Един на десет души в света страда от диабет. Как да се предпазим?
10,5% от популацията на света (537 млн. души) има захарен диабет, сподели проф. Цветалина Танкова, началник на Катедрата по ендокринология в Медицински университет – София, представяйки на особено събитие, отдадено на диабета, данни на Международната диабетна федерация за 2021 година Това значи, че почти един на 10 души страда от болестта.
Очакванията са тази периодичност да се усили и до 2030 година диабетът да засегне един на всеки девет души. А до 2045 година – един на всеки осем.
В България пациентите с диабет са 520 000 души, а други 140 000 са наранени, само че не знаят и не се лекуват.
проф. Цветалина Танкова
Ендокринологът означи, че положителният надзор на диабета се показва в поддържане на естествени стойности на гликирания хемоглобин (HbA1C < 7%), на кръвната захар на гладно (4 – 6.1 mmol/l) и след хранене ( <7.8 mmol/l).
Препоръчва се избягването на фрапантно намаляване на кръвната захар (хипогликемия), както и надзор на кръвното налягане, липидите и телесното тегло посредством показателя на телесна маса. Всяко намаление на стойностите на гликирания хемоглобин (HbA1C) с 1% понижава риска от затруднения – с 12% на риска от инсулт, с 14% – риска от инфаркт, 16% – риска от сърдечна непълнота и с 43% – риска от ампутации.
Проф. Танкова показа данни от онлайн изследване измежду пациенти със захарен диабет вид 2, извършено в интервала 24 октомври – 10 ноември измежду 193 души. Резултатите от него демонстрират, че едвам 40% от запитаните посещават своя персонален доктор на всеки 3 месеца. Изследването на гликиран хемоглобин също се прави прекомерно рядко – 43% един път годишно и по-рядко. Едва 38% от пациентите са насочвани за консултация с ендокринолог при стойности на HbA1c над 7%, 20% – над 8%, 27% – не знаят и 15% – при доста по-високи.
При 25% от интервюираните персоналният доктор ги насочва за консултация на ендокринолог един път, а при 48% – два пъти годишно.
Най-честият източник на информация за болестта (съвети за хранене, придвижване, банкет на лекарства и др.) за пациентите са ендокринолозите.
Доц. Любомир Киров, ръководител на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България, показа, че главните рискови фактори за развиване на захарния диабет вид 2 са затлъстяването, обездвижването и нездравословното хранене.
Затова за сполучливия надзор на болестта е нужна смяна на метода на живот, която пациентът самичък би трябвало да пожелае. Повече придвижване, по-качествена и здравословна храна и по-малко стрес. Разбира се, когато има съпътстващи болести, придвижването понижава, случва се по-бавно, само че би трябвало да го има, сподели доцент Киров.
Няма неразрешени храни при диабет, само че има такива, с чиято консумация е желателно да не се прекалява. Диетата на пациентите със захарен диабет би трябвало да включва меса без тлъстини, а от рибите - океански и морски, които даже и да са мазни, съдържат полиненаситени Омега 3 мастни киселини, които защищават от атеросклеротични промени по съдовете. С подобен вид мазнини, само че под формата на екстра върджин зехтин, е добре да се гарнират пресни салати и ястия.
В момента НЗОК поема два пъти годишно проучването на гликиран хемоглобин за пациентите с диабет вид 2. Според доцент Киров, е добре то да може да бъде осъществявано до 3 пъти годишно, каквито са актуалните рекомендации.
Не е ужасно, в случай че имате диабет. Страшно е да не си обръщате внимание, да не следите положението си, сподели още доцент Киров.
„ Добрият надзор на диабета е инвестиция в бъдещето “, сподели Деян Денев от от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Той добави, че по-добрият надзор на гликирания хемоглобин води до по-добри здравни резултати – понижени затруднения, повече години живот и в по-добро здраве, снижени разноски за здравната и обществената системи.
Очакванията са тази периодичност да се усили и до 2030 година диабетът да засегне един на всеки девет души. А до 2045 година – един на всеки осем.
В България пациентите с диабет са 520 000 души, а други 140 000 са наранени, само че не знаят и не се лекуват.
проф. Цветалина Танкова
Ендокринологът означи, че положителният надзор на диабета се показва в поддържане на естествени стойности на гликирания хемоглобин (HbA1C < 7%), на кръвната захар на гладно (4 – 6.1 mmol/l) и след хранене ( <7.8 mmol/l).
Препоръчва се избягването на фрапантно намаляване на кръвната захар (хипогликемия), както и надзор на кръвното налягане, липидите и телесното тегло посредством показателя на телесна маса. Всяко намаление на стойностите на гликирания хемоглобин (HbA1C) с 1% понижава риска от затруднения – с 12% на риска от инсулт, с 14% – риска от инфаркт, 16% – риска от сърдечна непълнота и с 43% – риска от ампутации.
Проф. Танкова показа данни от онлайн изследване измежду пациенти със захарен диабет вид 2, извършено в интервала 24 октомври – 10 ноември измежду 193 души. Резултатите от него демонстрират, че едвам 40% от запитаните посещават своя персонален доктор на всеки 3 месеца. Изследването на гликиран хемоглобин също се прави прекомерно рядко – 43% един път годишно и по-рядко. Едва 38% от пациентите са насочвани за консултация с ендокринолог при стойности на HbA1c над 7%, 20% – над 8%, 27% – не знаят и 15% – при доста по-високи.
При 25% от интервюираните персоналният доктор ги насочва за консултация на ендокринолог един път, а при 48% – два пъти годишно.
Най-честият източник на информация за болестта (съвети за хранене, придвижване, банкет на лекарства и др.) за пациентите са ендокринолозите.
Доц. Любомир Киров, ръководител на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България, показа, че главните рискови фактори за развиване на захарния диабет вид 2 са затлъстяването, обездвижването и нездравословното хранене.
Затова за сполучливия надзор на болестта е нужна смяна на метода на живот, която пациентът самичък би трябвало да пожелае. Повече придвижване, по-качествена и здравословна храна и по-малко стрес. Разбира се, когато има съпътстващи болести, придвижването понижава, случва се по-бавно, само че би трябвало да го има, сподели доцент Киров.
Няма неразрешени храни при диабет, само че има такива, с чиято консумация е желателно да не се прекалява. Диетата на пациентите със захарен диабет би трябвало да включва меса без тлъстини, а от рибите - океански и морски, които даже и да са мазни, съдържат полиненаситени Омега 3 мастни киселини, които защищават от атеросклеротични промени по съдовете. С подобен вид мазнини, само че под формата на екстра върджин зехтин, е добре да се гарнират пресни салати и ястия.
В момента НЗОК поема два пъти годишно проучването на гликиран хемоглобин за пациентите с диабет вид 2. Според доцент Киров, е добре то да може да бъде осъществявано до 3 пъти годишно, каквито са актуалните рекомендации.
Не е ужасно, в случай че имате диабет. Страшно е да не си обръщате внимание, да не следите положението си, сподели още доцент Киров.
„ Добрият надзор на диабета е инвестиция в бъдещето “, сподели Деян Денев от от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Той добави, че по-добрият надзор на гликирания хемоглобин води до по-добри здравни резултати – понижени затруднения, повече години живот и в по-добро здраве, снижени разноски за здравната и обществената системи.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ