Какво да ПРАВИТЕ и да НЕ ПРАВИТЕ, когато се появи второто дете
1. Най-важното – не ги сравнявайте едно с друго! Дори когато сравнението наподобява позитивно и за двете, това може да подтикне към кардинално състезание. По-добре е да сравнявате всяко дете с минали негови постижения.
2. Дайте опция на децата да се грижат едно за друго (не като ги заставяте да го вършат, а като приветствате самодейността за това). Например, в случай че едното дете е обидило другото, то може да им оставите известно време да се утешат и извинят едно на друго, вместо вие да управлявате обстановката. Така този, който е нанесъл обидата, ще разбере, че е в неговите благоприятни условия както да скапе, по този начин и да поправи връзките с различен човек.
3. Подсказвайте на децата си по какъв начин могат да си оказват помощ едно на друго и какво могат да вършат дружно.
4. Не просто да повтаряте, че обичате всички еднообразно, а да подчертавате характерността и значимостта на всяко дете поотделно.
5. Не делете всичко по равно, а съгласно потребностите им.
6. Не им „ пришивайте “ етикети и определяйте функции в фамилията. Ако назоваваме едното дете „ нашата танцьорка “ или „ певица “, то това омаловажава напъните на другите деца в същата област, а и принуждава самото дете да се придържа към този облик, даже да желае да промени ползите си.
7. Опитвайте се да отделяте време за самостоятелно другарство с всяко дете.
8. Ако двете деца желаят вниманието ви едновременно, то би трябвало от време на време да откликвате първо на по-голямото , без значение че може потребностите на по-малкото да са по-неотложни.
9. Не потушавайте наложително споровете – признавайте на децата правото да изпитват отрицателни усеща едно към друго, учете ги вярно да разпознават и показват страстите си.
10. Не е наложително постоянно да се намесвате и да давате мнението си, от време на време е задоволително просто да изслушате двете страни и да признаете правото им да се усещат афектирани. Когато изкажат претенциите си пред родител, доста постоянно напрежението сред тях пада.
11. Изкажете на глас неизказаните усеща на страните при спор, когато децата не съумяват да ги осъзнаят и/или изразят.
12. Напомняйте за хубави взаимни моменти, в които едното дете се е погрижило за другото, или го е разсмяло, или е направило комплимент. Подчертавайте, че го вършат, тъй като се обичат.
13. Говорете постоянно за това, че фамилията е най-важното, че сестрата или братът ще бъдат постоянно до тях, без значение че са се карали като дребни.
14. Не забравяйте, че по-големите деца също са деца и не искайте от тях да вършат непривични неща , „ тъй като към този момент са огромни “ и би трябвало да търпят, оказват помощ, чакат и така нататък
15. Не карайте огромните да се грижат за дребните, не им го вменявайте като отговорност. Ако детето желае да оказва помощ и го прави непрекъснато – то може да приемате помощта и да я поощрявате. Но то постоянно би трябвало да има правото да размишления и да престане.
16. Не давайте на огромното дете лъжливи очаквания, че дребното ще се роди и незабавно ще стартира да го обича и да си играе с него. По-добре описвайте бъдещето оптимално реалистично – че първо единствено ще плаче, ще яде и ще спи.
17. Поощрявайте интереса на огромното дете към по-малкото , като го контролирате и учите, не ограничавайте контактите им, даже първоначално да не са доста сполучливи.
18. ВАЖНО! Не разделяйте децата след раждането на по-малкото, не пускайте по-голямото на градина, не го оставяйте на бавачката или на баба и дядо. Колкото повече време децата изкарват разграничени, толкоз по-малка е вероятността да се научат да живеят дружно и да се настроят на една вълна.
19. От време на време позволявайте на по-голямото си дете да се поглези и да се почувства бебе – разрешете му да лежи в детското креватче, носете го на ръце, помагайте му да се облича, хранете го с лъжичка.
20. Дайте на по-голямото си дете „ бебе “ – кукла, с която то да може да прави същите неща, които вие вършиме с дребното дете. Ушийте му дребен слинг, облекла, памперси и така нататък
21. Къпете ги двамата дружно, гушкайте ги по едно и също време, позволявайте и на двамата да седят на коленете ви.
22. Разглеждайте фотоси и подчертавайте какъв брой си наподобяват.
23. Отделете на всяко дете място за неговите движимости, като не разрешавате на другите деца да ги вземат без негово позволение.
24. Заедно с едното дете избирайте подарък за другото , като обсъждате какво избират и харесват.
25. Говорете в наличието на едното дете за другото: „ А пък нашият Сашко… “; „ А пък нашата Лили… “.
26. Споделяйте с едното дете насладата си от другото: „ Имаш доста грижлив брат, нали? “.
Инфо: https://cleverbook.net
