Песков с гьобелсова пропаганда: Западът организира Евромайдана в Украйна
10 години след всеобщите митинги, почнали в Киев и приключили със свалянето на президента Виктор Янукович, Русия продължава да фабрикува измислени разкази за случилото се в Украйна през ноември 2013 година. Кремъл назовава украинската гражданска война, станала известна като „ Евромайдана “ „ държавен прелом “, зад който прозира грозното лице на Запада, определило прозападната политическа позиция на Украйна “.
По този мотив Дмитрий Песков, представител на президента Путин, декларира: " Наричаме го " Майдан ", само че в реалност това беше прелом, принудителен прелом, спонсориран от непознати сили – нещо, което се признава директно или индиректно от представители на разнообразни непознати страни. Трябва да назоваваме нещата с същинските им имена ", цитира думите му проправителствена организация ТАСС, съобщи Ройтерс.
Хронологията на събитията от ноември 2013 до март 2014 година обаче недвусмислено опровергават подправените тези и прогандни внушения, които са запазена марка на Кремъл. Те показват и каква е обективната картина на протичащото се в Украйна - събития, които значително предопределят вероломното навлизане на Русия в една самостоятелна и суверенна страна през февруари 2021.Не инцидентно украинският президент Володимир Зеленски назовава големите продемократични митинги, които смъкнаха подкрепяния от диктатора Путин водач в Киев преди 10 години, " първата победа " на страната във войната на Украйна с Русия.
Ето и хронологията:
Ноември 2013: Бившият украински президент Виктор Янукович ненадейно се отхвърля да подпише контракта за асоцииране с Европейски Съюз, договарянията за който се водят още от 2007 година. Янукович се обръща към Русия. Москва приветства решението на някогашната руска република и я одобри в митнически съюз с други някогашни руски републики.
Проевропейски настроените украинци обаче са ужасени. Стотици стачкуващи се събират същата вечер на централния украински площад " Независимост ", прочут като Майдан, с цел да стачкуват против решението на Янукович.
Декември 2013: Протестите против държавното управление се разрастват. Площад " Независимост " в Киев се трансформира в централно средище на протеста против президента Янукович. Противниците на държавното управление окупират кметството и централата на синдикатите в столицата. При демонстрациите доста хора са ранени от служители на реда.
Януари 2014: Украинският парламент приема редица закони за ограничение правото на демонстрации. Предвидени са и по-строги санкции за окупация и блокади на държавни здания, както и за " екстремистки апели " в интернет. Решенията провокират нови митинги. Стига се до тежки конфликти сред опозицията и полицията. В края на януари, след диалози с опозицията, държавното управление декларира подготвеност за анулиране на новоприетите закони. Парламентът афишира прошка за арестуваните съперници на държавно управление, само че в същото време упорства за почистване на уличните блокади и окупирани държавни здания.
Февруари 2014: Мерките на силите за сигурност против стачкуващите стават все по-брутални. Ситуацията се изостря. На 18 февруари избухва принуждение, когато към 20 000 протестиращи потеглят от Майдана към Народното събрание, с цел да изискат Янукович да бъде лишен от основни пълномощия. В същото време Русия упреква Запада, че е разпалил митингите.
20 февруари: Насилието в Киев ескалира. Полицията открива огън по стачкуващите, при който 80 души биват убити. Външните министри на Германия, Франция и Полша стартират посредническа задача.
21 февруари: С посредничеството на Европейски Съюз и Русия държавното управление и опозицията в Украйна водят договаряния. Президентът Янукович афишира нови избори и се афишира за връщане на конституцията от 2004 година, която планува по-малко пълномощия за президента. Редица съперници на държавното управление отхвърлят предлагането. Мнозина не престават да упорстват за незабавната оставка на Янукович. Постепенно излиза наяве, че протестното придвижване се състои от голям брой разнообразни групи, измежду които и ултранационалистки сили. Опозиционните политици Виталий Кличко, Олег Тягнибок и Арсений Яценюк подписват контрактувания компромис с Виктор Янукович. Въпреки това митингите на Майдана в Киев не престават.
22 февруари: Украинският парламент гласоподава с болшинство за свалянето на Виктор Янукович от президентския пост. Той е упрекнат в незаконно заграбване на компетенции. Насрочени са предварителни президентски избори за 25 май. Янукович потъва в конспиративност. Същевременно Юлия Тимошенко е освободена - след две години и половина, прекарани в пандиза. На идващия ден украинският парламент дефинира Александър Турчинов за краткотрайно изпълняващ длъжността президент на Украйна. Той афишира, че целта му е връщането на Украйна към курса на евроинтеграция. Укрилият се в Русия Янукович е търсен по обвинявания за " всеобщо ликвидиране ".
27 февруари: Проевропейският политик Арсений Яценюк е назначен за министър-председател на преходното държавно управление.
От този миг насетне стартира огромната драма за самостоятелна и суверенна Украйна.
Майдана слага началото на бурна верига от събития, вследствие на които Русия завзема стратегическия черноморски полуостров Крим през март 2014 година и провокира началото на промосковско въоръжено нахлуване в източния украински район Донбас.
Последвалият спор сред държавните сили и бунтовниците в Донбас разцепва страната, като до нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година умират повече от 14 000 души.
Въпреки това революцията трансформира съществено Украйна. Евромайдана довежда до усилване на проевропейските настроения в Украйна.
През 2017 година съглашението за асоцииране с Европейски Съюз, провокирало рухването на Янукович, най-сетне влиза в действие.
През 2019 година някогашният комедиант Володимир Зеленски става вторият президент на страната след революцията с обещания да изкорени корупцията - основно искане на Европейски Съюз, за по-тесни връзки с протестиралите на Майдана, както и да приключи войната с източните сепаратисти.
Междувременно анексирането на Крим от Русия отприщва вълна от шовинизъм, която докара до внезапно повишение на известността на Путин. Именно с това той оправда нашествието си в Украйна, като лъжливо твърдеше, че Киев прави " геноцид " над рускоезичното население на Донбас.
По този мотив Дмитрий Песков, представител на президента Путин, декларира: " Наричаме го " Майдан ", само че в реалност това беше прелом, принудителен прелом, спонсориран от непознати сили – нещо, което се признава директно или индиректно от представители на разнообразни непознати страни. Трябва да назоваваме нещата с същинските им имена ", цитира думите му проправителствена организация ТАСС, съобщи Ройтерс.
Хронологията на събитията от ноември 2013 до март 2014 година обаче недвусмислено опровергават подправените тези и прогандни внушения, които са запазена марка на Кремъл. Те показват и каква е обективната картина на протичащото се в Украйна - събития, които значително предопределят вероломното навлизане на Русия в една самостоятелна и суверенна страна през февруари 2021.Не инцидентно украинският президент Володимир Зеленски назовава големите продемократични митинги, които смъкнаха подкрепяния от диктатора Путин водач в Киев преди 10 години, " първата победа " на страната във войната на Украйна с Русия.
Ето и хронологията:
Ноември 2013: Бившият украински президент Виктор Янукович ненадейно се отхвърля да подпише контракта за асоцииране с Европейски Съюз, договарянията за който се водят още от 2007 година. Янукович се обръща към Русия. Москва приветства решението на някогашната руска република и я одобри в митнически съюз с други някогашни руски републики.
Проевропейски настроените украинци обаче са ужасени. Стотици стачкуващи се събират същата вечер на централния украински площад " Независимост ", прочут като Майдан, с цел да стачкуват против решението на Янукович.
Декември 2013: Протестите против държавното управление се разрастват. Площад " Независимост " в Киев се трансформира в централно средище на протеста против президента Янукович. Противниците на държавното управление окупират кметството и централата на синдикатите в столицата. При демонстрациите доста хора са ранени от служители на реда.
Януари 2014: Украинският парламент приема редица закони за ограничение правото на демонстрации. Предвидени са и по-строги санкции за окупация и блокади на държавни здания, както и за " екстремистки апели " в интернет. Решенията провокират нови митинги. Стига се до тежки конфликти сред опозицията и полицията. В края на януари, след диалози с опозицията, държавното управление декларира подготвеност за анулиране на новоприетите закони. Парламентът афишира прошка за арестуваните съперници на държавно управление, само че в същото време упорства за почистване на уличните блокади и окупирани държавни здания.
Февруари 2014: Мерките на силите за сигурност против стачкуващите стават все по-брутални. Ситуацията се изостря. На 18 февруари избухва принуждение, когато към 20 000 протестиращи потеглят от Майдана към Народното събрание, с цел да изискат Янукович да бъде лишен от основни пълномощия. В същото време Русия упреква Запада, че е разпалил митингите.
20 февруари: Насилието в Киев ескалира. Полицията открива огън по стачкуващите, при който 80 души биват убити. Външните министри на Германия, Франция и Полша стартират посредническа задача.
21 февруари: С посредничеството на Европейски Съюз и Русия държавното управление и опозицията в Украйна водят договаряния. Президентът Янукович афишира нови избори и се афишира за връщане на конституцията от 2004 година, която планува по-малко пълномощия за президента. Редица съперници на държавното управление отхвърлят предлагането. Мнозина не престават да упорстват за незабавната оставка на Янукович. Постепенно излиза наяве, че протестното придвижване се състои от голям брой разнообразни групи, измежду които и ултранационалистки сили. Опозиционните политици Виталий Кличко, Олег Тягнибок и Арсений Яценюк подписват контрактувания компромис с Виктор Янукович. Въпреки това митингите на Майдана в Киев не престават.
22 февруари: Украинският парламент гласоподава с болшинство за свалянето на Виктор Янукович от президентския пост. Той е упрекнат в незаконно заграбване на компетенции. Насрочени са предварителни президентски избори за 25 май. Янукович потъва в конспиративност. Същевременно Юлия Тимошенко е освободена - след две години и половина, прекарани в пандиза. На идващия ден украинският парламент дефинира Александър Турчинов за краткотрайно изпълняващ длъжността президент на Украйна. Той афишира, че целта му е връщането на Украйна към курса на евроинтеграция. Укрилият се в Русия Янукович е търсен по обвинявания за " всеобщо ликвидиране ".
27 февруари: Проевропейският политик Арсений Яценюк е назначен за министър-председател на преходното държавно управление.
От този миг насетне стартира огромната драма за самостоятелна и суверенна Украйна.
Майдана слага началото на бурна верига от събития, вследствие на които Русия завзема стратегическия черноморски полуостров Крим през март 2014 година и провокира началото на промосковско въоръжено нахлуване в източния украински район Донбас.
Последвалият спор сред държавните сили и бунтовниците в Донбас разцепва страната, като до нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година умират повече от 14 000 души.
Въпреки това революцията трансформира съществено Украйна. Евромайдана довежда до усилване на проевропейските настроения в Украйна.
През 2017 година съглашението за асоцииране с Европейски Съюз, провокирало рухването на Янукович, най-сетне влиза в действие.
През 2019 година някогашният комедиант Володимир Зеленски става вторият президент на страната след революцията с обещания да изкорени корупцията - основно искане на Европейски Съюз, за по-тесни връзки с протестиралите на Майдана, както и да приключи войната с източните сепаратисти.
Междувременно анексирането на Крим от Русия отприщва вълна от шовинизъм, която докара до внезапно повишение на известността на Путин. Именно с това той оправда нашествието си в Украйна, като лъжливо твърдеше, че Киев прави " геноцид " над рускоезичното население на Донбас.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ