10 Август 1901г. – горещ летен ден. Двете приятелки и

10 Август 1901г. – парещ летен ден. Двете приятелки и уважавани дами – Ан Мобърли, щерка на доктор Джордж Мобърли, шеф на колежа в Уинчестър, и Елинор Джърдейн, щерка на преподобния Франсис Джърдейн – се наслаждавали на почивката си във Франция, разглеждайки Версай. Привечер дамите решили да се насочат към двореца Малкия Трианон и поели през красивите градини, възхищавайки се на цветята и разяснявайки какъв брой отлично си прекарват. И тъй като към този момент били виждали двореца, цялото си внимание насочили към парка.

Тук се случва нещо извънредно необичайно. Последвалите събития влизат в историята като може би най-забележителният роман за пътешестване във времето и повлияват извънредно върху мирогледа и работата на известния публицист Дж. Р. Р. Толкин.

Мобърли и Джърдейн към този момент се разхождали от известно време, когато внезапно осъзнали, че нямат визия къде се намират. Решили, че са се изгубили, само че не разпознавали нищо към тях, което било доста необичайно – въпреки всичко и различен път са идвали. След известно време двете забелязали изоставена плантация, а до пътя лежало остаряло рало. Внезапно ги обсебило възприятие на безпокойствие, каквото не били изпитвали в никакъв случай до момента. Доста извънредно за Август, внезапно захладняло, вятърът утихнал, а дърветата замлъкнали. Сякаш изскочили от нищото, против тях се появили двама души, облечени в доста странни облекла, като че ли като от 17-ти век. Когато се разминават, дамите питат по какъв начин да стигнат до Малкия Трианон и мъжете им показват път, който в никакъв случай не били виждали.

Странното възприятие се засилвало от ден на ден, а тежкият мирис на цветята и горещината от лятното слънце предиздвикали дамите да потърсят сянка под едно дърво. Тогава забелязали, какъв брой безшумно и умерено е всичко. Ан и Елинор не били млади девойки, които да се отдадат на моменти на фикция и суматоха. И двете били уважавани и известни като доста съществени и интелигентни. Вече били разбрали, че нещо не е наред.

Дамите се насочили към една беседка, само че за тяхна изненада от там се посочил някакъв мъж, по чието лице се виждали ясно белези от дребна шарка. В далечината се чул глас, който им викал, че са объркали пътя и двете решили да го послушат. Достигнали моста, към който ги били упътили и след него незабавно забелязали Малкия Трианон.

Вървейки към двореца, Мобърли забелязала някаква жена, която стояла на тревата и рисувала. Първоначално я помислила за екскурзиант, само че по-късно забелязала, че в действителност е облечена в средновековни облекла. За момент през мозъка й минало, че това може да е Мария Антоанета. Продължили и когато достигнали до постройката незабавно усетили по какъв начин това възприятие изчезва. Там се смесили с други гости и откакто разгледали, се върнали в жилището на Джърдейн.

Три месеца по-късно Ан и Еленор се срещат още веднъж и когато става въпрос за ваканцията им, Ан загатнала за дамата, която рисувала на тревата и Еленор я изгледала изумено. Твърдяла, че няма спомен да я е виждала. Това изглеждало много необичайно и двете решили да прегледат по-подробно събитията от оня ден. Тогава дамите схващат, че са виждали разнообразни неща на разнообразни места.

Оказва се, че визитата им на градините съвпадало с годишнината от опожаряването на двореца Тюйлери, който се свързва с Мария Антоанета и Луй XVI. Ан и Еленор почнали да мислят, че са срещнали духа на Мария Антоанета или са получили спомен от времето тъкмо преди клането.

Всичко почнало да наподобява още по-странно, когато Ан разкрила картина, на която Мария Антоанета била на същото място и носела същите облекла, с които я била видяла. На идната година тя взема решение да мине по същия път и се връща в градините, с цел да се опита да повтори случилото се. Нищо не се получило – мястото било напълно друго от това, на което били с Еленор.

Решени да разнищят историята, дамите разказват претърпяното в книгата „ Приключение “ и се обръщат към Физическото общество, чиято цел е да се намират отговори на свръхестествени и необясними неща, с вярата да привлекат вниманието им. Разказите им обаче не са взети насериозно, тъй като били прекомерно неправдоподобни. Нито една от двете не е имала знания по история от 18-ти век и сметнали, че точно това е казусът.

От изследванията, които създали, Ан и Еленор открили, че са видели Версай през 1789г. В изгода на това сочи карта, която е открита няколко години по-късно и на която е изобразен моста, по който двете настояват, че са минали. Той не участвал на никоя друга карта и е съществувал точно през въпросния интервал. Тогава стражите на Мария Антоанета носели зелени униформи и дамите ги разпознали като мъжете, които ги насочили към двореца.

Разбира се, всеки може да се запознае с обстоятелствата и да си съчини сходна история, само че Ан и Еленор нито за момент не се отхвърлят от думите си и даже рискуват репутацията си, пробвайки се да потвърдят, че са прави. Макар казусът да се трансформира в сензация през 1901г., двете дами нямали никаква полза от това обществото да ги сметне за измамнички или луди.

Френският художник, историк и биограф Филип Жулиан предлага забавно пояснение на случая в биографията на аристократичния стихотворец Роберт де Монтескьо от 1965г. По времето, когато Мобърли и Джърдейн посещават градината, Монтескьо живеел наоколо и постоянно правел празненства, на които приятелите му се обличали в средновековни костюми и взели участие в забави. Двете дами може несъзнателно да са се натъкнали на такова празненство и да са интерпретирали нещата неправилно.

Майкъл Колмън деликатно наблюдава историята в двете версии на книгата – първата от 1901г. и втората от 1913г. Той открива, че разликата сред двете е забележителна и събитията във втората са много украсени. Преди да стартират да изследват обстоятелствата, разказът на дамите в действителност не звучал толкоз извънреден.

Дали Ан Мобърли и Елинор Джърдейн в действителност са изпаднали във времето и са станали очевидци на последните мигове от живота на Мария Антоанета надали някой може да каже сигурно, само че е реалност, че през годините има не един или два случая с хора, твърдящи, че са имали сходни прекарвания.