1 март е един от най-обичаните и очаквани празници в

1 март – Баба Марта, празникът на мартениците и пролетта

1 март е един от най-обичаните и предстоящи празници в България, когато посрещаме Баба Марта – знак на здраве, шанс и ново начало. С него означаваме освен настъпването на пролетта, само че и съживяването на природата и новия цикъл на живота.

Традицията на мартениците, които се носят на този ден, е освен бит, само че и метод да изразим нашата вяра за топла пролет и благополучие през годината. Празникът на Баба Марта е изпълнен с магия, магии и вярвания, които се предават от потомство на потомство и ни свързват с нашите корени. В този ден, всички – дребни и огромни – се окичваме с мартеници, които освен че ни носят здраве и шанс, само че и са знак на нашата българска еднаквост и почитание към природата.

Коя е Баба Марта?

Баба Марта е фолклорен облик, обвързван с последните студени дни преди настъпването на пролетта. Според преданията тя е непредвидима – от време на време радостна и великодушна, а различен път – ядосана и капризна. Нейното „ идване “ означаваме с мартеници, направени от бели и червени конци, които носят здраве и шанс.

Една от легендите споделя за двамата ѝ братя – Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари), които постоянно изпиват виното ѝ. Това я разгневява и кара времето да се утежни, като изпраща мраз и снегове.

Според друга версия, Баба Марта има двама съпрузи – единия обича, а другия ненавижда. Когато огледа към обичания си, Слънцето грее и времето е топло, само че щом види този, който не понася, вятърът засвистява, а снежните виелици се развихрят.

Друга известна приказка споделя за остаряла козарка, която в края на март извела стадото си в планината, вярвайки, че Баба Марта ще ѝ подари хубаво време, тъй като и тя самата е остаряла като нея. Но Марта се разсърдила, защото не обичала старици, и поискала няколко спомагателни дни от брат си Февруари. С тяхна помощ тя изпратила мощни снегове и виелици, които застигнали козарката и стадото ѝ, трансформирайки ги в купчина камъни, от които по-късно бликнала лековита вода.

Тази легенда е в основата на поверието, че Баба Марта би трябвало да бъде омилостивена посредством специфични ритуали, с цел да донесе топла пролет и плодородна година.

Какви са поверията на този ден?

Преденето на вълната за мартениците символизира сътворението и подреждането на Вселената. Белият цвят въплъщава чистотата, светлината и духовния свят, до момента в който аленият е обвързван с кръвта, раждането и материята.

Преди изгрев слънце дамите слагат нещо алено – дреха, престилка, пояс или прежда – на двора и го оставят там за девет дни. Това се прави с вярата, че аленият цвят ще зарадва Баба Марта и времето ще бъде хубаво.

Мартениците се носят до момента в който се види щъркел или цъфнало дърво. Тогава те се завързват за дърво, с цел да донесат изобилие, хвърлят се в реката за шанс или се оставят под камък. Ако след девет дни по мартеницата има мравки, се счита, че годината ще бъде плодородна. Ако се появят калинки, това е знак за увеличение на броя на наедрял рогат добитък, а паяците предвещават увеличение на конете.

Жените заобикалят да перат и простират бели облекла, с цел да не провокират рухване на слани или градушки. Те също се въздържат от действия като шиене, плетене, предене и тъкане, защото имат вяра, че това може да раздразни Баба Марта.

Подобни традиции съществуват и в други балкански страни, като Румъния, Сърбия, Македония и Гърция, където традициите също са свързани с пролетните традиции.

Произход на мартеницата

е един от най-обичаните български знаци. Обикновено се създава от усукани бели и червени вълнени или памучни конци. Всеки цвят има свое значение – бялото символизира непорочност, непорочност и ново начало, до момента в който аленото въплъщава живота, зачатието, слънчевата сила и плодородието. Въпреки това, в другите райони на България мартениците могат да бъдат в други цветове. Например в Родопите те са многоцветни, а в Софийско и Мелнишко постоянно срещана е комбинацията от синьо и алено.

При направата на мартеницата конците наложително се усукват наляво, а от време на време се прибавят разнообразни знаци – черупка от охлюв за здраве и мощ, мъниста срещу уроки, скилидка чесън за отбрана от зли сили или паричка за благоденствие.

Първоначално мартеници носели единствено младите дами и децата, само че с времето тази традиция обхванала всички. В предишното българите закичвали мартеници по разнообразни елементи на тялото, в това число на шията и краката, като това от време на време било обвързвано със общественото им състояние. Например неомъжените девойки носели мартениците отляво на облеклата си, младите ергени ги закачали на кутрето на лявата си ръка, а женените мъже поставяли мартеница в десния чорап. Днес най-разпространено е мартениците да се носят като гривна на ръката или закачени на дрехата. Вярва се, че те защищават от зли сили и носят дългоденствие, здраве, шанс и триумф през годината.

Според старите вярвания природата крие зла мощ, наричана „ проклетия “, която се пробужда напролет, а мартеницата има магическа мощ да пази хората от нея.

Мартениците се носят единствено за избран интервал – до момента в който се виждат първите знаци на пролетта като разцъфнали дървета или завръщащите се прелетни птици – щъркели, лястовици и жерави. В другите райони на България свалянето им е било обвързвано с разнообразни предсказания. В Южна България хората вярвали, че мартеницата от китката би трябвало да се смъкна, когато се види щъркел – в случай че той лети, лятото ще е работно, в случай че не – ще бъде мързеливо. Мартениците от врата се махали при първата лястовица, с цел да бъде шията грациозна като нейната.

В някои региони девойките оставяли мартениците под огромен камък и след шест месеца проверявали какви инсекти са се събрали върху тях. Ако имало мравки, бъдещият им брачен партньор щял да бъде безпаричен. В Пирин също имало вярване, обвързвано с насекомите – мравките предвещавали триумф в развъждането на кози и овце, калинките – добитък, а паяците – магаре. Ако човек желал да бъде здрав и светлочервен, закачал мартеницата си на цъфнало дърво, а в случай че желал да се защищити от зли сили, я хвърлял в течаща вода, която да отнесе неприятното.

През последните години пораждат разногласия към произхода на мартеницата. Една от теориите я свързва с античните траки, които връзвали червени конци на добитъка си, с цел да го предпазят от заболявания. Друга версия води традицията към времето на хан Аспарух. Според нея ханът получил уведомление от сестра си Хуба, което било изпратено посредством птица с завързан бял конец.

По пътя птицата се наранила и конецът се оцветил в алено. Развълнуван от новината, Аспарух окичил своя народ с сходни конци, с което съгласно легендата почнала традицията на мартеницата.Независимо от своя генезис, мартеницата остава един от най–емблематичните и обичани знаци на България. Бяло–червеният конец е това, което в един ден свързва всички българи, без значение от това къде се намират. Днес, по време на празника Баба Марта е бит всеки да постави най-малко по една мартеница на ръката си.

Приказка за Баба Марта

Но появяването на мартеничката се споделя във времената и с друга история. Живяла Марта със своите братя надалеч в планината. Братята ѝ носели едно име – Сечко. Само че единият наричали Малък, а другия – Голям Сечко.

От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с богатствата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали радостно птичките.

Веднъж една млада пъргава булка подкарала овчиците си в планината. „ Не извеждай, младоженка, на паша рано е! Скоро Сечко ще си отиде “, думал ѝ свекърът. „ Кърпикожусите цъфтят в този момент, снахо “, напомнил ѝ старецът: „ Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй “.

„ Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи “, споделила невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.

Дочула Марта тези думи и тежка тъга ѝ домъчняла. Нищо, че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има мощ стихии и хали да посее, и тя знае по кое време безоблачен берекет да прати. Какво от това, че жена ѝ думат!

Не минало доста и тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, мразовит сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка по този начин и не се върнала към този момент. Тя останала вкаменена дружно с овчиците си горе в планината. Така останал обичаят да се вършат мартеници, с цел да е радостна Баба Марта и да носи единствено добрини на хората.

Заключение:

Празникът на Баба Марта и традицията с мартениците носят в себе си освен дълбокото значение на здраве и шанс, само че и свързаността ни с природата, с цикъла на живота и с българската просвета. Този ден е знак на прераждане, ново начало и обновяване, което всяка година носи с себе си вяра за топла и плодородна пролет. През вековете обичаят е минал през разнообразни форми и вариации, само че същността му остава неизменима – да припомня на всички нас, че новото начало е допустимо, че всеки ден носи късмет за напредък и възобновление.

Историята на Баба Марта и мартеницата е изпълнена с мистиката на българските обичаи, които съхраняват познания и вярвания, излъчени от потомство на потомство. Също по този начин, тя ни припомня за нашата връзка с природата и всички тези вълшебен моменти, които тя основава, когато се отворим за тях. Мартениците, с бялото и аленото, освен ни пазят от зли сили, само че и ни свързват със силите на земята и небето. Във всяка мартеница има част от нашата история, нашата еднаквост и нашата вяра.

Днес, когато се окичваме с мартеница, ние освен съблюдаваме един от най-старите български традиции, само че и се свързваме с всичко това, което прави този празник специфичен. Мартеницата е освен знак на здраве и шанс, само че и на обичта към околните и към всичко, което ни прави хора. Въпреки че времето и събитията се трансформират, този празник остава правилен на своята същина и продължава да ни припомня за значимостта на традициите, фамилията и взаимната поддръжка. Традицията на Баба Марта и мартениците ще остане вечно част от българската душа и просвета, и ще бъде съхранявана и излъчена през поколенията, с цел да носи наслада и религия в бъдещето.

Честита Баба Марта!

Всяка нишка от традициите на Баба Марта носи обещанието за ново начало и топлината на българските празници, които ни свързват с предишното и ни въодушевяват за бъдещето. Остави коментар или се абонирай за нашия бюлетин, с цел да получаваш още вдъхновяващи препоръки непосредствено в пощата си – препоръки, които ще разпалят вътрешната ти искра и ще ти покажат пътя към триумфа. Присъедини се към и открий чудесната опция за спомагателни приходи, до момента в който споделяш насладата от културата и традициите, които вършат живота ни толкоз богат и важен. Заедно можем да превърнем всеки ден в празник на вдъхновението и опциите!