За личното време | Луций Аней Сенека
(1) Посвети се на себе си, Луцилий; другите крадат от времето ти, лишават го, самичък го пилееш – ти стори така: пести го и го пази. Повярвай ми: част от времето ни ограбват принудително, част ни измъкват незабелязано, а част изтича просто по този начин. И въпреки всичко най-полезно е да пилеем времето си от безгрижие. Ако се замислиш, огромна част от живота си губим, в случай че нищо не вършим; още по-голяма – в случай че вършим нещата зле; целия си живот – в случай че вършим не каквото би трябвало.
(2) Посочи ми кой придава някаква стойност на времето, кой цени деня, кой осъзнава, че умираме ежедневно? Самоизмамваме се, гледайки на гибелта като на нещо идно – огромна част от нея към този момент е отминала. Годините зад тила ни принадлежат на гибелта.
Прави това, което пишеш Луцилий – лови всяка минута. И ще стане по този начин, че в случай че овладееш днешния ден, ще си по-малко подвластен от утрешния. Докато го отлагаме, животът си минава.
(3) Всичко, Луцилий, е непознато, единствено времето е наше; него само природата ни е дала да притежаваме – това изплъзващо се и неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши. А нелепостта на смъртните е огромна: когато съумеят да си изпросят някоя евтина дреболия, която постоянно може да се възвърне, те разрешават да им бъде вписана в сметката; само че в случай че получи време, никой не се счита за дебитор, въпреки то да е единственото, което и най-благодарният не може да върне.
(4) Може би ще попиташ какво върша аз, който ти давам тези препоръки. Ще ти призная почтено: сходно на разхитителен, само че усърден човек, мога да дам прецизен доклад. Не мога да кажа, че нищо не изгубвам, само че какво, за какво и по какъв начин изгубвам – ще кажа; мога да дам пояснение за бедността си, само че изпадам в ситуацията на множеството хора, докарани до бедност не по тяхна виновност – всички им простят, никой не им оказва помощ.
(5) Е, какво тогава? Не считам за безпаричен човек, комуто стига и мъничкото останало. Все отново избирам ти да съхраниш своето и отрано да започнеш. Защото съгласно нашите предшественици „ в края икономисване не трябва ". Накрая остава освен най-малкото, само че и калпавото. Бъди здрав.
Луций Аней СЕНЕКА " Нравствени писма до Луцилий ", книга първа, гл.I Сенека поздравява Луцилий – ВРЕМЕ - икономисване, РИВА 2001
Картина ~ The Death of Seneca - 1773, Jacques-Louis David, Petit Palais in Paris
