Носталгия: Игрите на улицата, с които израснахме
1 юни постоянно е една прелестна опция да се върнем към спомените от нашето детство – към безгрижните игри и дългите летни вечери, прекарани на открито с другари.
Със сигурност актуалните деца нееднократно са чували от своите родители репликата, че тяхното потомство е имало невероятния шанс да пораства в други – доста по-спокойни времена и не са си губили времето, прекарвайки го в игра със смарт телефона или компютъра, написа " Дарик ".
Няма по какъв начин времената се менят, менят си и игрите, само че пък дано в Деня на детето да се върнем към 70-те, 80-те и 90-те години на предишния век - към игрите, с които създавахме и закърпвахме другарства, развихряхме въображението си, ядосвахме родителите си, прибирайки се с ожулени колене и скъсани панталони, само че ухилени до уши.
Пиян морков
Необходими са минимум трима участниците за тази игра и топка. Избирате един от вас, който ще е " пияният морков ". Морковът застава на едно място, а другите двама играчи застават от двете му страни, само че по-далече от него. След това стартират да си подават топката. Целта на моркова е да хване топката, в случай че успее – то този, който я е хвърлил става " пийнал морков ".
Ако сте повече от трима искащи за тази игра, несъмнено има решение – може да има повече от един морков или пък повече от двама, които си подават топка. Важното е едно – всички да се забавляват.
Игра на ластик
Вярно е, че тази игра беше известна най-много измежду девойките, само че значително момчета също са имали достойнството я да държат ластика, я да подскачат самоуверено и гъвкаво със своите приятелки. Може да се играе от три или от четири деца. Когато са три, всяко играе единствено за себе си, а когато са четири - играят по двойки. Децата скачат сред обтегнат от други две деца ластик по избрани авансово способи. Ластикът е желателно да е овален, с по-малък диаметър, като възелът или снадката на ластика би трябвало да е сред краката на някое от децата, което държи ластика.
Фунийки
Ето и една игра, която беше желана главно от момчетата. Децата се разпределят на два тима. Взема се хартия - най-добре вестник, и се оформя във формата на фунийка. След това се поставя в една тръба и се духа в нея. Целта е да улучиш състезател от противниковия тим.
Криеница
Играта е позната с доста имена в другите краища на България - криенка, кришка-мишка, мижитарка, миждарка, миженка, миженица, жумичка, жмичка, жоменка, жоменица. Едно от най-хубавите неща в тази игра е, че могат да вземат участие доста деца. На този, на който му се падне да жуми се подпира на стена, дърво, или друго място, прикрива очите си и стартира да брои до несъмнено число. През това време останалите би трябвало да се скрият.
След като завърши с броенето, жумящият отваря очи и стартира да търси скрилите се участници. Когато открие някого, той би трябвало да се затича до мястото за жумене и да го заплюе, т.е. да пипне мястото за жумене с ръка и да извика на всеослушание „ Пу за еди-кой си, акцентирайки името на играча, който е разкрил. Успоредно с това криещите се би трябвало да се доберат до мястото за жумене и да се заплюят сами - да кажат „ Пу за мен “. Последният заплют от търсещия състезател жуми идната игра.
Вече заплюлите се играчи могат да издават на криещите се местоположението на търсещия с крясъци – „ Салам, спри си там!”, в случай че търсещият е покрай мястото за заплюване и излизане би било неуместно или „ Суджук, бързо тук!”, в случай че търсещият състезател е надалеч и моментът за заплюване на криещите се е подобаващ.
Стражари и апаши
В тази игра тимовете са два. Едните са стражари, а другите - апаши. Едните гонят, другите се крият. Когато играта стартира, стражарите затварят очи и стартират да броят до 100. В това време апашите, въоръжени до зъби с тебешири хукват да се крият, като по пътя си рисуват стрелки накъде са поели. Следите се оставят допустимо най-скришно, с цел да е по-трудно на стражарите да ги открият.
Стражарите от своя страна, откакто преброят до 100, потеглят след апашите. По пътя си би трябвало да зачеркнат с тебешир всяка изрисувана стрелка. Когато някой крадец е хванат, стражарят споделя: " Стражарска марка - взрив щемпел! Ти си към този момент наш състезател ", играчът минава мигновено към другия тим и стартира да гони досегашните си съотборници. Играта завършва, когато апашите бъдат хванати. След това се ревизира дали всички тебеширени стрелки са открити и задраскани. Ако някоя е оживяла, то играта се печели от апашите.
Развален телефон
Всички участници се подреждат и сядат в кръг или редица. Първото дете нашепва на седящото до него някаква дума. То я предава на идващото и т. н. Последния играещ високо изговаря това, което е достигнало до него. Не постоянно телефонните връзки са изправни и се получават много странни нови думи, което е смешно и занимателно. След това първото дете минава последно и нова дума подава второто и по този начин играта продължава.
Дама
Тази игра е доста остаряла и се играе главно от девойките. Правилата й не са комплицирани. На асфалта се прави чертеж на играта с кутийки с числа от 1 до 10. Може да се играе от неустановен брой деца. Всяко от тях има камъче, хвърля го върху чертежа като се старае да уцели очертанията на кутийките на цифрите. Започва се от цифра 1, скача се на един крайник до там, взимаш си камъчето, обръщаш се и се връщаш на един крайник. Изгаряш, в случай че стъпиш с два крайници на цифра, на която би трябвало да си с един. Играта завършва, когато си съумял да хвърлиш камъчето си върху всяка цифра.
Гоненица
Гоненицата е една от най-популярните детски игри, която нормално включва един или повече играчи. Един гони останалите за да хване някого от тях, а когато го допре, нормално споделя „ Ти гониш! " и хванатият състезател стартира да гони.
Ръбче
Играе се с топка. Целта е да хвърлиш топката с ръка и да улучиш ръбчето на бордюра. Ако я хванеш, без да тупне - 10 точки, в случай че топката тупне един път - 5 точки, а в случай че тупне повече от един път, или я изтървеш и не можеш да я хванеш - стартира играта на съперника.
Народна топка
Играта на Народна е подобаваща и за по-малки, и за по-големи деца. Могат да играят 4, 6,10 или повече деца. Разделят се на два тима и всеки тим избира своя капитан. Отборите заемат авансово конкретизираното си игрално поле. Капитаните на двата тима застават зад крайната линия на противниковия тим. Правото на игра с топка се дефинира посредством чоп. Целта на всеки тим е посредством подаване или подмятане със своя капитан да се улучат и извадят от игра противниковите играчи. Ударен, само че неуспешен да хване топката, отива зад крайната линия на своя капитан и има право да му оказва помощ. Ако топката остане в игралното поле на интонации, то правото да продължи играта има неговият тим. При овакантяване на топката отвън очертанията на игрището, право на игра с нея има тимът, от чиято страна е излязла.
Със сигурност актуалните деца нееднократно са чували от своите родители репликата, че тяхното потомство е имало невероятния шанс да пораства в други – доста по-спокойни времена и не са си губили времето, прекарвайки го в игра със смарт телефона или компютъра, написа " Дарик ".
Няма по какъв начин времената се менят, менят си и игрите, само че пък дано в Деня на детето да се върнем към 70-те, 80-те и 90-те години на предишния век - към игрите, с които създавахме и закърпвахме другарства, развихряхме въображението си, ядосвахме родителите си, прибирайки се с ожулени колене и скъсани панталони, само че ухилени до уши.
Пиян морков
Необходими са минимум трима участниците за тази игра и топка. Избирате един от вас, който ще е " пияният морков ". Морковът застава на едно място, а другите двама играчи застават от двете му страни, само че по-далече от него. След това стартират да си подават топката. Целта на моркова е да хване топката, в случай че успее – то този, който я е хвърлил става " пийнал морков ".
Ако сте повече от трима искащи за тази игра, несъмнено има решение – може да има повече от един морков или пък повече от двама, които си подават топка. Важното е едно – всички да се забавляват.
Игра на ластик
Вярно е, че тази игра беше известна най-много измежду девойките, само че значително момчета също са имали достойнството я да държат ластика, я да подскачат самоуверено и гъвкаво със своите приятелки. Може да се играе от три или от четири деца. Когато са три, всяко играе единствено за себе си, а когато са четири - играят по двойки. Децата скачат сред обтегнат от други две деца ластик по избрани авансово способи. Ластикът е желателно да е овален, с по-малък диаметър, като възелът или снадката на ластика би трябвало да е сред краката на някое от децата, което държи ластика.
Фунийки
Ето и една игра, която беше желана главно от момчетата. Децата се разпределят на два тима. Взема се хартия - най-добре вестник, и се оформя във формата на фунийка. След това се поставя в една тръба и се духа в нея. Целта е да улучиш състезател от противниковия тим.
Криеница
Играта е позната с доста имена в другите краища на България - криенка, кришка-мишка, мижитарка, миждарка, миженка, миженица, жумичка, жмичка, жоменка, жоменица. Едно от най-хубавите неща в тази игра е, че могат да вземат участие доста деца. На този, на който му се падне да жуми се подпира на стена, дърво, или друго място, прикрива очите си и стартира да брои до несъмнено число. През това време останалите би трябвало да се скрият.
След като завърши с броенето, жумящият отваря очи и стартира да търси скрилите се участници. Когато открие някого, той би трябвало да се затича до мястото за жумене и да го заплюе, т.е. да пипне мястото за жумене с ръка и да извика на всеослушание „ Пу за еди-кой си, акцентирайки името на играча, който е разкрил. Успоредно с това криещите се би трябвало да се доберат до мястото за жумене и да се заплюят сами - да кажат „ Пу за мен “. Последният заплют от търсещия състезател жуми идната игра.
Вече заплюлите се играчи могат да издават на криещите се местоположението на търсещия с крясъци – „ Салам, спри си там!”, в случай че търсещият е покрай мястото за заплюване и излизане би било неуместно или „ Суджук, бързо тук!”, в случай че търсещият състезател е надалеч и моментът за заплюване на криещите се е подобаващ.
Стражари и апаши
В тази игра тимовете са два. Едните са стражари, а другите - апаши. Едните гонят, другите се крият. Когато играта стартира, стражарите затварят очи и стартират да броят до 100. В това време апашите, въоръжени до зъби с тебешири хукват да се крият, като по пътя си рисуват стрелки накъде са поели. Следите се оставят допустимо най-скришно, с цел да е по-трудно на стражарите да ги открият.
Стражарите от своя страна, откакто преброят до 100, потеглят след апашите. По пътя си би трябвало да зачеркнат с тебешир всяка изрисувана стрелка. Когато някой крадец е хванат, стражарят споделя: " Стражарска марка - взрив щемпел! Ти си към този момент наш състезател ", играчът минава мигновено към другия тим и стартира да гони досегашните си съотборници. Играта завършва, когато апашите бъдат хванати. След това се ревизира дали всички тебеширени стрелки са открити и задраскани. Ако някоя е оживяла, то играта се печели от апашите.
Развален телефон
Всички участници се подреждат и сядат в кръг или редица. Първото дете нашепва на седящото до него някаква дума. То я предава на идващото и т. н. Последния играещ високо изговаря това, което е достигнало до него. Не постоянно телефонните връзки са изправни и се получават много странни нови думи, което е смешно и занимателно. След това първото дете минава последно и нова дума подава второто и по този начин играта продължава.
Дама
Тази игра е доста остаряла и се играе главно от девойките. Правилата й не са комплицирани. На асфалта се прави чертеж на играта с кутийки с числа от 1 до 10. Може да се играе от неустановен брой деца. Всяко от тях има камъче, хвърля го върху чертежа като се старае да уцели очертанията на кутийките на цифрите. Започва се от цифра 1, скача се на един крайник до там, взимаш си камъчето, обръщаш се и се връщаш на един крайник. Изгаряш, в случай че стъпиш с два крайници на цифра, на която би трябвало да си с един. Играта завършва, когато си съумял да хвърлиш камъчето си върху всяка цифра.
Гоненица
Гоненицата е една от най-популярните детски игри, която нормално включва един или повече играчи. Един гони останалите за да хване някого от тях, а когато го допре, нормално споделя „ Ти гониш! " и хванатият състезател стартира да гони.
Ръбче
Играе се с топка. Целта е да хвърлиш топката с ръка и да улучиш ръбчето на бордюра. Ако я хванеш, без да тупне - 10 точки, в случай че топката тупне един път - 5 точки, а в случай че тупне повече от един път, или я изтървеш и не можеш да я хванеш - стартира играта на съперника.
Народна топка
Играта на Народна е подобаваща и за по-малки, и за по-големи деца. Могат да играят 4, 6,10 или повече деца. Разделят се на два тима и всеки тим избира своя капитан. Отборите заемат авансово конкретизираното си игрално поле. Капитаните на двата тима застават зад крайната линия на противниковия тим. Правото на игра с топка се дефинира посредством чоп. Целта на всеки тим е посредством подаване или подмятане със своя капитан да се улучат и извадят от игра противниковите играчи. Ударен, само че неуспешен да хване топката, отива зад крайната линия на своя капитан и има право да му оказва помощ. Ако топката остане в игралното поле на интонации, то правото да продължи играта има неговият тим. При овакантяване на топката отвън очертанията на игрището, право на игра с нея има тимът, от чиято страна е излязла.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ