Още нямаме център за разпределение на украинските бежанци
10 дни след началото на бежанската вълна от Украйна и 8 след старта на войната на Русия против някогашната руска република България, която е единствено на 500 км от границите на тази страна още няма обединен център за работа по въпроса. Разпределението на бежанците е оставено на самотек. А те към този момент са стотици фамили.
Най-много искащи стигат до София и чакат от общината образуване на живота им тук. Не са по никакъв начин малко и в черноморските общини, които също са главен магнит за емигриралите поради войната в тяхната страна, описват кметове.
Няма никакъв проект на държавното управление, няма организация, няма нито систематичен, нито мозъчен център по тематиката. Това при 4-ма вицепремиери с големи щатове, едната от които заместник-председатели на Министерския съвет без портфейл.
Засега един човек е претрупан с тази задача, само че чака кметовете да го търсят и му трябват часове, с цел да благоволи да отговори на позвъняванията им, камо ли пък да задейства тромавата държавна машина. Пускането на няколко рейса за натоварване на искащите няма безусловно никакъв смисъл, в случай че те идват тук и попадат посред нищото. Достатъчно е да се види организацията освен в останалите страни от Европейски Съюз, които сега одобряват пъти повече бежанци, само че даже в бедна постсъветска Молдова.
Ситуацията другояче е прекомерно друга от известната преди няколко години с бежанците от Сирия, около които минаха и какви не други от под дърво и камък. Причината е, че българите освен с отворени прегръдки посрещат идващите от славянската страна, само че и защото страната ни има потребност от работна ръка, изключително в области като образованието и опазването на здравето. А доста от бежанците или са от българското малцинство в Украйна, което по разнообразни оценки е сред 120 000 и 250 000 души, или могат да се схванат с нашето население на своя език, по-близък до нашия от съветския, или най-малко на съветски.
Одеският регион, където е дислоциран максимален брой етнически българи, в действителност е и една от главните цели на съветската инвазия в Украйна, изключително през последните няколко дни.
Радостина Тонева
създател: СЛАВА
...
Най-много искащи стигат до София и чакат от общината образуване на живота им тук. Не са по никакъв начин малко и в черноморските общини, които също са главен магнит за емигриралите поради войната в тяхната страна, описват кметове.
Няма никакъв проект на държавното управление, няма организация, няма нито систематичен, нито мозъчен център по тематиката. Това при 4-ма вицепремиери с големи щатове, едната от които заместник-председатели на Министерския съвет без портфейл.
Засега един човек е претрупан с тази задача, само че чака кметовете да го търсят и му трябват часове, с цел да благоволи да отговори на позвъняванията им, камо ли пък да задейства тромавата държавна машина. Пускането на няколко рейса за натоварване на искащите няма безусловно никакъв смисъл, в случай че те идват тук и попадат посред нищото. Достатъчно е да се види организацията освен в останалите страни от Европейски Съюз, които сега одобряват пъти повече бежанци, само че даже в бедна постсъветска Молдова.
Ситуацията другояче е прекомерно друга от известната преди няколко години с бежанците от Сирия, около които минаха и какви не други от под дърво и камък. Причината е, че българите освен с отворени прегръдки посрещат идващите от славянската страна, само че и защото страната ни има потребност от работна ръка, изключително в области като образованието и опазването на здравето. А доста от бежанците или са от българското малцинство в Украйна, което по разнообразни оценки е сред 120 000 и 250 000 души, или могат да се схванат с нашето население на своя език, по-близък до нашия от съветския, или най-малко на съветски.
Одеският регион, където е дислоциран максимален брой етнически българи, в действителност е и една от главните цели на съветската инвазия в Украйна, изключително през последните няколко дни.
Радостина Тонева
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ