в фамилията заплати, пенсии и други приходи се разделят сред членовете на семейството. Така даже един човек да има висока заплата, в случай че в семейството има незает, деца или пенсионер, междинният приход на човек от семейството пада доста. Другата причина междинните приходи на елита на обществото да не са доста впечатляващи, е че Национален статистически институт дели популацията на групи от по 10%, каквато е международната процедура. Така в групата на най-богатите 10% попадат към 700 хиляди българи. От тях обаче извънредно богатите са дребен дял, а останалите имат много по-скромни приходи.
Най-бедните 10% от българите за цялата 2017 година имат междинен приход от 1655 лева, което прави по 138 лева на месец, сочат данните на Национален статистически институт.
Частният бизнес има дребен дял
Заплатата е решаваща за позицията в обществото
В фамилиите на 10-те % най-заможни българи 64,6% от приходите са от заплати, 9,8% от приходите са от независима претовареност, а единствено 9,2% са от пенсии. Оказва се, че множеството хората с високи приходи също работят на заплата, а доста дребна част от тях имат личен бизнес и работят за себе си. При най-бедните 10% от популацията картината е радикално друга – единствено 34,1% от приходите в фамилиите са от заплати, а главно перо в приходите с дял от 30,9% са пенсиите. Добавките за деца дават още 6% от фамилния бюджет на най-бедните, компенсациите за безработица обезпечават 0,9% от приходите, а другите обществени помощи – 5% от парите в фамилията.
Най-богатите 10% от популацията дават за храна 24,1% от разноските си, а единствено 12% от фамилния бюджет отиват за наем и заплащането на сметки за ток, вода, парно и телефон. При най-бедните за тези две най-важни пера от фамилния бюджет отиват надлежно 43% и 19,3% от всички разноски.
Ядем месо и кашкавал вместо самун и картофи
Расте използването на цигари и алкохол
Намалява потреблението на салами
През 2017 година всеки е изпил приблизително по 28,9 литра алкохол и е изпушил по 656 цигари.
Българите харчат за алкохол и цигари повече в сравнение с за облекла и обувки, сочат данните на Национален статистически институт. През 2017 година за алкохол и цигари са отишли 4,2% от всичките ни разноски, до момента в който за облекла и обувки – 3,5% от фамилния бюджет. За алкохол и цигари отива тъкмо подобен дял от парите на семействата, колкото са и разноските за обзавеждане и поддържане на дома. Всъщност най-голямото перо в фамилния бюджет са парите за храна с дял от 30,1%, следвани от разноските за заплащане на комунални сметки – за ток, вода, парно и наеми – с дял от 14,8%. Любопитно е, че през предходната година делът на разноските за храна в фамилния бюджет, както и за алкохол, цигари, облекла и обувки понижава. Увеличават се обаче разноските за обзавеждане на дома, както и за заплащането на битови сметки. Въпреки повдигането на приходите обаче, общата сума, която се харчи за развлечения през свободното време и за обучение през предходната година остава съвсем без смяна. Просто нарастването на приходите отива за заплащане на сметки, храна, превоз и здраве като и в следствие пари за развлечения, просвета и обучение още веднъж не остават.
С повишението на приходите през годините българите ядат по-малко самун и картофи, компоти и туршии. През 2008 година всеки човек е изял приблизително по 109,5 кг. самун, и 27,2 кг. картофи, а през 2017 година – 87,1 кг. самун и 26,6 кг. картофи. За сметка на това доста се усилва потреблението на плодове, кашкавал и яйца. С повдигането на приходите през годините ядем малко повече месо, за сметка на понижение на потреблението на салами.
Наред с по-здравословното хранене българите пият и пушат повече. През 2017 година всеки е изпил приблизително по 28,9 литра алкохол и е изпушил по 656 цигари, при 27,3 литра алкохол и 639 цигари година по-рано. Като тук влиза единствено ракията, водката и уискито, без да се брои виното и бирата. За към 10 години потреблението на алкохол е повишено с 16%.
За 9 години
Доходите набъбнаха с 60%
Увеличиха пенсиите с 60%
Като се вземе поради инфлацията действителното нарастване на приходите за интервала 2008-2017 година е близо 40%.
Доходите на хората набъбнаха с 60% за интервала 2008-2017 година, сочат данните на Национален статистически институт. През 2008 година междинният приход на човек е бил 3502 лева, което прави по 292 лева на месец. За 2017 година междинният приход на човек към този момент е с близо 60% по-висок – 5586 лева, или 465 лева на месец. Като се вземе поради насъбраната инфлация за този 9-годишен интервал се оказва, че действителните приходи на хората са нарастнали с близо 40%.
Най-бързо нарастват пенсиите. Реалното им нарастване за интервала, откакто се извади инфлацията, е с 60,5%. Заплатите се подвигат с по-бавни темпове. От 2008 година до 2017 година приходите от заплати в семействата действително са се нараснали с 47,2%.
Заплатите образуват 54,4% от приходите на семействата през 2017 година, а пенсиите обезпечават 26,5% от парите в фамилиите. Доходите на хората, които работят за себе си, нарастват по-бавно от заплатите. Доходите от независима претовареност за 9-годишния интервал действително са нарастнали единствено с 22%.
Равносметка
Вдигат заплатите по-бързо от цените
Възможността хората да ядат по-разнообразна храна се дължи на това, че приходите порастват по-бързо от цените на главните храни. Например през 2017 година с годишните си приходи човек е можел да купи 4218 кг. самун или 6209 кг. картофи, което е надлежно с 68% и 40% повече по отношение на хляба и картофите, които сме можели да си купим през 2008 година При ябълките и свинското месо покупателната дарба за същия интервал е скочила надлежно с 85% и 80% като с годишните си приходи човек може да купи 4004 кг. ябълки или 756 кг. свинско. При пилешкото скокът на покупателната дарба за интервала е с 60%.
Парите в джоба дефинират пиенето и пушенето
Безработни и пенсионери си набират 36% от калориите посредством самун и тестени произведения
Доходите са решаващи за това какво има за храна на масата. Най-богатите 10% от популацията ядат с 40% повече от най-бедните българи, сочат данни на Националния статистически институт. Заможните ядат по-малко самун, само че хапват повече месо, плодове и зеленчуци. Това обаче не значи, че се хранят по-здравословно, тъй като пият и пушат доста повече от бедните си съграждани. Най-заможните 10% от популацията за година изпиват приблизително по 49,3 литра алкохол и пушат по 1363 цигари, а най-бедните 10% от популацията – единствено по 12 литра алкохол и 303 цигари.
Най-богатите 10% от популацията ядат по-малко самун, само че хапват повече месо, плодове и зеленчуци. Хората, които попадат в групата с най-високи приходи, ядат приблизително по 77,9 кг. самун на година, 72,2 кг. плодове и 85,3 кг. зеленчуци. А най-бедните 10% от популацията за година изяждат приблизително по 98,2 кг. самун, 24,6 кг. плодове и 45 кг. зеленчуци. За година заможните употребяват приблизително по 37,7 кг. месо и 16,5 кг. месни артикули, а бедните – 23,2 кг. месо и единствено 9,6 кг. колбаси, луканки и наденици. Заможните хапват 13,5 кг. сирене на година, при 8,1 кг. за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните употребяват по 5,9 кг. кашкавал годишно, а най-бедните – над три пъти по-малко, или единствено 1,9 кг. В резултат храната на най-заможните съдържа приблизително по 2571 калории дневно, което е с близо 40% повече от калорийното наличие на прехраната на най-бедните (1841 калории дневно, 36% от които се набират от самун и тестени изделия).
В България най-богатите 10% от популацията разполагат на месец с една междинна заплата, която могат да похарчат единствено за себе си. Средният годишен приход на семействата, в които живеят най-заможните 10% от българите, е 25 958 лева, което прави по 2163 лева на месец, сочат данните на Национален статистически институт за 2017 година Всеки член на семействата на богатите разполага приблизително с 13 656 лева на година, или с единствено с 1138 лева на месец. Сумата е много дребна на фона на междинната заплата за страната, която към този момент е над 1100 лева Но повода за това е, че всички получени в фамилията заплати, пенсии и други приходи се разделят сред членовете на семейството. Така даже един човек да има висока заплата, в случай че в семейството има незает, деца или пенсионер, междинният приход на човек от семейството пада доста. Другата причина междинните приходи на елита на обществото да не са доста впечатляващи, е че Национален статистически институт дели популацията на групи от по 10%, каквато е международната процедура. Така в групата на най-богатите 10% попадат към 700 хиляди българи. От тях обаче извънредно богатите са дребен дял, а останалите имат много по-скромни приходи.
Най-бедните 10% от българите за цялата 2017 година имат междинен приход от 1655 лева, което прави по 138 лева на месец, сочат данните на Национален статистически институт.
Частният бизнес има дребен дял
Заплатата е решаваща за позицията в обществото
В фамилиите на 10-те % най-заможни българи 64,6% от приходите са от заплати, 9,8% от приходите са от независима претовареност, а единствено 9,2% са от пенсии. Оказва се, че множеството хората с високи приходи също работят на заплата, а доста дребна част от тях имат личен бизнес и работят за себе си. При най-бедните 10% от популацията картината е радикално друга – единствено 34,1% от приходите в фамилиите са от заплати, а главно перо в приходите с дял от 30,9% са пенсиите. Добавките за деца дават още 6% от фамилния бюджет на най-бедните, компенсациите за безработица обезпечават 0,9% от приходите, а другите обществени помощи – 5% от парите в фамилията.
Най-богатите 10% от популацията дават за храна 24,1% от разноските си, а единствено 12% от фамилния бюджет отиват за наем и заплащането на сметки за ток, вода, парно и телефон. При най-бедните за тези две най-важни пера от фамилния бюджет отиват надлежно 43% и 19,3% от всички разноски.
Ядем месо и кашкавал вместо самун и картофи
Расте използването на цигари и алкохол
Намалява потреблението на салами
През 2017 година всеки е изпил приблизително по 28,9 литра алкохол и е изпушил по 656 цигари. Българите харчат за алкохол и цигари повече в сравнение с за облекла и обувки, сочат данните на Национален статистически институт. През 2017 година за алкохол и цигари са отишли 4,2% от всичките ни разноски, до момента в който за облекла и обувки – 3,5% от фамилния бюджет. За алкохол и цигари отива тъкмо подобен дял от парите на семействата, колкото са и разноските за обзавеждане и поддържане на дома. Всъщност най-голямото перо в фамилния бюджет са парите за храна с дял от 30,1%, следвани от разноските за заплащане на комунални сметки – за ток, вода, парно и наеми – с дял от 14,8%. Любопитно е, че през предходната година делът на разноските за храна в фамилния бюджет, както и за алкохол, цигари, облекла и обувки понижава. Увеличават се обаче разноските за обзавеждане на дома, както и за заплащането на битови сметки. Въпреки повдигането на приходите обаче, общата сума, която се харчи за развлечения през свободното време и за обучение през предходната година остава съвсем без смяна. Просто нарастването на приходите отива за заплащане на сметки, храна, превоз и здраве като и в следствие пари за развлечения, просвета и обучение още веднъж не остават.
С повишението на приходите през годините българите ядат по-малко самун и картофи, компоти и туршии. През 2008 година всеки човек е изял приблизително по 109,5 кг. самун, и 27,2 кг. картофи, а през 2017 година – 87,1 кг. самун и 26,6 кг. картофи. За сметка на това доста се усилва потреблението на плодове, кашкавал и яйца. С повдигането на приходите през годините ядем малко повече месо, за сметка на понижение на потреблението на салами.
Наред с по-здравословното хранене българите пият и пушат повече. През 2017 година всеки е изпил приблизително по 28,9 литра алкохол и е изпушил по 656 цигари, при 27,3 литра алкохол и 639 цигари година по-рано. Като тук влиза единствено ракията, водката и уискито, без да се брои виното и бирата. За към 10 години потреблението на алкохол е повишено с 16%.
За 9 години
Доходите набъбнаха с 60%
Увеличиха пенсиите с 60%
Като се вземе поради инфлацията действителното нарастване на приходите за интервала 2008-2017 година е близо 40%. Доходите на хората набъбнаха с 60% за интервала 2008-2017 година, сочат данните на Национален статистически институт. През 2008 година междинният приход на човек е бил 3502 лева, което прави по 292 лева на месец. За 2017 година междинният приход на човек към този момент е с близо 60% по-висок – 5586 лева, или 465 лева на месец. Като се вземе поради насъбраната инфлация за този 9-годишен интервал се оказва, че действителните приходи на хората са нарастнали с близо 40%.
Най-бързо нарастват пенсиите. Реалното им нарастване за интервала, откакто се извади инфлацията, е с 60,5%. Заплатите се подвигат с по-бавни темпове. От 2008 година до 2017 година приходите от заплати в семействата действително са се нараснали с 47,2%.
Заплатите образуват 54,4% от приходите на семействата през 2017 година, а пенсиите обезпечават 26,5% от парите в фамилиите. Доходите на хората, които работят за себе си, нарастват по-бавно от заплатите. Доходите от независима претовареност за 9-годишния интервал действително са нарастнали единствено с 22%.
Равносметка
Вдигат заплатите по-бързо от цените
Възможността хората да ядат по-разнообразна храна се дължи на това, че приходите порастват по-бързо от цените на главните храни. Например през 2017 година с годишните си приходи човек е можел да купи 4218 кг. самун или 6209 кг. картофи, което е надлежно с 68% и 40% повече по отношение на хляба и картофите, които сме можели да си купим през 2008 година При ябълките и свинското месо покупателната дарба за същия интервал е скочила надлежно с 85% и 80% като с годишните си приходи човек може да купи 4004 кг. ябълки или 756 кг. свинско. При пилешкото скокът на покупателната дарба за интервала е с 60%. Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ